БСП и КНСБ искат промени в данъчната система

Необходимостта от промени в данъчните закони е една от допирните точки между КНСБ и БСП, стана ясно след среща между представители на ръководствата на синдиката и партията. Двете организации ще продължат разговорите по темата, но е ясно, че всяка от тях очаква промяна, особено предвид заявките им по темата досега. Друга тема, която обедини участниците в срещата, е необходимостта от провеждане на целенасочена политика за повишаване на доходите.
"Борбата с неравенствата, бедността и демографската катастрофа е абсолютен приоритет за нас. В следващия парламент ще внесем конкретни предложения в подкрепа на младите семейства, децата и пенсионерите", посочи председателят на БСП Корнелия Нинова. Тя и съпартийците ѝ Георги Свиленски, Крум Зарков и Христо Проданов припомниха идеите на БСП за необлагаем минимум от 500 лв. за всяко дете на работещи родители, помощ за раждане в размер на 6500 лв. на дете на родители, които са работили и са си внасяли осигуровките последните 2 години, безплатни детски градини и ясли, безплатни лекарства за деца до 14 години. "За възрастните хора отново ще се борим за преизчисляване на пенсиите и за намаляване ставката на ДДС на лекарствата на 9%. Предвиждаме мерки за повишаване на заплатите, така че да няма работещи бедни", подчерта Нинова.
Председателят на КНСБ Пламен Димитров посочи важността на обсъжданата Директива за адекватни минимални работни заплати. Тя предвижда насърчаване на колективното трудово договаряне, което е ключът към премахване на неравенствата. Доходите трябва да са продукт на колективното договаряне, категоричен бе той.
Ден по-рано представители на БСП и Нинова се срещнаха и с работодателските организации у нас, където социалистите отново подчертаха важността на справедливите доходи. По-късно от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изтъкнаха в позиция, че Коалиция "БСП за България" е припознала 42 от 46 техни приоритети. Сред тях са намаляване на административната тежест за бизнеса, експресно въвеждане на електронно управление, трайно и непротиворечащо си законодателство, обвързване на образованието с икономиката, посочват от АОБР. Работодателските организации обаче искат запазването на съществуващия данъчен модел, намаляването на регулаторната тежест върху бизнеса, реформите в сектор "Енергетика", включително либерализиране и интегриране на пазара с европейския, въвеждане на механизъм за капацитети и прекратяване на договорите с т.нар. "американски централи", премахване на административното определяне на минималната работна заплата, както и подобряване на политиките за човешки ресурси, вкл. продължаване на реформите в образованието и подобряване на регулациите за привличане на квалифициране работници от трети страни.