23 Септември 2019понеделник08:42 ч.

Събеседник

Брюно Монсенжон: В изкуството най-важна е способността да убеждаваш

Не претендирам, че направих исторически филм, но мисля, че той принадлежи на историята, сподели създателят на "Червената палка"

/ брой: 84

автор:Альона Нейкова

visibility 560

Брюно Монсенжон е роден на 5 декември 1943 г. в Париж. Познат е като френски цигулар, диригент, автор на 7 книги, но най-вече изпъква в амплоато си на легендарен режисьор, заснел в последните над 30 години около 100 филма за музиката и световноизвестните класически изпълнители на ХХ век. Сред тях са виртуозът Святослав Рихтер, канадският пианист Глен Гулд, квартетът на австрийския композитор Албан Берг, гениалният цигулар Давид Ойстрах, прочутият виолончелист и диригент Мстислав Ростропович и много други. Прецизният документалист, очароващ със сладкодумието си на няколко езика, наскоро зарадва ценители в София като един от специалните гости на фестивала Master of Art, по време на който публиката имаше възможност да гледа филма "Червената палка". В него режисьорът представя оригинален прочит на определен период от живота на композиторите Сергей Прокофиев, Дмитрий Шостакович и Алфред Шнитке, посветили голяма част от творчеството си на борбата срещу огромната държавна машина на СССР, която иска да ги смаже и обезличи. Това е историята и на Тихон Хренников, оглавяващ дълги години Съюза на композиторите, създаден да служи на сталинския режим.

- Какво ви костваше да направите филма "Червената палка", мосю Монсенжон?

- Много енергия, усилия, инат и емоции. Смятам, че това са най-важните съставки за създаването на един филм. 

- Как си представяхте публиката на тази творба?

- Всичко зависи от това къде точно, в кои страни се гледа. Когато го показахме в Америка, никой нищо не разбра, темата е абсолютно чужда на тамошния манталитет. А в България зрителите са просто гениални. Усетихте ли вълните на емоциите в залата? Почувствахте ли какво разбиране към всеки детайл прояви публиката? В източноевропейските държави реакциите са много осезателни и показателни. За мен това е неописуемо удоволствие.

- А в родината ви как се възприема филмът?

- Във Франция той също е понятен, въпреки че не сме минали през епохата на комунизма. Мисля, че за Европа темата е разбираема, само в Америка нищо не схващат.

- Сам ли измислихте заглавието?

- Да, разбира се. Обаче на френски "Червената палка" се нарича "Забранени ноти" и мисля, че двете заглавия се допълват. Когато потенциалните копродуценти от американска страна, без да ме питат, са изпратили проекта ми в Москва, сложили са му название, което никога не съм одобрявал и дори не го бях чувал. Кръстили са го "Робите на Сталин". Като разбрах, много се ядосах! Защото исках да направя филм, който да има значение не само за Съветския съюз и за източните държави, но и за Запада. Стремежът ми бе документалната лента да е насочена към последните изречения на един от главните герои - Генадий Рождественски, който говори за това, че и дума не можеше да става за свобода, но имаше шанс тя да бъде постигната чрез създаването на собствен вътрешен свят, в който да си в мир със себе си и да продължаваш да твориш въпреки всичко.

- Съществуват ли днес роби на изкуството или творци, подчинени на някой политик или идеология?

- Смятам, че именно онази музика, която се натрапва на младите хора да слушат сега, ги превръща в роби. А това е много сериозен проблем. Всички тези въпроси исках да повдигна във филма. Беше изключително трудно, защото в Москва ме смятаха за фашист, а в Щатите - за псевдокомунист. Наложи се да спра проекта за неопределено време. След няколко години продуцентите ми в Париж казаха: знаеш, ли, вече похарчихме доста средства за тази идея, по-добре е да имаме дефицит и готов продукт, отколкото само недостиг на пари. Така продължих работата си, макар и в по-ограничени финансови рамки. Не претендирам, че направих исторически филм. Но мисля, че той принадлежи на историята. Въпреки че, естествено, и това е доста субективно. За мен най-важното беше да предам моите емоции и да ги превърна в явление с универсално значение.

- Успял ли е Генадий Рождественски да види "Червената палка"?

- За щастие, да, гледал го е. Ние сме много големи приятели (все още не мога да кажа бяхме, макар че от смъртта му измина почти година, той почина миналия юни). Не зная точно колко време се познавахме с Генадий. Невероятен човек и страхотен музикант! След филма, който направих за него като световноизвестен диригент, той каза само няколко думи: "Това ще остане..."

- Филмът е с продължителност близо 60 минути. Колко суров материал се наложи да премахнете, за да стигнете до точната концентрация на темата, без да остане нищо излишно?

- Опитах се да подчиня сюжета на строга последователност. Разбира се, можех да направя 4- или 5-часов филм. Обаче целта е друга. Беше много трудно да се освободя от изискванията на продуцентите. Но постигнах целта си, въпреки че го направих с цената на огромна загуба на енергия. Най-важна в това изкуство е способността да убеждаваш.

- Ако имахте възможност, какво бихте променили в "Червената палка"?

- Много неща. Филмът е завършен преди повече от десетилетие, като създаването му отне 6-7 години. Беше много сложно, защото финансирането на подобен проект е свързано с немалко трудности. Но сега ми се струва, че не е достатъчно мащабен. Изглежда ми малък, но все пак чувствам, че в него, въпреки всичко, нищо не е черно-бяло. А има и хумор, както и усещане за трагичност. Мисля, че именно това притежава много силен емоционален потенциал.

- Къде още бихте искали да видят филма ви?

- Навсякъде!

- Има ли нещо, което искахте, но не успяхте да направите?

- О, аз нищо не успях! Но много се радвам, че все пак е готов филмът ми за Генадий Рождественски. Той е с продължителност 4 часа и засега се предлага само на DVD. Това е огромен, направо гигантски труд! Всъщност монтирах кадри, снимани в продължение на 20 години.

- Какво лично вие изпитвате към годините на съветската власт, за част от които разказвате като режисьор-документалист?

- В никакъв случай това не е носталгия. По-скоро усещам нечовешка болка. Разбира се, днес не са рядкост и негативните знаци, че огромна част от руската култура е изчезнала. Което е страшно! За сметка на какво?! Защото нищо стойностно не се появява напоследък. Съветският съюз е загадка за мен. Когато посещавах тази държава, имах усещането, че се намирам на друга планета. Знаех, разбира се, какво се случва. Някои неща бяха ужасни. Но, от друга страна, имаше страхотни, невероятни човешки отношения, които днес като че ли някак си изчезват. За щастие, бяхме приятели с хората, които станаха част от филма. Много исках именно Генадий Рождественски да участва в него и субективно, от свое лице, да представя историята така, както я вижда самият той. Той е удивителен разказвач! И е гениален диригент.

- Наистина ли научихте руски заради Давид Ойстрах?

- Когато бях 9-10-годишен, имах възможност за първи път в живота си да присъствам на един от концертите на този велик цигулар. И до днес си спомням всяка нота, изсвирена тогава от него по неповторим начин. Бях толкова развълнуван от този фантастичен изпълнител, че отидох зад кулисите и исках да му изкажа възхищението си. Но не знаех нито дума на родния му език, макар че вече говорех малко английски. Давид Ойстрах бе толкова чаровен и безкрайно обаятелен! И ми каза с добродушната си усмивка: "Момчето ми, ако искаш да общуваш с мен, трябва да научиш руски..." Същата вечер си взех учебник и започнах да се занимавам. Така благодарение на гениалния музикант и страхотния човек, какъвто бе Давидушка, пред мен се откри необятният свят не само на руския език, но и на историята, културата и изкуството на тази голяма държава.   

- Защо толкова много обичате Русия?

- Обсебен съм от тази страна, от духа й, от нейните човеци, които въпреки всичко остават в родината си и работят за нея. Фактът, че научих руски, разбира се, е определящ за тази моя любов. Никога не съм живял в Русия. Доста често я посещавах. И всичко, което съм виждал там, винаги е предизвиквало удивление у мен. Обожавам руснаците - тяхната неочакваност и отсъствието на рационалност много ми харесват.

- А какво е отношението ви към българите?

- За първи път посетих страната ви преди 50 години. Прекарах в София 10 дни. Тогава дори говорих малко български. Сега забравих всичко. А езикът ви е толкова красив...

Почина проф. Юлиан Вучков

автор:Дума

visibility 0

23 мерки до 2023 г. обявява Мая Манолова на 23 септември

автор:Дума

visibility 134

Земетресение край Кърджали

автор:Дума

visibility 117

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 427

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 339

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 521

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 188

/ брой: 181

Париж подава ръка на Рим за мигрантите

автор:Дума

visibility 254

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 759

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 629

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 503

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 491

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ