Брюксел критикува Анкара

Европейският съюз обвинява Турция в отстъпване по въпроса за прилагане върховенството на закона и спазването на основните права. Тази оценка е залегнала в ежегодния доклад на Европейската комисия за напредъка на страната по пътя й към членство в ЕС. В доклада се подчертава, че се наблюдават съществени недостатъци в правосъдната система, като и в областта на свободата на изразяване и свободно събиране. Защитата на човешките права и основните свободи значително се подобри през последните години, но в тази връзка все още има много работа, поясняват от ЕК. В оценката не е пропуснат да се отбележи увеличаващият се натиск върху медиите, който буди сериозно безпокойство. Подчертават се арестите на журналисти, писатели и блогъри, което според Брюксел е доста притеснително. Промените в интернет законодателството са значително отстъпление от европейските стандарти, се пояснява още в доклада.
Според оценката на ЕК през последната година в Турция е забавено прокарването на реформи заради изборите и продължаващото политическо разцепление. Отчита се също, че разрешаването на кюрдския въпрос е в застой. ЕК призовава мирните преговори да бъдат възобновени и новото турско правителство да отговори на тези спешни приоритети. В същото време Анкара продължава да търси членство в ЕС, но приема в разрез с европейските стандарти ключово законодателство в областта на върховенството на закона, свободата на изразяване и свободата на събиране. Според комисията президентът на Турция прекрачва конституционните си прерогативи.
В оценката за съдебната система на страната ЕК заявява, че независимостта й и принципите на разделение на властта са подкопани от 2014 година, тъй като съдии и прокурори са под голям политически натиск, което води до нарушаване независимостта на съдебната власт. Посредствени остават опитите за борба с корупцията, която се възприема като широко разпространена, се отбелязва в оценката. Брюксел посочва, че в последната година политическият диалог с Анкара е запазил интензитета си, включително по въпросите за борбата с тероризма.
По отношение на присъединяването на страните от Западните Балкани в доклада на ЕК се отделя специално място на Сърбия. Общата оценка за усилията на Белград в процеса на присъединяването е позитивна - страната продължава да бележи прогрес във връзка с политическите и икономическите критерии за членство в ЕС. ЕК препоръчва предприемане на допълнителни мерки за реформа на публичната администрация и икономическото управление. Подчертава се също, че е необходима повече предсказуемост по въпросите на върховенството на закона, както и по-добра защита на свободата на изразяване.
В доклада се отчита фактът, че Сърбия, заради географското си разположение до външните граници на ЕС, е изправена пред безпрецедентен поток от бежанци и мигранти. ЕК приветства Белград за справянето с миграционния натиск, но настоява за разкриване на допълнителни места за подслоняване на чужденците. Брюксел препоръчва диалогът със западните балкански страни да продължи, включително и нормализирането на отношенията с Косово. ЕК иска също от Сърбия по-прозрачна правосъдна система, а в областта на бизнеса да се предприемат допълнителни мерки за борба с ширещата се корупция. Комисията настоява за предприемането на допълнителни мерки за защита на малцинствата, както и за прозрачност по въпроса със собствеността на медиите.
ЕК излезе с оценка за напредъка по пътя към ЕС и за други държави: Македония, Черна гора, Косово, Босна и Херцеговина и Албания.
За Македония се подчертава, че процесът по евроинтеграция е в критичен момент заради политическото споразумение между основните партии от юни-юли, което доведе до организиране на предсрочни парламентарни избори през 2016 година. Комисията е готова да удължи препоръките си към Македония, но това трябва да бъде свързано с условие за продължаващо прилагане на споразумението и съществен прогрес в прокарването на приоритетните реформи. В оценката се подчертават нарушения на човешките права, намеса в независимостта на съдебната система, медийната свобода и изборите, а също така корупция. Те са свързвани с извършваните от правителството подслушвания, които доведоха до най-голямата политическа криза в страната от 2001 година. Подчертава се също, че етническата ситуация в страната все още не е стабилна. Обръща се внимание и на все още неразрешения въпрос със съседните страни за името на държавата.
По отношение на Черна гора ЕК отчита напредък в политическата и икономическа област, а също така в поемането на задължения, свързани с членството в ЕС. Напредък е отбелязан и по отношение независимостта на правораздавателната система и в борбата срещу корупцията. Но в същото време трябва да предприеме още в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.
В оценката на ЕК за Косово се подчертава подписаното миналата седмица с ЕС споразумение за асоцииране, което е крайъгълен камък по пътя на страната към Общността.
Комисията отбелязва, че Босна и Херцеговина е на пътя на реформите и че е започнала да обръща внимание на приоритети, заложени в "Дневния ред за реформи" от юли. ЕК допълва, че укрепването на публичната администрация, подобряването на сътрудничеството на всички нива и създаването на ефективен координационен механизъм по въпросите на ЕС ще бъдат необходими за страната, за да може конкретно да отговори на следващите стъпки по пътя към евроинтеграция.
По отношение на Албания ЕК заключи, че страната е постигнала стабилен напредък по отношение на прилагането и консолидирането на реформи в областта на върховенството на закона. Отчита се и реформата в публичната администрация, като приетото ключово законодателство и мащабни стратегии за реформи. ЕК обаче настоява за допълнителни реформи в областта на правосъдието и борбата с корупцията и организираната престъпност.