Бруталните екшъни променят морала

- Г-н Игов, какво е влиянието върху децата на насилието, което се излъчва по телевизията, киното, видеоигрите, интернет?
- Има много изследвания в последните години върху тази насока и всички те недвусмислено показват, че влиянието не е пряко. Ако детето в семейството, в междуличностните си отношения с връстниците не изпитва агресия и не е агресивно, то медиите, киберпространството и игрите не могат да го направят агресивно. В същото време, ако детето расте в агресивна среда и ако е усвоило такива умения за справяне, медиите, киберпространството и игрите могат да ги развият, да ги засилят и да създадат именно конкретни модели, с които детето да се отнася към околните.
- Какви превантивни мерки могат да вземат отговорните институции за ограничаване на насилието сред децата?
- Мисля, че всичко от страна на институциите е направено и ние отговаряме на европейските изисквания, поне формално. Маркираме филмите, компютърните игри, които се продават, но това все още слабо се контролира и много лесно се заобикаля. Повечето от игрите се теглят като пиратски копия и се купуват като такива. Същото се отнася и за филмите. Родителите са доста по-назад от децата си, особено в сферата на киберпространството. Имаше изследване между деца в интернет и то показва, че едва 15% от родителите се досещат какво става. От една страна те се плашат, особено от игрите, когато видят кървища, защото някои от сцените изглеждат доста брутално на екрана, и започват агресивно да забраняват такива игри или да вдигат скандали и разправии, което всъщност създава именно тази неблагоприятна среда, която може да засили агресивните тенденции. Тоест получава се един затворен кръг. Ако родителят настина се притеснява, нека се обърне към специалист, за да разбере дали детето има такъв агресивен потенциал, който игрите, филмите и т.н. могат да стимулират.
Но особено в ранното детство всичко се отнася до родителската среда - дали детето получава топлина, обич, подкрепа, и тогава тези игри биха изглеждали като нещо извън неговата реалност. И обратно - ако средата е неблагоприятна, те стават част от неговата реалност и то започва да ги повтаря.
- За да се избегне това повтаряне, трябва ли да има забрани за видеоигри, в които има насилие?
- Да, трябва, тъй като няма как държавата или органите да влязат във всяко семейство и да разберат какво се случва с всяко дете. Това е като чисто предохранителна мярка. Дори и ако в няколко процента от случаите това може да предизвика при определени деца агресивна реакция или агресивно поведение, задължително трябва да има тези ограничения. Аз обаче не съм видял никъде в България тези неща да бъдат контролирани, особено заради пиратството. Иначе всичко остава в ръцете на родителите и те трябва да го разберат и да не изпускат детето си да играе свръхбруталните екшъни. То може наистина да не разбира какво точно се случва, но това пък в един момент може да изкриви ценностната му представа, т.е. може би няма да го направи агресивен, но може да промени вижданията му към другия пол, към по-слабите и т.н., като цяло вътрешната му представа. Има много такива изследвания. Дори и когато нормални мъже гледат реклами, в които има доста плът, или еротични реклами, след това стават по-малко чувствителни към страданието на жените по повод на сексуално насилие например. Това може да е временна реакция, но се случва.
Има изследване, което ще бъде представено скоро в България. То засяга ефекта на порнографията и порнографските материали в интернет. Предварителните резултати, които са от няколко европейски страни, показват доста лоши и неприятни тенденции. Децата и подрастващите започват да променят представите си за близост, любов, привличане и да ги заместват с някаква физическа привързаност, близост, прояви на сексуалност, които се натрапват не само през интернет-пространството, а и през медиите.
Това, което ние в България наричаме чалга култура, също е проблем. Според мен не е толкова важно, че някоя компютърна игра или някой екшън филм ще сътворят някакъв масов убиец, а по-скоро, че се измества ценностната система за важни неща, каквито са любовта, приятелството, привързаността, отношението към хората. За тях, за съжаление, родителите не винаги са подготвени да говорят с децата си, а образованието нищо не прави за това.
- Правилно ли е детето да няма телевизор в стаята?
- Не, не мисля. Има родители, даже и мои колеги, които контролират това, което децата им гледат. В същото време с израстването се получава нещо друго - връстниците се питат "Гледа ли това по телевизията, видя ли онова?" и детето изведнъж започва да изпада от разговорите за неща, които за тях в момента са актуални. Например риалити конкурсите, които децата гледат. В някои от тях няма нищо лошо, особено когато става въпрос за някакви компетентности или дарби. Както във всяко нещо, крайностите не решават проблема. 
Вече има изследвания, че програмите, които са за ранното детство, например Baby TV, спомагат за развитието. Ако детето гледа умерено, това може да развива негови зрителни, емоционални умения и т.н.
Всичко е въпрос на дозирания баланс, забраните и ограниченията никога няма да решат въпроса, а по-скоро ще изолират връзките между родителя и детето. Ако детето само се откаже да прави това - добре, но в юношеската възраст средата на връстниците става по-важна от тази на родителите и ако се окаже, че с хората, с които дружиш, нямаш общи интереси или теми за разговор, просто изпадаш от групата, ставаш един самотник, човек, на когото може да се присмиват. Много повече се страхувам от родители, които казват за децата си - той е тих, скромен, не излиза, седи си в къщи, чете си книжки и т.н. в юношеска възраст, отколкото от родители, които се оплакват, че децата им закъсняват и ходят насам-натам с приятели.
- Каква е отговорността на медиите по темата насилие и влиянието му върху детската психика?
- Проблемът е, че насилието само се отчита и споменава, като статистиката, която се чете всяка сутрин, например за катастрофите по пътищата. Малко се говори за това, което наистина може да се направи. От няколко дни вървят обсъжданията на Закона за образованието и съм потресен, че в последния вариант отново се върнаха наказанията. Под натиска на директорите, защото те се страхуват, че няма да могат да управляват училището си, ако в закона няма наказания. Това се отнася за всички, които не са компетентни, не умеят и не знаят, че има много други начини децата да бъдат дисциплинирани, което означава и позитивни, и негативни въздействия. Когато отидеш към негативните въздействия, всъщност показваш една безкрайна слабост и некомпетентност. Да не говорим за липса на морал, защото един от основните постулати в християнството, което е в основата на нашата култура, е "Не отвръщай на злото със зло".