"Брекзит" без край

Два месеца остават до изборите за Европейски парламент, а погледът на всички е насочен не към предизборната кампания и важните за континента теми, а към безумната сапунена опера "Брекзит". Водевилът, който най-общо може да бъде описан като "не знаем какво искаме, но го искаме веднага", отдавна уж трябваше да е приключил и Великобритания да доизживява последните си дни като член на европейската общност. Вместо това драматичният развод с Лондон ще е тема и на следващия Европейски съвет в края на седмицата.

А цялата дандания е следствие от нежеланието на британците да признаят, че вече не са владетелите на света и че претенциите им отдавна не съответстват на реалното им положение. Заложник на тези грандомански илюзии обаче става един цял континент - в момент, в който е изправен пред сериозни собствени проблеми. Със или без Великобритания. Всъщност напускането на Лондон ще бъде прието с въздишка на облекчение от повечето европейци. Ентусиазъм по темата е останал единствено в британското правителство. 

В следващите месеци обаче Европа има да решава друго и то е много по-важно. Под въпрос е бъдещето на Евросъюза. Дори ако в момента няма непосредствена заплаха от разпад, очевидно е, че в блока се формират групички с твърде разнопосочни цели. Парламентарната система предполага именно такова разделение. Но нека само погледнем размяната на любезности между италианския вицепремиер Салвини и френския президент Макрон - герои съответно на консервативната и либералната публика - и ще видим, че тук не става дума просто за конкуриращи се визии за света, а за взаимноизключващи се такива. След май този челен сблъсък по всяка вероятност ще се пренесе и в Европарламента. А невъзможността да се стигне до разбирателство може да се превърне в истинска заплаха за всички.

Има още един куп въпроси, на които европейските лидери трябва да обърнат спешно внимание. Например миграцията, отношенията с Русия, Турция и Иран, плановете за обща европейска отбрана, плановете на Макрон (подкрепени частично от Германия) за още по-силна интеграция на еврозоната и прословутата "Европа на две скорости"... За капак отиващата си тази година комисарка по търговските въпроси Сесилия Малмстрьом обяви наскоро, че новите търговски преговори със САЩ може да започнат "до седмици" и по този начин възкреси призрака на ТТИП. Всичко това може да предизвика значително по-големи сътресения и напрежения на континента, отколкото евентуалното напускане на Лондон.

Вместо това - и особено в последните месеци - Европа по цял ден се занимава с глезеното дете Великобритания, което вече веднъж е получило специално отношение при влизането си, а сега настоява за още по-специално такова при излизането си. На всичкото отгоре отново не е ясно какво се случва тъй като, ако на единия ден Тереза Мей обяви, че днес ще има трето гласуване на злополучната й сделка, то на другия ден нейни министри заявиха, че такова гласуване нямало да има, преди правителството да си осигури нужната подкрепа. Така не е ясно ще има ли гласуване, няма ли да има, нито кога ще е то. В интерес на Европа е обаче британците да си отидат по най-бързия възможен начин, със или без сделка, за да може останалите да се върнем към нормалния живот. Много хора очакваха "Брекзит" да повлече крак и това да е началото на края за ЕС. Без разединяващото и непродуктивно членство на Великобритания обаче, Евросъюзът може да се окаже по-жизнеспособен отпреди.