Бразилия - футбол и протести

Игнасио РАМОНЕ

Не е много вероятно бразилците да последват циничния лозунг, който издигна на 26 април Мишел Платини, някогашният голям футболист, а днес председател политикант на Европейския съюз на футболните асоциации (УЕФА): "Напрегнете се малко, зарежете тези социални взривове и се успокойте за един месец."
Световното първенство по футбол се открива в Сао Пауло на 12 юни и се закрива на 13 юли в Рио де Жанейро. И наистина има безпокойство. Не само сред международните спортни инстанции, но в правителството на Дилма Русев поради демонстрациите, които може би ще се засилят по време на спортното събитие. Протестите на населението срещу Световното първенство започнаха през юни м.г., когато се провеждаше първенството на Купата на конфедерациите. Мнозинството от бразилците твърдят, че не биха искали Бразилия да бъде отново домакин на Световното първенство по футбол. Мислят, че ще причини повече злини, отколкото добро.
На какво се дължи това отрицателно отношение към върховния празник на футбола в една страна, която се счита за неговата Мека? От година социолози и политолози се опитват да отговорят на този въпрос, като тръгват от една констатация - през последните единадесет години, т.е. откакто управлява Партията на трудещите, жизненият стандарт на бразилците се е повишил значително. Последователните увеличения на минималната заплата подобриха много доходите на най-бедните. Благодарение на програмите като "Семейна кошница" или "Бразилия без мизерия" по-ниските класи подобриха условията си на живот.

20 млн. души излязоха от мизерията

Средните класи също прогресираха и сега имат достъп до програмите за здравеопазването, до кредитните карти, могат да придобият собствено жилище, автомобил, да отидат на почивка... Но още много остава да се направи, за да бъде Бразилия по-справедлива страна с достойно материално положение за всички, защото неравенството е все така огромно. Тъй като Партията на трудещите не разполага с мнозинство нито в Камарата на депутатите, нито в Сената, възможностите й за маневриране винаги са били много ограничени. За да постигнат напредък в разпределението на благата, на самия Лула и на днешните управляващи от Партията на трудещите не им оставаше нищо друго, освен да търсят съюз с някои консервативни партии. Това наруши образа на партията в лицето на народа и предизвика известна политическа парализа, тъй като Партията на трудещите беше принудена да възпира социалното недоволство.
По тази причина недоволните граждани оспорват функционирането на бразилската демокрация. Особено когато социалната политика достигна своите граници. В същото време в обществото настъпи т.нар. криза на зрелостта. Много бразилци, след като излязоха от бедността, изоставиха количествения критерий (повече работни места, повече училища, повече болници) и приеха качествения (по-добра работа, по-добри училища, по-добри болници).
По време на размириците през 2013 г. се видя, че в тях участват често младежи от по-ниските класи, които бяха облагодетелствани от социалните мерки на правителствата на Лула и Дилма. Тези милиони младежи, студенти във вечерните училища и университети, чираци, деятели на културата, обучаващи се за техници и механици и т.н., са зле платени, но сега имат достъп до интернет, което им позволява да научат новите световни форми на протест. В тази нова Бразилия те желаят да "хванат влака", защото очакванията им надминаха реалното им положение. И тогава откриха, че обществото не е много съгласно да се промени и да ги приеме. Оттам идват разочарованието и недоволството им.
Катализатор на тази неудовлетвореност стана Световното първенство. Очевидно протестите не са насочени срещу футбола, а срещу някои административни действия и срещу далаверите около провеждането на първенството. В Световната купа е вложена

колосалната сума от 8,2 млрд. евро

И хората мислят, че този бюджет би позволил да се построят повече и по-добри училища, жилища и болници за народа.
Футболът е символ и метафора за много бразилци и е нормално да го използват, за да привлекат вниманието на правителството и света към проблемите на страната. В този смисъл Световната купа е многозначителна например, за да изобличи мътните сделки с обществени пари. Само за построяването на стадионите крайната стойност е с 300% по-висока от началната. Строителството беше финансирано с държавни пари чрез Националната банка за икономическо и социално развитие, която предостави строителството на стадионите и гигантските обекти на инфраструктурите на частни компании. Тези компании изчислиха хладнокръвно с колко да забавят предаването на обектите, за да рекетират системно държавата. Те знаеха, че ФИФА ще упражни натиск да бъдат завършени навреме обектите и че колкото повече забавят строителството, толкова повече ще могат да искат допълнителни пари. По този начин крайната цена се утрои. Хората протестират срещу тези завишени цени в ущърб на образованието, здравето, транспорта и т.н.
Манифестациите отразят също недоволството по повод изгонването на хиляди семейства от кварталите им в някои градове домакини на Световната купа, за да освободят повечето незаконно заети терени за строителството или разширението на летища, магистрали и стадиони. Смята се, че

250 хил. души са били жертва на експулсиранията

Някои хора протестират срещу меркантилизацията на футбола, която ФИФА поощрява. Според съвременните стойности, разпространявани от неолибералната идеология, всичко е стока и пазарът е по-важен от човека. Няколко талантливи играчи са представяни от медиите като модел за младежта, като идоли за населението. Те печелят милиони евро и "успехът" им създава илюзията за социално издигане чрез спорта.
Много протести са насочени пряко към ФИФА не само поради условията, които налага и правителството приема, за да запази привилегиите на марките спонсори на Световната купа ("Кока Кола", "Макдоналдс", "Будвайзер" и т.н.), а и поради правилата, като забраната на уличната търговия близо до стадионите например.
Различни протестни движения издигат лозунга "Купа без народ, улица с народ" и искат като награда за шестте световни купи, спечелени от Бразилия, жилища, медицинско обслужване, обществен транспорт, образование, правосъдие (край на насилието, упражнявано от държавата във фавелите, и демилитаризирането на военната полиция) и накрая - да се разреши уличната търговия до стадионите.
Социалните движения начело на манифестациите се делят на две групи. Едната с лозунг

"Без права няма купа"

очевидно води най-радикалните сектори, дори тези от "Черния блок" и крайните им прояви на насилие. Другата група, организирана от Народните комитети за Световната купа, изразяват несъгласието си с "Купата на ФИФА", но не участват в безредици с насилие.
Сегашните демонстрации изглежда не са така масови както юнските от м.г. Радикалните групи в действителност раздробиха протестите и няма органично ръководство на движението. В резултат на това скорошна анкета показа, че две трети от бразилците са срещу уличните демонстрации по време на първенството и осъждат необузданите форми на протест.
Каква политическа цена ще плати правителството на Дилма Русев? След протестите от м.г. президентката загуби 25% от народната подкрепа. После тя заяви, че слуша "гласа на улицата" и предложи политическа реформа на Конгреса. Бързият и енергичен отговор й позволи да си върне част от изгубената популярност. Този път предизвикателството ще дойде от урните, защото на 5 октомври ще се проведат президентски избори.
Дилма има най-големи шансове. Но ще трябва да се пребори с опозиция, разделена на два полюса - центристката на Бразилската социалдемократическата партия с Аесио Невес начело, и с по-опасната - тази на социалдемократическата Бразилска социалистическа партия, съставена от съюз на Едуардо Кампос (бивш министър на науката и технологиите от правителството на Лула) и активната еколожка Марина Силва (бивша министърка на околната среда също от правителството на Лула). Това, което ще се случи по време на Световната купа, ще бъде от голямо значение за тези много важни избори - както за Бразилия, така и за Латинска Америка.
   
 Превод на Венко Кънев от испанското издание на "Монд дипломатик"