Братя Калинови: "Пепел върху слънцето" е сбъднатата ни мечта

Братя Калинови са трима: по-големият - Калин, е продуцент на 7 пълнометражни филма, доктор е по кризисна комуникация и преподавател във ФЖМК на Софийския университет; Богомил - завършил филмова и тв режисура, автор на няколко късометражни филма, и Александър - актьор, режисьор, преподавател в ЮЗУ и НАТФИЗ, са близнаци. Дебютният пълнометражен игрален филм на симпатичното трио - "Пепел върху слънцето", тръгна по екраните, а братята - из страната, за да го представят и да се срещнат с публиката. Тримата са съсценаристи (заедно с проф. д-р Златимир Коларов) и продуценти на филма, а Богомил е и режисьор (Бо го наричат чуждестранните му колеги, с които работи в международни продукции, снимани у нас). Накратко филмът разказва историята на хирург, който извършва интервенция с неуспешен край, а журналистка се захваща да разследва смъртта на пациента вследствие на рискованата операция. Юлиан Вергов е докторът, Силвия Петкова е журналистката. В ролите са още Анастасия Лютова, Александър Калинов, Ирини Жамбонас, Стефан Денолюбов, Павел Поппандов, Николай Станоев, Ники Илиев, Камен Иванов, Мила Банчева, Оле Виренхед. Оператор е Калоян Иванов, монтаж Донка Иванова, музика Мирослав Димов, сценография Калина Терзийска, костюми Саня Петров. 

- Братя Калинови, толкова тежък като проблематика и същевременно светъл и нежен като визия е вашият филм...

Богомил: Нашата цел беше да изградим във филма атмосфера, която да позволи публиката да се наслади на историята, без да я обременява. Говорим за важна тема и чрез визията искахме да допринесем зрителите да я изживеят по начин, който да не ги затормозява.

- Камерната обстановка, едрите планове още от първите кадри ни въвличат в действието, в преживяванията на героите - сякаш ставаме част от филма.

Б: Още когато се готвехме за снимките, се насочихме към една логика за показване на героите, която трябваше да се следва във всяка сцена. Има място и за интерпретация, но си определихме вътрешни правила между мен и оператора - да предизвикаме на подниво усещане у зрителя, че съпреживява събитията с нашите герои. За мен е важно да се използва цялата гама от възможности, които ни дава киното, включвайки монтажните техники, така че да създадем още една интрига, още едно удоволствие за зрителя. (Може би защото съм бил монтажист - смее се.) Забелязвам, че има едно захождане към по-дълги кадри в част от българските филми, но ние решихме монтажът да е по-атрактивен; да може да гледаме всеки герой от всички гледни точки.

Калин: Историята наистина носи определена тежест, но желаехме да потърсим амплитуда, контраст. От продуцентска гледна точка съм изключително горд, че няма актьорско преиграване. Много държахме дори емоционалните моменти да са премерени, в живота никой няма крайни реакции като от древногръцка трагедия, много повече е вътрешното действие. Ще помоля господин режисьора да разкаже за т.нар. френч ривърси, които ни скъсаха нервите по време на снимките и не знаех дали ще излязат сцени от тези кадри (смее се).

Б: Когато обмисляхме споменатата логика, едно от правилата беше да показваме героите в профил само когато им е неудобно или ги боли; когато нещата станат много тежки. Оттам нататък имаме три движения, в които използваме техниката френч ривърс - снимане в профил от зад героя, защото те са силно емоционално заредени. 

- Затова, струва ми се, е от особено значение и подборът на актьорите за съответните образи. Вие как се спряхте на тези имена?

Б: Още докато изграждаме сценария, обичаме да визуализираме максимално представянето, което може да има един герой. Някои колеги предпочитат да напишат сценария и после да търсят лице към него. Аз например, обичам да пиша с идеята за конкретен актьор. Юлиан Вергов беше първият ми избор - бях сигурен, че той ще се справи прекрасно с ролята...

К: Само не бяхме сигурни дали ще се съгласи да я изиграе... (смеят се)

Б: Идеята беше, че той излезе от друг филм, в който играеше доктор, и имаше опит. Но истината е, че професията не прави героя. Един добър актьор може да изиграе доктор по 1000 начина. От работата с Юлиан Вергов се убедих, че е изключителен актьор.

- Образите, претворени от другите актьори, също са много въздействащи.

Б: Актьорите, които изиграха всеки от героите, им вдъхнаха душа. Те ги обогатиха повече, отколкото очаквахме. Много от нещата, които са стигнали до екрана, са идеи, предложения, подсказани от актьорите, и така става още по-човешко, още по-красиво. Целият екип гледаше на работата като на кауза да направим един красив филм. 

Александър: Импровизацията на актьорите стигна дотам, че дори Силвия Петкова пробва да снима с камерата и кадърът, който тя засне, остана във финалния вариант.

К: Имаме скъпа камера - техника, застрахована за много пари, с която работи операторът. Влизам един ден на снимачната площадка, като един спокоен продуцент; денят ми, изглежда, започва добре... И следващото, което виждам, е Силвия Петкова с камерата в ръце! Изтръпнахме... Оказа се, че си е заслужавало - тя искаше да усети ролята на журналистката, включително чрез камерата. 

- Вече се срещнахте с публиката на "Златна роза" и "София филм фест", на официалната премиера, както и в някои градове. Реакциите на зрителите съвпадат ли с вашето желание за възприемане на филма?

А: Винаги сме искали да разказваме хубави, интересни истории и по-скоро оставяме на зрителите да преживеят тази тръпка по своя си начин. Вярвам, че имаме добър отклик от публиката, тя успява да резонира с това, което разказваме. А доколко емоционално... - много е относително, зависи от човека.

Б: Брат ми малко скромничи, но аз съм изненадан колко емоционално реагира публиката. По време на прожекция винаги е по-хубаво да се гледа от задните редове в салона. Но когато излизаме, виждаме лицата на зрителите - по-голямата част от тях са развълнувани.

- Официалната премиера беше отлагана няколко пъти заради пандемията, но филмът става все по-актуален - лекарите все повече са в центъра на вниманието ни и сякаш започнахме да гледаме на тях и от друг ъгъл.

К: Като цяло положението не е добро... За филма има плюсове, защото ситуацията го направи по-актуален. Но ако имахме възможност да избираме, дали да е актуален, или всички да сме добре - няма място за съмнение. Премиерата беше отлагана няколко пъти и сега имаше колебания, сериозни разговори, но този филм има за нас много важно послание и тъкмо сега е моментът да стигне до хората. Още повече, че киносалоните са в тежко положение и се опитваме да им помогнем. Кината правят всичко възможно, за да осигурят безопасни условия и вероятността да има негативни последици за зрителите почти не съществува. 

- Доколкото в днешно време може да се правят планове, но и от гледна точка на вашите представи за живота на филма по-нататък, какво желаете да се случи - още срещи из страната, прожекции пред лекари и обсъждане с тях...

Б: По принцип сме планували, когато нещата се поуспокоят, да организираме прожекция за лекари. Много болници подкрепиха този филм, като ни позволиха да снимаме в реална среда, което много допринесе за филма. Обсъждаме да организираме и поне един показ за глухонеми, с български субтитри, но тази идея още е в процес на развитие. В момента сме се концентрирали върху срещите с българските зрители в повече градове.

К: Ние сме млади автори и нямаме претенцията, че знаем всичко. Искаме да видим как се възприема филмът, затова го гледаме на прожекции с публика и ще продължим да го правим. Важно ни е да разберем какво харесват зрителите в него; какво смятат, че би могло да е по-добре; да чуем тяхното мнение.

- Но малко останаха киносалоните из страната, където може да се прожектират филми.

К: Във връзка сме с "Пътуващо кино" и с такъв тип организации, а в турнето успяхме да се договорим и с читалището в Радомир например, където занесохме прожекционна машина. Ще продължим да търсим контакти с публиката не само в мултиплексите, но и в по-малките градове. 

Б: Това беше и една от причините да се превърне в кауза филмът да се пусне сега. Имам опасения да не се случи така, че още кина да не могат да продължат да съществуват в тази ситуация и да се върнем стъпки назад, вместо да продължим да разпространяваме българското кино за нашата публика. 

- Получили сте финансиране от Националния филмов център, но сигурно се е наложило да търсите допълнителни средства. Вие сте и продуценти на филма - какви трудности срещнахте?

К: Много сме признателни на НФЦ, без него нямаше да е възможно да заснемем филма. Въпреки това се наложи да допълваме финансирането. Съществува една стигма около българските филми - като се обърнеш към някоя организация за подкрепа (не е задължително да е финансова) и чуят, че снимаш български филм, веднага се усеща известна резервираност. Имаме много локации, много актьори и не искахме филмът просто да се заснеме и да излезе по кината, а да осигурим спокойствие за актьорите, за режисьора да работят на снимачната площадка. Снимките продължиха 4 седмици и беше изключително предизвикателство. Но творчеството се ражда тогава, когато има условия да се случи. Ако правим нещата набързо, няма как да разчитаме на добър резултат. И режисьорът ни е много признателен... (смеят се)

- Филмът е сниман преди година и половина. Дълъг период, докато потегли към зрителите - не ви ли се свърши търпението?

Б: Това е малкото търпение, защото ние 4 години кандидатствахме за финансиране. А преди това този сценарий откога е чакал, е друг въпрос.

К: Дълъг период е, но можеше да бъде и по-дълъг. Радваме се, че все пак успяваме да тръгнем. Няма да забравя през март деня, в който (оставаха ни десетина дни до премиерата) ми се обади Златимир Коларов, нашият прекрасен съсценарист, автор на романа "Illusio Magna", по който е направен филмът, и каза: "Не знам дали чу, но затвориха киносалоните." В този момент всичко в мен изтръпна. Защото повече от 10 години се занимаваме с продуциране, работили сме над много чуждестранни продукции и това беше нашата възможност най-сетне да направим свой филм. Но понякога човек трябва да си каже: Животът продължава, това е най-доброто, което може да се случи в този момент.

- Като се започне от братя Люмиер, през Братя Тавиани, Братя Коен, Братя Дарден... в киното има много такива тандеми, но обикновено са дуо, а вие сте трио. Как се взимат решенията в творческия процес - чрез единомислие или чрез единоначалие? По-лесно и по-спокойно ли е, когато знаете, че братята са зад гърба ви; че можете да бъдете и изискващи, и откровени докрай, и всеотдайни към общата идея?

А: Има и по-стабилни братски сдружения в киното - Братя Маркс, които са петима, Братя Уорнър са четирима... (смее се) Ние обикновено тръгваме от собствената си перспектива, всеки има свое мнение, визия и подход. Но в нашата работа се е доказало, че в дебатите се открива истината. И сме изискващи първо към себе си. Може би основното е, че всеки има доверие в другите двама.

- А как работихте по сценария, заедно с проф. Коларов? Това, че той е бил с вас и е участвал в процеса, помогна ли? 

А: Проф. Коларов беше с нас във всяка стъпка, при всяко пренаписване. Той е не просто писател, а човек, който гледа кино, познава киното, занимава се с кино; има много голям опит и ни помогна в изграждането на сценария. Главното, на което сме държали и четиримата, е да избягаме от литературата, да запазим основното, есенцията на този роман, но да го направим така, че да бъде увлекателна киноистория.

Б: Много сме благодарни на проф. Коларов, че ни се довери да работим с неговия роман, но той много добре осъзнава, че киното и книгата са различни. Въпреки това, точно заради това различие, ни трябваше неговата проникновеност към текста. Тъй като историята е не само текст, но и подтекст. За да можем да разберем напълно какво се случва и как да се случи на екрана, трябваше да разберем целия смисъл. И той ни беше пътеводна звезда.

- Какво каза за филма майка ви, която е и лекар, и режисьор? Научих, че екранизирането на тази история е било нейна мечта от много години.

К: Майка ни е най-големият ни фен и много хареса филма. Получихме страхотна подкрепа от нея във всеки момент. Държахме да има автентичност на локациите, снимали сме в много болници, искахме да се потопим в реална атмосфера. Неслучайно в началото има кадър, в който влизаме с камерата в Спешното отделение в "Пирогов".

- Песента "Равносметка", в изпълнение на "Б.Т.Р.", макар да звучи в края на филма - в унисон с всички равносметки, които героите правят, допълва въздействието на сюжета. Какво е за вас значението на музиката за един филм?

А: Киното неслучайно е синтез на много изкуства. Моята специалност е театър на движението, което и преподавам, и казвам на студентите: Музиката е отделен персонаж и живее по собствен начин, допълва картината; ако я махнем, ще видим каква празнина ще остане, която не може да бъде запълнена. Правилната музика може да извиси един филм или да му сложи наковалнята на врата и да го спусне надолу. За нас винаги музиката е била от изключително значение. 

Б: Когато работихме за атмосферната музика заедно с композитора, решихме, че не правим музика за фон, а да има точна причина да се появи там и настроение, което да добави на публиката. 

- Много хора ще се припознаят в героите, но акцентът е върху представителите на две професии - лекар и журналист, и двете с голямо влияние и значение за обществото. Усеща се вашето положително отношение към тях.

К: Преди време казах в интервю, че сме били като цяло оптимисти, но според мен никой човек не се ражда лош. Не бихме могли да напишем сценарий, в който да има изцяло черен образ, олицетворение на всичкото зло. Като автори-сценаристи винаги сме търсили причината даден образ да е такъв. В хубавото кино няма изцяло положителни или отрицателни герои. А професията и на лекарите, и на журналистите е изключително важна.

- Понятия като чест, морал и отговорност как се проектират в днешното време, среда и общество, в което живеем?

Б: Има някакъв наратив в обществото, че сме ги забравили или загърбили, но смятам, че те продължават да се проявяват всеки ден. Може би не по начина, по който сме свикнали, но честта, моралът и отговорността до ден днешен са изключително важни; те показват материала на човека - дали е направен от метал или от дърво, и т.н. Дори смятам, че в този момент ще се прояви тяхната най-голяма значимост.

А: Всяко добро човешко качество тръгва от едно начало и това е любовта. Любовта към ближния, към живота, към себе си. Ако човек няма морал, чест, отговорност, трябва да кажем, че вече няма любов. А напротив, особено сега, в тези трудни времена виждаме хора, които помагат и се грижат за другите.

- Какво ви се иска зрителите да научат от филма, над какво да се замислят?

Б: Гледахме да не даваме конкретен отговор на много големи, философски въпроси. За мен хубавото кино е като хубавата книга - като приключи, осъзнаваш, че ти е дала нещо, което не си знаел, че ти липсва. Ще ми се да дадем на зрителите нещо, което не са знаели, че им липсва.

- След като "Пепел върху слънцето" вече тръгна по екраните, имате ли желание веднага да започнете нов филм?

К: Да, и вече работим по нови проекти. Винаги сме искали да правим това - от деца, и най-накрая сбъдваме тази своя мечта.