Брак по сметка не ни трябва

Пламен Станкулов

Като че ли още няма разбиране, че все повече и повече социалисти се обезверяват от ставащото в партията ни. Вместо истинска дискусия за състоянието и бъдещето на БСП, сме принудени с гняв да наблюдаваме медийните изяви на едни и същи наши съпартийци, безкрайно омръзнали ни с битки за собствено оцеляване и запазване на заетата ниша. Всичко това - за сметка на нашата партия. Днес за БСП това не е нужно и дори е вредно. Нима вече останахме без нашите идеолози и мъдреци или пък те се умориха от продължаващото партийно шоу? Ставащото бих определил като свободно плуване на повърхността и страх от гмуркане на дълбочина. Вместо битка за лявото, отвличане на вниманието с нова коалиционна политика, без да говорим какво тя ни носи.
Нека да направим бърз преглед на ставащото в това направление през последните години. На определен етап участието ни на избори в коалиция с леви формации беше необходимо с цел обединяване на лявото и патриотичното. Отначало това се възприе положително и носеше позитиви до онзи момент, когато партиите в Коалицията придобиха завидно самочувствие и започнаха да извиват ръце. Структурите по места самостоятелно и съвсем обективно оцениха това и закономерно се породи и съпротивата ни срещу прекомерната любов към тях. Те искаха и налагаха лидерите им да са в челото на листите, без да се отчита електоралната им тежест, наличието на техни структури или на представителство само на себе си. Умело се показваха на Бузлуджа с няколко техни знамена, тениски и шапки, но винаги начело. На практика се получи така, че когато лидерите им и "техните" хора трябва да се уредят - те са напред. Когато има успехи - те пак са напред. Когато се търси отговорност - дим да ги няма и тогава БСП напред.
Неслучайно започнахме да питаме защо и докога ще ги носим на гърба си. Една част от тези партии, за да покажат своята значимост на местните избори през 2011 г., предоставиха абривиатурите си за регистрация на наши обидени и с лични амбиции кандидати. Непочтен факт, когато продължи и на изборите тази година. Това показва липса на каквато и да е коалиционна култура, безскрупулност в действията за политическа реализация чрез БСП. Неслучайни са нашите настоятелни гласове партията ни да участва самостоятелно и в чист вид на изборите. Дано и те успеят и - чак тогава коалиция. Това се налага и от появата на нови партии с намерение да се вместят в лявото. Техният генезис недвусмислено показва лични амбиции, чувства на недооцененост в БСП, властови интереси, разпокъсване на лявото и най-важното - изтикване на БСП от политическата сцена. Сега наши другари пак се опитват да ни натрапят мисли за коалиция с АБВ и Движение 21. Много е лековато да се смята, че след като техните лидери са били част от нас и чрез нас са се реализирали, сега са безпрекословно леви. Брак по сметка не ни трябва. Вместо на чисти помисли, на практика сме свидетели на войнстващ реваншизъм. Изумих се от изявление на К. Паргов, че ние с АБВ имаме "общо минало и общо бъдеще". Така втасахме, че вече имаме и пета колона. Моят съвет е да се направи обективен анализ на състоянието на тези партии навсякъде по места, социален разрез на членската им маса и след това да говорим. Защо, г-н Паргов, умишлено пропускате поведението им на анти-БСП? Проблемите на БСП са проблеми на нашата си партия и нямаме нужда от външни ментори. Убеден съм, че с общите усилия на всички социалисти ще успеем да си подредим къщичката си и задължително да следваме строга партийна хигиена.