БОЖЕСТВЕНАТА САРА

* Легендата винаги надделява над историята
* Велик е този артист, който кара зрителите да забравят за детайлите
* Любопитна особеност на нашата професия е, че мъжете завиждат много по-силно на жените, отколкото те на тях
Сара Бернар, 1864 г.

Легендата наистина надделява над историята и в живота, и в творчеството на прочутата френска актриса Сара Бернар. Оскар Уайлд пише своята пиеса "Саломе" първо на френски език специално за нея. Джакомо Пучини създава операта "Тоска", след като гледа Сара Бернар в една от коронните й роли в пиесата от Викториен Сарду "Тоска". Наречена от Оскар Уайлд "Божествената Сара", тя фактически става първата световна суперзвезда и до края на дългия си творчески живот остава безспорната кралица на френската романтична и класическа трагедия. Красивият й глас, наречен златен, грацията на движенията и страстната й натура я превръщат в най-прочутата актриса и една от най-магнетичните личности на своето време.

Сара Бернар, 1880 г.

Театралното изкуство е предимно женско изкуство. Всъщност желанието да бъдеш някой друг, стремежът да скриваш истинските си чувства, да се харесваш и да привличаш вниманието са все слабости, за които често укоряват жените и към които винаги проявяват снизходителност, смята Сара Бернар.
Родената на 22 октомври 1844 г. Сара-Мари-Анриет Розин Бернар започва артистичната си кариера на сцената на "Комеди Франсез", независимо че тогавашният директор на театъра смятал, че "тя е прекалено слаба, за да стане актриса". Но на 1 септември 1862 г. 18-годишната Сара дебютира в ролята на Ифигения от трагедията на Жан Расин "Ифигения в Авлида". Когато завесата бавно започна да се вдига, мислех си, че ще припадна, спомня си по-късно актрисата, която въпреки 170-те роли, създадени на световните сцени, обожанието на публиката и възхитата на писатели и критици, така и не успява да се отърси от този страх. "Младата актриса беше колкото красива, толкова и неизразителна...", пишат критиците за дебютната й роля, но всички са покорени от златния й глас и огненорижите й коси. Неуспешният дебют не сломява волята и увереността на младата актриса, която по-късно, вярна на своя девиз "На всяка цена!" и поразителната си работоспособност, енергия и "железен" характер, се превръща в легендата Сара Бернар.

В ролята на Маргарита Готие в "Дамата с камелиите"


След като напуска "Домът на Молиер", тя играе в театрите "Жимназ", "Порт Сен Мартен", "Одеон", за да се завърне триумфално на сцената на "Комеди Франсез" вече като примадона, наложила се с блестящите си роли на млади героини в пиеси от класическия репертоар като Федра и Андромаха в едноименните трагедии на Расин, Шекспировата Дездемона, Заира на Волтер, Доня Сол в "Ернани" и Кралицата в "Руи Блас" на Виктор Юго. Всяка следваща роля носи все по-голям и по-шумен успех на актрисата, която недоброжелателите наричали "прекрасно излъскан и полиран скелет", а обожателите величаели като най-великата актриса на своето време, жената със "златен глас", "божествената Сара".
За раждането и утвърждаването на "легендата Сара Бернар" много допринася ролята на Маргарита Готие в пиесата на Александър Дюма-син "Дамата с камелиите", която Сара Бернар играе по световните сцени до края на живота си. "Мадам! Вие бяхте очарователна в своето величие, заявява на премиерата Виктор Юго. Вие развълнувахте мен, стария боец, и аз заплаках. Поднасям ви сълзата, която изтръгнахте от гърдите ми, и се прекланям пред вас." А сълзата се оказва съвсем реална - блестящ диамант, висящ на изящна гривна. Нейната Маргарита остава в паметта на зрителите със своята нежна женственост и грация в първо действие, с изяществото и стила в обяснението й с бащата на Арман, със съвършено изключителната изразителност на плачещите й ръце и ридаещия й гръб и най-малко в сцените на вътрешно преживяване и велика скръб, пишат критиците.
Сара Бернар е и първата жена, дръзнала да играе мъжки роли. В нейния репертоар са образи като Гьотевия Вертер, Зането от пиесата на Франсоа Копе "Минувачът", Лорензачо в едноименната пиеса на Мюсе, принц Рейхщадски от героичната драма на Едмон Ростан "Орлето", Шекспировия Хамлет. Изключителен успех й носи ролята на 20-годишния нещастен син на Наполеон Бонапарт, наречен Орлето, а на премиерата през март 1900 г. публиката я извиква на бис 30 пъти. Любопитно е, че по това време актрисата е на 56 години.
Станиславски също е очарован от майсторството на Сара Бернар и я смята за образец на най-високо актьорско съвършенство: красив глас, брилянтна дикция, пластичност, художествен вкус. Според него тя прекрасно владее полярните преживявания - от радост към мъка, от щастие към ужас, от ласка към ярост, които пресъздава с изключително фини нюанси на преживяването. Нейната интерпретация на Хамлет не се превръща в откритие за този трагичен образ, но й дава възможност за пореден път да демонстрира блестящата си актьорска техника, парижки шик и елегантност. Хамлет в изпълнението на Сара Бернар е много млад, грациозен и според спомените на съвременниците "в очите му вместо скръбта на принца грее поетичност и любов".
Изключителният талант, майсторството и шумната слава на актрисата й позволяват още през 1880 г. да създаде собствена театрална трупа, с която гастролира по целия свят - има девет турнета в Америка, на три пъти играе продължително време в Русия. Екстравагантна и непредсказуема в живота, неуморна и незабравима на сцената, Сара Бернар сама гради своята легенда. Тя е и най-сниманата жена в света, използва всяка технологична новост на своето време - Едисон записва златния й глас с току-що изобретения от него фонограф, първа сред големите театрални актриси още през 1900 г. се снима в киното, когато за първи път е демонстрирана така наречената "фонорама", осигуряваща синхронна прожекция на изображение и звук, и е заснета в сцената на дуела в "Хамлет". Малко преди Първата световна война писателят Октав Мирбо попитал Сара Бернар кога ще престане да обича, а тя отговорила: "Когато престана да дишам."