Боже, помогни ми в святото дело да избавя тоя народ от тиранина!

Сега, 170 години от рождението на Георги Бенковски, в историческия си роман "Медальонът" Галина Златарева възкресява войводата на Хвърковатата чета. И читателите не могат да се откъснат от увлекателния й разказ за най-силния, за най-обаятелния водач в Априлското въстание.
Пленена от образа на  Бенковски, осем години авторката се труди в историческите ни архиви, изчита тонове литература, рови се къртовски в страниците на Захарий Стоянов, Иван Хаджийски, Михаил Маджаров, Димитър Страшимиров и на много, много наши и чужди историци и писатели.
Делото й се увенчава с успех. Ние имаме в ръцете си един силен, богат, сериозен исторически роман. Картината, която успява да пресъздаде писателката, ни пленява с широтата на обема си, с многобройността на героите си. Над 380 са лицата в историческия пласт на творбата и те не са измислени - всички са реално живели хора!
Майсторски е нарисувана невероятна панорама  на политическия, икономическия и обикновения бит по времето около Априлското въстание у нас, също панорама на Европа, на света. Този роман пресъздава миналото така достоверно, че деца, ученици, възрастни могат да си представят  истинския живот в България, в Русия, в европейските държави в онези години. Затова е добре във всеки наш дом да я има книгата на Галина Златарева, както ги има "Под игото" на Вазов, четирилогията на Талев, "Време разделно" на Антон Дончев, също и романите на Вера Мутафчиева и на Фани Попова-Мутафова. И "Медальонът" вече заема достойно място сред тези отлични романи!
В навечерието на светлите български празници през май, в дните, когато отбелязваме годишнината от Априлското въстание, разговарям с писателката.

Хвърковатата чета

- Госпожо Златарева, с какво Бенковски превзе вашето внимание?
- Всичките воеводи, всичките водачи в героичните ни борби за освобождение от турско, се отличават с енергичност, решителност, интелигентност, мъжка хубост. Те са невероятно млади, устремени, отдадени на борбата. Лицата им образуват чудно красива галерия на свободата. Но у другите апостоли ентусиазмът е повече от реалната опитност. Млади са и са готови да изгорят! А погледнете единствената запазена снимка на Бенковски. Той е решителен, зрял и готов да победи. Те знаят какво искат да постигнат, а от всички той много повече е наясно как да стане това. Той е пленителен и представителен. Привлича и увлича с цялостното си поведение, с всеки свой жест, постъпка, детайл. Дори промяната на истинското му име от Гаврил Хлътев на Георги Бенковски (а да се наречеш по-впечатляващо тогава е било обичайна практика) е постъпка на човек, самоосъзнал своите водачески възможности. Той е знаел, че може да организира и да поведе бунта, вярвал си е и затова и хората са му повярвали. От момче, останало рано без баща, тръгнало в професията на абаджилъка, той сам се изгражда като изтъкнат търговец, водач на кервани. Обикаля Турската империя, научава чужди езици - служел си е със 7 езика: български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски, персийски. Чувства се навсякъде като у дома си, забогатява. Можел е да стане като повечето копривщенски богаташи - да натрупа имот и, може би на старини, да се отдаде на благотворителност като благодетелите Евлоги и Христо Георгиеви, Ненчо Палавеев и други. Но аз се запитах какво преобръща съдбата му, кое е това пламъче, което го отделя от пътя на материално преуспелите и го тласка да изгори в пожара на въстанието. Запитах се кога се е запалило то в душата му, кога се е превърнало от общото за всички недоволство в готовност за борба. Активността му е била винаги в повече! Където и да е бил - в Цариград, Анадола, Смирна, Александрия, на персийска служба, той не забравя роден дом, китна Копривщица, поробената си родина. Животът му е белязан със синкопите на върхове и падения - ту много богат, ту много беден! Но винаги го води невероятната му непримиримост! Никой провал не го е накарал да приеме покорно, че няма повече възможности пред себе си. Не го е отчаял. Само смъртта е можела да го спре да не скочи отново на крака, след като е паднал. Както става наистина.
- Как се свързва той с нашите революционери, с нашата борба?

Над китна и легендарна Копривщица, над писаните й приказно красиви къщи, на най-високото място над града, се извисява като литнал орел паметникът на Георги Бенковски. Сякаш я закриля, пази от врази, от неверни погледи! Този крилат, вълнуващ паметник е дело на скулптора Христо Танев и на арх. П. Татаров. На скалите, на които е стъпил хвърковатият кон на Бенковски, се четат огнените слова на пламенния герой: "Ставайте, робове, аз не ща ярем!"

- Силно разнообразният му живот го среща с различни хора. Срещата му например с прогресивно мислещите чужди инженери, строители на Барон-Хиршовата железница, а много от тях са с активно революционно минало, като поляците, чехите, италианците... Времето, което прекарва с тях, срещата му после в Славянския дом в Алмалъ, Хасковско, където е идвал и Левски... Всичко това в голяма степен определя отдаването му на революцията. Той вече е зрял мъж, на ненавършени 33 години. В Христовата възраст е бил тогава, когато търси път към Букурещ, където са повечето ни революционери. Намира го. Бенковски има качества на организатор, на лидер, на водач. И те се проявяват, когато организира и ръководи цялостната многостранна подготовка на населението за въстанието, а върховата им изява е на събранието на Оборище с представителите на революционните комитети. Той изисква да се дадат пълномощия на апостолите да ръководят въстанието. Възглавява комисията, която изработва конкретния му план с указания за тактиката, за отношението към мирното турско население. 
- Но въстанието избухва непредвидено бързо, на 20 април!

Революционна клетва за отечеството - Панайот Волов и Бенковски дават обет пред кръста, камата и револвера да победят или да умрат за отечеството

- Да! Когато в Панагюрище се получава Кървавото писмо на Тодор Каблешков, Бенковски съобразява и действа бързо: организира щаба - къщата, на която окачват знамето, още недовършено от Райна Княгиня. Той свиква прочутата си Хвърковата чета, в която отначало са около 50 конника, но после стават 200! Лети четата, предвождана от напетия Бенковски, из околните села и ги вдига на бунт. Сам той е поразен до дъното на душата си от това, че нещата наистина започват да стават, и само Захарий Стоянов чува шепота му: "Боже, дай ми сили, помогни ми в святото дело да избавя тоя народ от тиранина!" Предводителят на въстанието има мистично обаяние, има авторитет на цар. Няма човек, който "да не си криви врата", за да го види и да му се възхити! Чуди му се и Захарий, като го гледа как общува с чужденците на техните езици, как се държи като "франт първо качество", как мисли като държавник за наредбата на държавата, за държавен печат, знаме, ритуали, закони и разпоредби! Ето как свидетелства за това: "Над къщата се развяваше голямото панагюрско знаме. То показваше, че тук се намира върховният глава на страната! На другия ден, когато оставихме Панагюрище, т.е. когато излезе държавният глава от това здание, нашият воевода (Бенковски) заяви, че знамето трябва да се смъкне". Бенковски свиква панагюрските златари, на които "даде 50 рубли екатеринки да му обковат саблята и да направят печат - държавен".
- Излиза, че Бенковски е бил първият наш държавен глава!

Бенковски като млад, снет в Цариград,, когато за пръв път отива в чужбина

- Да! След 500 години робство създател на Първата българска република е станал Бенковски! Той е първият ни държавен глава! Георги Бенковски осъществява мечтата, идеята на Васил Левски! Едва ли не със завист Димитър Страшимиров отбелязва: "Метна се на коня и за 10 дни влезе в историята!" Днешната ни Република България е втората по ред - след тая на Бенковски!
 - Жалко, че въстанието е удавено в огън и кръв!
 - Да, удавено е. Но на този кървав погром дължим освобождаването си. Защото след него не е било възможно Великите сили отново да се престорят, че не виждат, не чуват. Длъжни са били  да се намесят.
 - Романът ви се чете с неудържим интерес не само заради образите на Бенковски, Ботев, Захарий Стоянов, Стоян Заимов, на всичките европейски държавници, но и заради съвременната сюжетна линия, в която с майсторството на криминалист разказвате за наши съвременни събития, за хипотетичния път на медальона, с който по свидетелства на негови съвременници Бенковски е закичвал коня си.
 - Така е, медальонът "Машаллах" също не е литературна измислица. За него пише Димитър Страшимиров в книгата си "Априлското въстание". Чрез него пренасям действието от ХIХ век до наши дни, от Турската империя, та чак до Съединените американски щати. Създавам реални връзки между нашето минало и нашата съвременност. Исках и младежи, и зрели хора през своите посоки на търсене и житейски позиции да открият пътеката си в лабиринта на оплетените исторически концепции. Пак повтарям, че всичко е взето от живота, от действителността. И ако хората познават и назовават съвременните политически лица, това е най-голямото удовлетворение за мен като писател.
- Навсякъде романът ви се посреща с интерес, с благодарност към вас за написването му. А тази година вие бяхте с него и на Лайпцигския международен панаир на книгата, поканена от европейската агенция "Традуки", която от години посредничи в литературния обмен между балкански и немскоезични автори и книгоиздатели. Как беше посрещнат там "Медальонът"?
- Преди да бъда поканена от "Традуки", откъс от романа ми бе включен в представителен немски сборник с преведени текстове от български автори. Този сборник беше твърде широкообхватен като време, защото започваше с "Върви народе възродени", та до съвременни писатели и поети. Изглежда романът ми там им е направил впечатление. На панаира на книгата в Лайпциг имах четения пред немско-българска публика, срещи и разговори с издатели. Трудността идва от проблема с превода, който за такъв обемен роман като "Медальонът", е доста скъп. Но ако това е преодолимо с някакво европейско финансиране, то издателят трябва да бъде убеден, че читателят ще посегне към дадена книга, за да си я купи. Това за непознати на германския читател творци се постига с много активна културно-пропагандна политика от страна на държавата. Нашата държава от години не прави това, което виждаме като тотална културна експанзия от страна на Турция например. Но въпреки всичко аз имам и оптимизъм, и търпение в запас. 
- Признавам ви, госпожо Златарева, че когато  четях "Медальонът", виждах действията като истински! Те течаха пред очите и душата ми като филм! Силно е желанието ми този роман да бъде филмиран! Ще се получи великолепна сага за нашите революционери, за националните ни герои. Млади и стари ще добият ясни зрителни представи за историческото време, за политическата обстановка в Европа, за живота по света от този период. Очаквам, че истинските творци, опитните кинодейци ще разберат каква златна мина е романът ви "Медальонът"!
- Благодаря Ви за пожеланията!