Боже, пази България от обединители!

Мине не мине време, и отново се развява знамето на обединението. Сега обединението се представя като някакво сплотяване на обществото около една личност. Пръв такъв "обединител" бе Фердинанд, неслучайно определян като българоубиецът от XX век. След това бе фашистът-кръволок Александър Цанков, който бе за обединението на всичко дясно, забрана и унищожение на всичко ляво, сговор на народа около националните интереси. Голям "обединител" бе и монархът-фашист Борис III, който така обедини България, че тя се оказа на подсъдимата скамейка на Парижката мирна конференция през 1947 г. 

Под давление на ГЕРБ през последните две години се развява 

медийният байрак

че президентът трябва да е обединител на нацията, а Радев бил разединител. Мантрата "обединител" се приписва на Конституцията. В нея обаче пише нещо по-различно: Чл. 92 (1) "Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения". Тук няма термин "обединява" и респективно "обединител". Ясно е посочено, че той само "олицетворява" и "представлява". Президентът не създава единството на нацията. Той е лицето на България, на нацията пред света. 

Съвсем не е случайно, че "безпартийният" Анастас Герджиков като кандидат-президент се произнесе: "Моята главна цел е да обединим всички български партии и всички български граждани". Явно герберското "обединител", което той възприе като своя теза, или не му е съвсем ясно, или с него, волно или неволно, участва в манипулацията на наивното българско гражданство от олигархическия кръг около партия ГЕРБ. 

Изкуствена е логическата конструкция, че щом президентът "олицетворява единството на нацията", той не може да я разделя. Той не притежава необходимите политически и законови лостове, за да формира или разделя "единството на нацията". Тези лостове са в ръцете на изпълнителната власт. А тя, оглавявана от 12 години от Борисов, Доган, Пеевски и пр. политици, бизнесмени-олигарси и мутри, доведе България до огромното разделение на свръхбогати и свръхбедни. Сега действителните разединители на нацията по правилото 

"крадецът вика дръжте крадеца"

прехвърлят своята разединителна дейност на президента Радев, който няма реална власт.    

Защо президентът да е "разединител"? За това ли, че застана на страната на хората от протестите и на борещите се срещу срастването на държавната власт с олигархията и мутрите? Тече процес на целево манипулиране на част от избирателите чрез използване и внушаване на ключови думи с оценъчен характер: Герджиков - обединител, Радев - разединител. Терминът обединител се възприема много по-добре, той е с положителна конотация, докато разединител се възприема отрицателно. И се получава, че положителен герой е обединителят Герджиков, а отрицателен - Радев. Разчита се някои избиратели-лапнишарани да клъвнат на тази въдица. 

Първоначално Герджиков ясно и категорично каза, че целта му е да обедини "всички български партии", т.е. да създаде нещо подобно на Отечествен фронт на почтените хора. Малко по-късно се отрече от думите си: "Аз не казвам, че трябва да се обединяват партии, а трябва да се обединят всички български граждани зад каузи". Но не е ясна главната или поне няколкото по-главни каузи, за които той ще обединява българите. Не ни информира и как, с какви средства ще ни обединява. А главната кауза на българите би трябвало да е всички в обществото да имат право на достоен живот, на високо жизнено равнище, а не само богатите. 

Освен това той се произнесе, че ще е "изразител на интересите на всички", т.е... на никой. Но интересите най-често са противоположни. Проблемът е не в изразяване на интересите на всички и не само в търсенето на баланс на интересите, "така че всички да се почувстват удовлетворени от някакъв справедлив резултат". Проблемът е, че с общи фрази се замъглява истината. 

Налага се да поясним. Интересът е проява на човешка потребност. Вероятно като учен проф. Герджиков възприема интереса като познавателна потребност на човека, който иска да знае повече, да научи нещо ново, да види нови забележителности и т.н. Но в обществото има значими интереси, които са причина за политически, социални, икономически, културно-просветни и др. действия и събития. Интересите са проява на желанието на хората за удовлетворяване на техните потребности, и то предимно за по-добър живот, за материални и духовни блага. 

В съвременното българско общество има 

голяма социална диференциация

водеща до икономическо и политическо противопоставяне, дори до конфронтация. Обществото ни е разделено по множество "червени линии". Основата на съвременната диференциация се дължи на различното място на хората по отношение на труда, на разделението и преразпределението на резултатите от него, на мястото в трудовия процес, в получавания дял от печалбата, от БВП. Различното място на хората в процеса на труда е в основата на формирането на техните политически интереси. Потребностите и базиращите се на тяхна основа интереси са различни и разнопосочни. Интересите на хората от различните съсловия, класи, групи са понякога коренно противоположни. В обществото изразители на интересите на част от хората са партиите, професионалните съюзи и др. Удовлетворяването на социалните интереси става чрез политическите интереси. 

Главното, което се изпуска от новите "обединители", е целта на обединението. За какво да се обединяваме? За това богатите да стават все по-богати, а бедните - все по-бедни, т.е. запазване на герберско-депесарското статукво? Как да обединиш интересите на богаташа, живеещ в палати и невероятен лукс, притежаващ самолет, лимузини, яхти, вили, апартаменти, телохранители и т.н., с човека, който рови по кофите за боклук в големите градове, проси по улиците, който е без работа и доходи, на когото децата не могат да бъдат нахранени, облечени и образовани? 

Не по-малко важно е кандидат-обединителите да кажат кого ще обединяват. И можем да се запитаме общи ли са интересите на полицая, прокурора и съдията с тези на престъпника? Какъв да е балансът? Как да обединиш рекетирания търговец с рекетьора? Кого да обединиш - националистите от ВМРО, НФСБ и "Атака" с ДПС? Та те не могат да се понасят. Кого да обединиш - артистите от операта, балета, театъра, изпълнителите на класическа музика, писателите и т.н. с изпълнителите от чалготеките? Как да обединиш мнозинството с малцинството? Когато те се обединят, вече няма да има мнозинство и малцинство, а аморфна маса, която с лекота може да бъде манипулирана от нови месии и купени телевизии. 

Поради огромната икономическа и социална нищета и поради ограничените правомощия народът не може да бъде обединен от който и да е президент. Има опасност под маската на стремеж за обединение да се прикриват значими диспропорции и разделения в обществото, т.е. крайно неблагоприятната социално-икономическа диференциация. Има нова опасност - левите (бедните) да гласуват за богатите (десните), които пред бедните избиратели се прикриват зад общи фрази за обединение и единство. Не разбрахме от интервютата на Герджиков кое "обединение на нацията" е на преден план: политическо, икономическо, социално, духовно. В сегашната обществено-политическа ситуация у нас социално-икономическо обединение е невъзможно. Богатите не се отказват от богатството и лукса, а бедните невинаги се примиряват да живеят в нищета. Няма как вълкът да е сит и агнето да е цяло. Политическото обединение ни връща към тезата на Кирил Петков и Асен Василев, че всички са едно и също нещо - няма ляво, няма дясно, и са 

обединени около богатите

и "почтените" бизнесмени, които управляват в свой интерес. Формалното политическо обединение е възможно, но то би противоречало на съдържателното - интересите на различните социални групи. Без социално-икономическо издигане на жизненото равнище на всички хора в обществото, без достоен живот за всички, не може да има единство, единение, спояване и обединяване на нацията. 

Всеки може да се самооопределя като обединител на нацията или да се самопредложи за министър-председател като Борисов и Петков. Но без подкрепата на определени вътрешни и външни политически сили, без значима финансова подкрепа от определени кръгове, без безкрайното манипулирано гастролиране по всички телевизии, никой не може да стане "обединител" на нацията. Зад гърба на Герджиков прозират политическите интереси на ГЕРБ с Борисов, на ДПС с Доган. Самопредлагането на Карадайъ за кандидат за президент само прикрива истинската ситуация. ГЕРБ и ДПС са кръвно заинтересовани от съхраняване на олигархическата власт на централно и общинско равнище.  

Неолибералната демокрация в България иманентно предполага плурализъм не само на мненията и каузите, а и на партии, изразяващи социално-икономически интереси на големи групи хора. Остава съмнението, че с Герджиков се избира нова политическа позиция с позата на "човек от народа", загрижен за единството и обединението на нацията и отявлен враг на разединението и конфронтацията. Пази, боже, България от подобни обединители, които забравят за живеещите в нищета хора и са обединители само на "почтените" богаташи. Пази, боже, България от обединители, които забравят и нехаят за демографската катастрофа. А обединението на "почтените" богаташи и интелектуалци е по същество обединение срещу потребностите и интересите на "работещите бедни", които в България са най-много в сравнение със страните от ЕС.