22 Септември 2019неделя10:54 ч.

Снимки Емилия Костадинова

Срещи

Боян Ангелов: Талантът без морални устои няма значение

Живеем в общество с ужасяващо социално разслоение, смята първият носител на наградата "Христо Смирненски"

/ брой: 61

автор:Боян Бойчев

visibility 732

Боян Ангелов е роден на 27 август 1955 г. в Панагюрище. Завършил е специалностите философия и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. Защитава докторат в Института за философски изследвания към БАН, а от 1998 до 2005 г. живее и работи в Швейцария, където завършва Академия за педагогически науки с признат докторат. Специализира и преподава в областта на валдорфската педагогика, историята на философските системи и социалната психология. Бил е зам.-председател на Съюза на народните читалища. Автор на 25 стихосбирки. От края на 2012 г. е директор на издателство "Български писател", а от юни 2014 г. - председател на Съюза на българските писатели.

- Бояне, честита Национална литературна награда "Христо Смирненски". Какво означава за теб тя? 

- Тази награда е много голямо признание за моите усилия в областта на поезията. Благодарен съм на журито с председател Иван Гранитски и членове Петър Анастасов и Петър Андасаров за това, че са ме номинирали. И разбира се, на ИБ на НС на БСП, което е утвърдило моята номинация. Смятам, че беше преодоляна голяма несправедливост към живота и делото на Христо Смирненски. Близо три десетилетия нито една институция не се сети да учреди литературна награда на негово име. Правеха се какви ли не опити за обезличаване и принизяване на творческото му дело. А той е един от най-брилянтните български поети. Стиховете му са съвършени. Сатирата и публицистиката му - ненадминати и днес. 

- Ще разкажеш ли как се стигна до учредяването на приза?

- Известно е на нашата общественост, че след промените от есента на 1989-а творческите съюзи в страната и конкретно Съюзът на българските писатели са оставени без никаква финансова субсидия от страна на държавата. Това е престъпление спрямо стотиците български писатели, за които създаването на художествена литература е и призвание, и професия. Затова предложението на НС на БСП да бъде учредена награда за литература "Христо Смирненски" беше прието от писателския съюз с радост. От няколко години БСП връчва  изключително стойностни и ценни награди: за публицистика "Георги Кирков" и "Димитър Благоев"; за журналистика "Стефан Продев" и сега за литература - наградата "Христо Смирненски". Всъщност получената от мен награда е за 2018 г., а по статут тя ще се връчва всяка година. Предстои през септември т.г. да бъде присъдена за втори път. Сигурен съм, че това литературно отличие ще добие достатъчен авторитет и ще заеме място сред най-престижните награди. 

- Познаваме ли днес Смирненски? 

- Живеем в общество с ужасяващо социално разслоение, а Христо Смирненски с всеки изминал ден става все по-актуален. Каквито и опити да се правят за заличаване на социалния заряд в творчеството му, то има необратима вулканична сила. Безсрамното богатство на днешните новобогаташи не се отличава съществено от безсрамието на българските чорбаджии от началото на миналия век. Времето няма силата да обезличи творческия подвиг на Христо Смирненски. Нещо повече. Ако се вгледаме в образите от немите филми, триумфирали по киноекраните в началото на миналия век, забързаните каданси и трагикомическите миманси ще предизвикат снизходителна усмивка, придружена от шеговит смях. Походките, костюмите, причудливите велосипеди с огромно предно колело, ретро автомобилите и страховитите локомотиви са прелюбопитен декор на отдавна отминала епоха. А в същото онова време беден и непознат юноша-бежанец от опожарения български град Кукуш пише стихове, които след повече от век не са променили силата на своята емоционална енергия, виртуозността на изказа и правдивостта на изобразеното. За доста от естетстващите словесни либерализатори темите, засегнати в творбите на Смирненски, са опасни, защото били приканвали към класова ненавист. За съжаление, родната действителност събужда точно такива настроения и действия, породени от отчайващата бедност на мнозинството сънародници и ужасяващото социално противопоставяне между бедни и богати. 

- Какво мислиш за новата визия на БСП в областта на културата?

- Никоя друга политическа сила у нас не прави това, което прави в момента БСП. Визията в областта на културата и образованието сигурно може да се обогатява и конкретизира, но тя сочи правилната посока за развитието на българската духовност. Във време, когато чуждоземни фондове и фондации правят опити за обезличаване на нашите постижения в сферата на изкуствата и литературата, Българската социалистическа партия застава категорично зад изконни национални приоритети като защита на родната ни писменост и книжовност, на литературата и езика ни от попълзновения и посегателства; съхраняване на читалищата, тези уникални културни феномени без аналог в света; развитие на образователната ни система в съзвучие с най-добрите европейски и световни практики.

- Предизвикателствата пред съвременния български писател? Трудно ли е да си такъв? 

- Съвременният писател трябва преди всичко да бъде носител на морално съзнание, което да е в унисон с народностните тежнения и упования. Той е гласът на своето време и на своите съвременници. Затова смятам, че да бъдеш писател е не само призвание, но и признание. Необходимо е сънародниците ни да се припознаят в творчеството на писателите и да усетят, че е техният вътрешен глас и тяхната съвест. Продължавам да мисля, че талантът без морални устои няма никакво значение. Писателят е човек и гражданин на своето Отечество, но и гражданин на света, в който живеем. Над всичко и всички е нужно да стои човекът добротворец, който помага на ближните си. А добри хора има навсякъде по света, както навсякъде съществуват злобни, егоистични индивиди.

- Няма как да подминем и темата за така наречените постмодернисти, които обсебиха литературното пространство и от своята трибуна поставят на преоценка знакови български писатели и творби. Докога? 

- Съществува група литератори, въобразяващи си, че представляват някакъв съвременен български литературен авангард. Считам, че са доста далеч от истината, но нека си мислят каквото си искат. За жалост са се внедрили във висши учебни заведения и насаждат своите изкривени представи на младите хора. Важното е, че живеем в плуралистично общество и не е лошо да се чуват различни мнения и оценки за един и същи процес и явления. Всеки творец може да пише каквото си иска и както си иска, но лошото е, че в прислуга на т.нар. експериментатори застават обществени електронни медии (типичен пример е БНТ), които ползват десетки милиони левове от данъкоплатците, за да натрапват враждебни на българската духовност идеи. Слугинажът на небългарски интереси е изключително вреден за отечествената ни съдба. И често се питам докога обществото ни ще търпи такава наглост?!  

- Неотдавна издаде нова книга. Кога намираш време и откъде черпиш вдъхновение да пишеш?

- През втората половина на миналата година в издателство "Захарий Стоянов" излезе стихосбирката ми "Последна риза". Не бих се наел да правя оценка на собствените си творби и не мога да дам точна характеристика за нея. По-важното е, че стиховете в нея са изстрадани. Надявам се читателите да са усетили това. Що се отнася за времето за създаване на литературни текстове - остават нощните безсъници. Тогава се пише най-спокойно, защото тишината е допълнителен подтик за самовглъбяване.  

- А как започна да пишеш?  

- Започнах с несръчни стихчета, когато се научих да чета и да пиша. Като дете постоянно рисувах и постепенно реалните образи и картини се преобразиха във въображаеми, които могат да се видят само с вътрешното зрение.

- Кое е любимото ти стихотворение, което си написал?

- Все още не съм го написал. Надявам се да имам дни, за да го сътворя. Към собствените си творби човек трябва да се отнася с голяма отговорност. Като пример за такава отговорност ми служи швейцарският поет Конрад Фердинанд Майер, който е създавал стихотворението си "Римски фонтан" повече от две десетилетия. Нанасял е постоянно поправки, за да звучи така, сякаш блика необуздана вода. А това стихотворение съдържа само десетина строфи! 

- Казват, че поетите сме вечно неразбрани. Така ли е? И защо?

- Приемам поетите като всички останали хора, но по-малко или по-много чувствителни. Те понякога виждат онова, което обикновено е невидимо за лишения от силни емоции човек. Поезията преди всичко означава емоция, но емоция осмислена и одухотворена, превръщаща обикновените неща в ирационални. Важно е как ще бъде предадена тази емоция на останалите хора и дали ще ги направи по-чувствени и одухотворени. Смятам, че истинският поет е преди всичко скромен, не парадира с дарбата си и живее с мислите, радостите и нерадостите на ощетените от съдбата хора. Светът е пълен с щастливи злодеи и самодоволни негодници. Истинският поет не би могъл да живее в съдружие с подобен тип хора.  

- Кое може да те разчувства? 

- Човешкото нещастие, което граничи с безнадеждност, е пределът, който ме кара никога да не чувствам самодоволство. Въпросът е как да се помогне на хората в беда. Дали правим достатъчно усилия в тази насока?  

- Как се пише хубаво стихотворение?

- Все още не съм сигурен дали съм написал хубаво стихотворение, макар че много ми се иска да бъде така. А иначе - хубавото стихотворение трябва да просълзи човек. Без значение дали е от радост, или от горест.

- Бил си дълго време преподавател в Швейцария. Какво научи там? 

- Швейцария е страна, от която човек може да научи много. Ако съществува на планетата държава, грижеща се безусловно за своите поданици и за световния мир, това е Швейцария. Тази държава е издигнала принципите за свобода, равенство и братство още в зората на създаването си - 1 август 1291 г., петстотин години преди избухването на Великата френска революция от 1789-а. Швейцария не е единствено страната на банките, златото и шоколадите. Тя е всепризнат център на световното образование. Това е родината на Жан Жак Русо и Йохан Хайнрих Песталоци - бащите на новата педагогика. В тази държава  научих как трябва да се обича Отечеството. През дългите години на пребиваването ми не чух от нито един швейцарец да произнесе обидна дума към своята родина. Много бих искал да доживея времето, когато и ние ще се отнасяме така към България. Мисля, че първото условие към това е да се научим да различаваме родината България от държавата със същото име. За съжаление, това са доста различни неща.

- Би ли възкликнал, като Алеко: "Какво? Швейцария ли?..."

- Съществуват много причини, които ни карат да се гордеем пред Европа и света, че сме българи. Но и държавата ни трябва да се отнася с поданиците си като майка към своите деца, а не като мащеха към безличен електорат. Чак тогава бих възкликнал като незабравимия Алеко...

Честваме 111 години независима България

автор:Дума

visibility 43

Слънчево в празничния ден

автор:Дума

visibility 44

До 100 000 лева глоба за БНР

автор:Дума

visibility 299

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 386

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 304

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 181

Париж подава ръка на Рим за мигрантите

автор:Дума

visibility 238

/ брой: 181

Лаура Кьовеши става главен прокурор на ЕС

автор:Дума

visibility 421

/ брой: 181

САЩ правят коалиция в ООН срещу Иран

автор:Дума

visibility 307

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 686

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 572

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 459

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 447

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ