Ботев за смет

Неделен ден, вторият на юни. На столичния битак оживлението започва отрано. Бедните роми влачат "стоката" с проядени куфари, а баровците си плащат по три лева и паркират на плаца. Всички искат да спечелят по нещо. Едните - от вехтории и повредени домакински уреди от кофите, другите - с предмети по-така, ама не съвсем. На тънка ивица в П-образно разположение са малцинството български търговци. Предлагат и нови вещи - от инструменти и аксесоари за автомобилистите, през картините и бельото, та до антикварни предмети.

Така си върви този бизнес, огласян мощно от родна чалга, сръбско и циганско. Кеф ти риба, кеф ти паламуд, казват. Цвърчат кебапчета, лее се бира и двунационалната човешка маса не си придира много-много. Защо ли? Ами защото и едните, и другите са кацнали на битака от нужда. Като че ли тя ги е събрала на жежкия асфалт край пътя към Малашевските гробища, където, оказва се, вече също нямало свободни места.

То и на битака трудно се намира свободен терен на хубаво място. Има си някаква вътрешна схема, която разпределя "парцелите". Доказва го дори беглото ми наблюдение, че едни и същи лица виждам все на едно и също място. Изобщо не допускам да е случайност. Явно и във вехтошарската работа я има и оная работа, както впрочем и в цялата ни корумпирана държава.

Настава пладне, 12 часа, 2 юни. Откъм борческия столичен квартал "Хаджи Димитър" завиват сирените. Малцина на плаца замръзнаха по местата си. Главно възрастни хора. Личи си, че искрено се прекланят през гениалния поет и революционер Ботев, но и пред падналите за свободата и независимостта на България. Иначе мургавите граждани си клечат до платнищата, дори се чудят какво става. "Абе, тия са луди, що будят хората", сопва се млада циганка. "Да не е станал некой сакатлък", допълва друга. А по-възрастен циганин дълбокомислено заключва: "То празници, празници, ама за гладните нема празници. Де да имаше редовно избори, та да видиш тогава, ем леб, ем салам, ем ракия".

Измина минутата мълчание с поклон пред българската саможертва за многострадалната ни земя. Някой предвидлив и посветен за необичайния "шум" бързо включи някакво маане. Не след дълго, около 13 часа, заприиждаха пенсионери с почти еднакви платнени жилетки с много джобове, в които да крият заслужените си пенсии за не едно и две десетилетия труд. Те бяха почти единствените, които понякога си купуваха за 50 стотинки, а често и направо си взимаха книги. "Ало, пациента, защо краднеш, бе. Ние да не сме балами", процежда застрашително едно лице с един зъб в устата с проблематично бъдеще. Човечецът някак си се сви и унижен отрони: "Ама нали днес е денят на Ботев, та видях тази книжка с негови стихотворения и..." "Що ми дреме за Ботев Пловдив бе, то ние футбол имаме ли? Аз си гледам на плазмата само английското, дреме ми", скалъпи мъдра мисъл търговецът и някак тържествено хвърли томчето по-надалеч.

Настигнах "престъпника" и полюбопитствах за книгата. Оказа се на "Хемусъ" - А.Д. ЗА КНИГОПЕЧАТАНЕ И ИЗДАТЕЛСТВО - СОФИЯ. При това с надпис от учителите при Втора софийска девическа гимназия за "...отличен успех и организационна работа". Годината е 1949-а. Та подарявали са си хората книги, четяли са ги, възхищавали са се на родните литературни гении. А днес ги подритваме на битака. Впрочем книги от разтурени от признателни потомци библиотеки на това място в Малашевци има в изобилие. Може да си закупите почти всичко за 50 стотинки бройката, колкото е една вафла...