Ботев е писал и роман

Акад. Иван Радев

Известният литературовед, литературен историк и критик акад. Иван Радев поднесе поредна приятна изненада в навечерието на 2 юни с книгата "Да драснем кибрита на въстанието - политическият роман на поета", в която прави задълбочен анализ на творчеството на великия българин. Книгата е издание на "Български бестселър - национален музей на българската книга и полиграфия".

Още когато публикува първите свои стихотворения "Майце си" и "Към брата си" (1867-1868 г.), Хр. Ботев живее със съзнание за синкретичната природа на Словото. Преди да е отпечатал ред публицистика или белетристика, той онасловява бъдещата си, останала неиздадена, дебютна книга: "Първи поетически опити - проза и стихотворения". В първите редактирани от него вестници "Дума" и "Будилник" наред със стиховете присъстват "Примери от турско правосъдие", "Петрушан" и "Смешен плач", "Това ви чака", "Хайде на изложбата", "Долапът". По въздействие и мащаб на прозренията си Ботевата проза и публицистика не отстъпва на неговата лирика. Сплав от очерково-публицистични елементи, повествователните му текстове винаги залагат на суровите факти, щедро предлагани от робската участ на собствения му народ. Пречупени през могъщия  художествено-емоционален заряд на таланта му в името на модерна за времето си радикална нравствено-философска и гражданско-политическа доктрина, те заговарят с езика на съдбовното и прогностичното. И то намира своите форми, своите трайни внушения...
    Допускам широкият кръг читатели да бъдат изненадани от факта, че в наши дни в книжарниците се появява Ботево съчинение, обозначено "политическият роман на поета". Нека не избързваме с реакциите и недоверието си. На специалистите е известно, че той замисля по-разгърната белетристична творба. За нея свидетелства Зах. Стоянов: "Другарите му разказват, че той тъкмял една повест, която щяла да носи заглавие "Змей", пак из живота на калоферци, и която щяла да бъде капитално съчинение... Брат му Стефан помни от "Змей" началото, което се захващало така... "Ето твърдението и на Ив. Клинчаров: "Живият още брат на поета, генерал Ботйов, разправя, че Ботйов бил написал не повест, а роман под название "Змей", от който авторът му чел даже няколко глави." Негов близък - калоферецът Иван Груев, твърди, че наистина е имало ръкопис, но следите му се губели в гр. Олтеница сред книжата на Стефан Ботев.
Самият Ботев в писмо до Ив. Драсов от 16 март 1875 г. признава: "Аз събирам сила и материал и вярвам, че брошурата ми или политическата рубрика на "Знаме" ще да направи епоха в живота на емиграцията ни." Признанието е категорично, изречено с пълно съзнание и вътрешна убеденост! Именно като плод на този клетвено споделен замисъл трябва да възприемем предлагания том "ДА ДРАСНЕМ КИБРИТА НА ВЪСТАНИЕТО".
С безалтернативно-метафоричния си заряд  тази фраза събира в себе си всичко, което занимава и вълнува Ботев през 1875 г. Изключително важен и решаващ с последиците си факт за него се оказва възможността в нейното навечерие, от 8 декември, да започне сам издаването на седмичника  "Знаме. Вестник политически и книжевни". Именно на неговите  страници - от първия до последния 25-и брой (27 авг. 1875 г.) намират място поредицата фрагменти, съставящи неговия своеобразен, да го наречем политически, репортажен тип роман. Ярко и категорично, обхватно и картинно, в такт със задъхания ритъм на авторовата свръхчувствителност и отдаденост, изложението върви по стъпките на събитията. Взаимосвързани по своята същност и цели, тези събития обуславят сцеплението на вложеното в посветените им  страници, разкрили тяхната същност и ботевски постигнат мащаб на изображението.