15 Юни 2021вторник17:27 ч.

Актуално

Босият президент или кой е Педро Кастийо

Перу избра свободата

/ брой: 110

автор:Таня Глухчева

visibility 613

На 6 юни перуанците трябваше да изберат новия си президент. Кандидатите бяха две напълно противоположни личности - крайнолевият Педро Кастийо, издигнат от партия "Свободно Перу", и крайнодясната Кейко Фухимори от "Народна сила". Наследниците на инките предпочетоха свободата, справедливостта и възмездието. При преброени почти 100 процента от гласовете, няма съмнение кой е победителят.
Кой наистина е той?
Педро Кастийо - човекът, чийто живот много напомня сюжет на холивудски филм. Той е от малкото, които наистина са сбъднали "американската мечта". Но не онази, в САЩ, където за отрицателно време ставаш богат. Става въпрос за мечтата, че в Новия свят съвсем беден човек, от обикновено семейство може да стане президент.
Роден е преди 51 години в Пуна, в крайно неразвит район в страната. Родителите му са неграмотни перуански селяни, които не могат да четат и пишат - едни от милионите, живеещи в нищета и прехранващи се с това, което сами отгледат на полето. Вечер, както и рано сутрин, единствената светлина в скромния им дом идвала от запалена свещ. Били толкова бедни, че нямали пари за обувки и децата ходели боси на училище. А то се намирало на 2 часа от къщата им. От малък бъдещият президент ставал в 5 часа сутринта, приготвял закуската и обяда и събирал дърва за огрев. Съседите и връстниците му още тогава забелязали, че той

се откроява от останалите

Винаги намирал по-лесен начин да свърши всяка работа, а на път към училище размахвал ръце и живо обяснявал разни неща. Поведението му плашело околните и често споменавали на родителите му, че вероятно е луд. Но той просто бил различен и твърдял, че по този начин запомня уроците си и пише домашните си във въздуха, защото няма молив и тетрадка.
За разлика от другите деца, след като завършил начално образование, Педро не се отказал да продължи с ученето. Въпреки че влязъл в гимназия две години по-късно, Кастийо не съжалява. През това време помагал на семейството си на полето, а после продавал заедно със сестра си реколтата. От спечелените пари заделял, за да си плати учението. В гимназията се запознава с бъдещата си съпруга и е твърдо решен да стане учител и да направи образованието достъпно за всички деца. Майка му винаги е знаела, че синът й ще стигне далеч, но никога не е предполагала, че ще успее в живота толкова много.

Селският учител

Дали Кастийо е станал учител само със знанията си от средното образование или е завършил не много престижен университет - информацията е противоречива. Това, което се знае със сигурност, е, че става лидер на учителската стачка през 2017 г. и от този момент започва да става разпознаваем.
За първия тур на президентските избори на 11 април никой не го приема като сериозна конкуренция. От явилите се 18 кандидати десет имат съдебни присъди, а единственият "по-сериозен" ляв кандидат е социалистката Вероника Мендоса. Именно срещу нея платените от десните партии медии търсят компромати. Когато става ясно, че крайнолевият представител е събрал най-много гласове и отива на балотаж, всички са в ступор.
На втория тур един срещу друг се изправят мъж с чисто съдебно минало, представител на малцинствата, убеден марксист и жена с висящи присъди, дъщеря на бившия диктатор Алберто Фухимори, която ако не бъде избрана, трябва да излежи 30-годишна присъда.
Всичко вече е ясно. Фухимори изгуби и, разбира се, не приема резултатите. Настоява да бъдат преразгледани половин милион бюлетини. През този месец и половина между двата тура, докато Кастийо представяше програмата си и размахваше голям молив - неговата запазена марка и символ, че образованието ще бъде приоритет, тя подкупваше журналисти и организираше престъпния свят да я подкрепи. Подкупи и националния отбор по футбол. Въпреки че през по-голямата част от времето бе облечена с фланелка на националния отбор, подобно на крайнодесния президент на Бразилия Жаир Болсонаро, Кейко подцени факта, че футболът не е толкова важен за народа й, както за бразилците. Да, играчите агитираха за нея, но единственото, което получиха в отговор, беше лозунга: "Успя да купиш отбора, но не и феновете му!"
Друг инструмент, на който разчиташе уличената в различни далавери кандидатка за президент, бе страхът. "Всичко ще бъде национализирано!", "Къщите на богатите ще бъдат взети и дадени на индианците!", "Няма да има тоалетна хартия!", "Перу ще стане Венецуела!" Тези твърдения ѝ донесоха немалък успех, но все пак недостатъчен.
Отмъщението ѝ, засега, са уволнени или принудени да напуснат журналисти от различни телевизии, които са отказали да говорят против Кастийо или не са го правили "достатъчно". Показателна е случката по време на интервю в студио, когато водещият не съобразил и оставил молив пред нея. Фухимори на няколко пъти му дала знаци да го махне. Журналистът се притеснил и обвинил екипа за "грешката", "недоразумението". Впоследствие всички останали без работа.
А междувременно Педро Кастийо през цялото време набляга в речите си, че

здравеопазването и образованието

са основни човешки права и всеки трябва да има достъп до тях. Днес престижните училища и университети в Перу са много скъпи и малка част от населението може да си позволи обучение там. Идеята му е да ги направи безплатни и общодостъпни.
Друга важна точка в програмата му е борбата с корупцията. И тук успява да спечели избирателите на своя страна, защото опонентката му е с няколко висящи присъди именно заради подкупи и пране на пари.
Пътят на бъдещия президент от бедното планинско село до вратите на властта е бил дълъг. Животът му напомня на милиони други, забравени от Бога или боговете. Затова очите на мнозина от избирателите се пълнят със сълзи, когато той говори. Дори и днес не пропуска да се върне в бащината къща и да помага в земеделската работа. Правил го е и по време на кампанията. Всяка свободна минута използвал, за да спести труда на родителите си. Трудният живот не го е превърнал в озлобен, отмъстителен мъж. Напротив. Той е справедлив, добър и готов да помогне не само на близки и приятели, а и на всички отхвърлени от обществото перуанци. Мотото на кампанията му е

"Без бедни в една богата страна"

и не спира да го повтаря, размахвайки големия гумен молив.
Още преди да бъде официално провъзгласен за президент, на Кастийо вече са посветени 32 песни в различни музикални стилове - от кумбия, традиционна перуанска музика, до съвременни жанрове. Неговата популярност е безгранична. Политолози вече започват да го сравняват с дългогодишния уругвайски президент Хосе "Пепе" Мухика, който ще остане в историята като "най-бедният" държавен глава, защото винаги дарявал 90 процента от заплатата си на деца и нуждаещи се.

Байдън: НАТО не е платена охрана

автор:Дума

visibility 315

/ брой: 112

Румъния спря 3700 тона отпадъци

автор:Дума

visibility 234

/ брой: 112

Кратки новини

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 112

През просото

автор:Валентин Георгиев

visibility 351

/ брой: 112

На дневен ред е въпросът кой да управлява

автор:Валентин Георгиев

visibility 385

/ брой: 112

Дядото

автор:Щерю Наумов

visibility 239

/ брой: 112

Опитно поле

автор:Евгени Гаврилов

visibility 282

/ брой: 112

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ