Боршош, плочки, цветни лехи, милиони

Нощувки за ВИП гостите, шалчета, плочки, ремонти, скандалът "Боршош" - с това редовият български гражданин свързва подготовката на България за първото й председателство на Съвета на ЕС. Дебатите се въртят основно около организационните дейности. Макар да бяха представени приоритетите ни, задълбочени дискусии върху тях почти липсват. Ако ли пък ги има, са изместени на заден план от разговора за подаръците за гостите, хотелите, които ще ги приютят, цветните лехички, засадени пред НДК.
Два месеца държавата се занимаваше с нарушенията при обществените поръчки за ремонта на НДК и Мирослав Боршош - отстранен, върнат на поста директор, впоследствие подал оставка. Първоначално бюджетът за ремонта възлизаше на 17 млн. лева, после бе увеличен с още 28 милиона! Площадът пред НДК се ремонтира за 5 млн. лева, при положение че трябваше това да бъде свършено още през 2015 г. в рамките на ремонтните дейности в парка около сградата, които струваха 16 млн. лева. Да не говорим за неуредиците, съпътствали изпълнението на този проект, а и за качеството му. 70 хил. лева пък бяха пръснати за интернет страницата на новосъздаденото министерство, която е само на български. Що се отнася до общата сума за председателството ни, тя постоянно набъбва - според едно от последните изказвания на ресорния министър Лиляна Павлова тя ще излезе "средно между около 75 млн. евро".
Шестте месеца начело на Евросъюза са уникален шанс, който България не бива да пропуска - в това са убедени всички родни политици. Ясно е, че ние проблемите си не можем да решим през това време. Само че друго можем и трябва максимално да се възползваме от това - да оставим своя отпечатък, да зададем дневния ред на Евросъюза, да поставим и отстояваме онези приоритети, които представляват и българския интерес.
Да, трите "К" на министър Лиляна Павлова може би звучат доста добре - конкуренция, кохезия, консенсус, но зад тях не се вижда конкретиката, явно се е скрила твърде надълбоко. Това са общи европейски ценности, кристално ясно е, че трябва да ги отстояваме. Липсват конкретните проблеми на ЕС и визията за тяхното решаване. Виждаме как при всяко интервю на министри от кабинета на Борисов се хвърлят хаотично в пространството все нови и нови приоритети, планът за които ще бъде одобрен чак на 20 декември - председателството официално започва на 4 януари догодина. Разговорите трябваше да започнат много по-рано, за да може да се търсят отсега съюзници сред останалите страни членки, които да застанат зад нашите приоритети. Кой ще ни вземе насериозно, ако нямаме ясна визия? От друга страна, те, в Европата, са свикнали с тази ни позиция, с липсата на такава.
Напълно реално е лошата подготовка да затвърди имиджа ни на периферия на ЕС, както преди време ни определи френският посланик в София? Втора ръка сме си още от приемането ни в Евросъюза. И до днес интензитетът на усещането за ние и Европа не е намалял, с времето дори се засилва. Ето Шенген си остава мираж, въпреки устните уверения на редица евролидери, че имаме безусловната им подкрепа за членство, въпреки прочувствената реч на Юнкер, в която настоя да ни приемат заедно с Румъния възможно най-скоро. Към това трябва да прибавим и прословутия Механизъм за сътрудничество и проверка, чиято ефективност отдавна е поставена под съмнение, а мониторинговите доклади служат като идеално средство във вътрешнополитическите борби.
Председателството е шанс поне да опитаме да преборим стереотипите за България. Дали обаче нашите управници го осъзнават? Или отново акцентът в изказванията на Борисов ще бъдат хвалбите по адрес на България (разбирай по негов адрес!), от страна на любимия му канцлер Ангела Меркел, или пък в новинарските емисии, представящи някоя от срещите в рамките на председателството в София, ще гледаме и ще се червим от срам при вида на облечения в любимите й цветове на дъгата първи дипломат Екатерина Захариева, която с мобилния си телефон увековечава свидните моменти. Както го направи при посрещането на френския президент Еманюел Макрон във Варна.
Периодът, в който ще председателстваме Съвета на ЕС, е много важен. В напреднала фаза ще са навлезли дебатите за реформирането на Евросъюза. Каква е нашата позиция? Тя няма да е наша, разбира се, у кого ще се отъркаме - у Германия и Франция с идеите им за многоскоростно развитие на Европа, у страните от Вишеградската четворка, които се превръщат във все по-тежък отпор на спуснатото от Брюксел? Преговорите за "Брекзит" ще навлязат във важна фаза, а ние сме пряко засегнати от този процес предвид броя наши сънародници, които живеят, учат и работят на Острова. Мигрантската криза - нищо, че редица евролидери в опит да заблудят и себе си твърдят, че е овладяна, също остава сериозен проблем за Европа, основно за страните по външните граници на ЕС, каквато е и България. Именно като фронтова държава, изложена на голям риск от неконтролирана миграция, ни определи наскоро президентът на Евросъвета Доналд Туск. Само че за разлика от председателя на ЕК и дума не обели за Шенген. За да сме сигурна граница на ЕС, трябва да бъдем приети в зоната без граничен контрол. Докато управниците ни ходят от телевизия на телевизия и се хвалят, умело служейки си със статистика, как стената по границата ни с Турция била спряла мигрантския натиск, пропускат да говорят за промяната на Дъблинския регламент, според който страна от ЕС, в която първо е стъпил бежанец, е отговорна за даването му на статут. Те знаят ли, че преди седмица вътрешната комисия на Европарламента е приела поправки в него, които го оставят в почти същия вид? Въпросите са много, но у нас са рядкост тези, които ги повдигат, камо ли някои от управляващите да ни ги разясни. А България трябва твърдо да настоява за дълбоката ревизия на регламента. Именно в началото на следващата година ще се взимат решенията по този въпрос. С него е свързана и темата за общоевропейската отбрана и сигурност.
Защо, говорейки за кохезията, или т.нар. политика на сближаване, управниците ни не обяснят на обществото какви са намеренията в Евросъюза, а именно, че след 2020 г. е напълно възможно тази политика да бъде изцяло заменена от плана "Юнкер", чийто основен принцип е да се наливат средства там, където вече има предостатъчно. Принципът "инвестиции срещу печалба" само ще задълбочи неравенствата между страните членки и регионите в тях. Тогава - мир на праха му на понастоящем най-бедния в ЕС регион - нашия Северозапад. България има изключителен интерес от това да прокара политики, свързани с бедните региони. Важно е и защото през май догодина ще започне и основният дебат за 7-годишния бюджет на ЕС след 2020 г.
Кой от управляващите у нас поставя въпроса за Социалния стълб, споразумение по който бе постигнато между правителствата на страните членки, Европарламента и Еврокомисията. Стълбът, който европейските социалисти залагат в програмата си от години, се отнася до осигуряването на нови и по-ефективни права за гражданите. Първата стъпка е направена, след години на доминиращо дясно управление в Европа и тежките последствия от това в социален план, се заговори по-ясно за социална Европа. Чакаме реалните действия.
Кой от управляващите у нас говори за политика за младежите, предвид недопустимо високия брой на неработещи и неучещи млади хора у нас, а и в целия Евросъюз? Председателството ни е шанс да наложим все по-категорично извоюваната от ПЕС Гаранция за младежта, както и плана на евросоциалистите за въвеждането на подобна Детска гаранция.
Приоритети като Западните Балкани също не биват да се подценяват, но дали ще съумеем, предвид жалкия опит досега, да се наложим като регионален лидер, който да спомогне за присъединяването на страните от региона?
Нашите управници обичат да говорят само това, което им е изгодно. Както пропуснаха и да споменат за преживялата пълен крах поради некадърността, с която бе изготвена, кандидатура на София за седалище на напускащата Великобритания Европейска агенция по лекарствата.
Все пак остава надеждата, че шансът няма да бъде пропилян, че няма да успеем да побългарим европредседателството. В събота на Конгреса си БСП ще представи своите предложения за приоритети на председателството. Консенсусната работа между управляващи и опозиция в името на общата кауза България е гаранция за успех.

Консултативният борд - поредният гаф на Борисов

За целите на европредседателството премиерът Борисов създаде т.нар. Висш политически консултативен борд. По думите на министър Павлова в борда влизали "важни за България политици", чиято роля е да налагат приоритетите ни. Трябва да се отбележи бившият премиер на Австрия Ервин Прьол, разследван в родината си за пране на пари и корупция. У нас името на Прьол изплува през 2014 г. при скандалната частна среща във Виена на тогавашния президент Росен Плевнелиев с изпълнителния директор на ЕВН Австрия Щефан Шишковиц. В борда влезе и приятелят на Прьол Плевнелиев. Освен тях Борисов спря избора си и на бившия премиер Симеон Сакскобургготски, християндемократа Ханс Герт Пьотеринг - бивш председател на ЕП, Херман Ван Ромпой - бивш президент на Евросъвета, и на френския дипломат Жан Давид Леви, който след първата среща на борда заяви, че според него е изключителен шанс България да има министър-председател като Бойко Борисов в такъв ключов момент. Премиерът предвидливо се е обградил с хора, които да го потупват хвалебствено по рамото. Той така обича.




Въпреки забавената подготовка Павлова продължава приоритетно да се интересува от ремонти, логистика, кетъринг, цветни лехички. Неотдавна заедно с кмета на София и холандския посланик засадиха мозайка от цветя. Този акт Павлова определи като категорична подкрепа от страна на Холандия за усилията на България да бъде активен председателстващ Съвета на ЕС и потвърждение за доброто партньорство между двете страни. А подкрепа за Шенген?