Борисов в стъпките на Мао

 Иво Христов, Glasove.com

Неотдавна сглупих да участвам в надговаряне с колега от ГЕРБ в едно студио. Същият театрално ме убеждаваше, че „трябва да чуем младите хора, които протестират“. Санким аз съм глухият, на когото искат оставката, а не собственият му вожд.

Това безсрамно обръщане на ролите не е спонтанно. То е част от позната и премислена стратегия. Да не забравяме, че мафията си има консилиери.

През 1966г. Китай е съсипан от „големия скок“. Страната гладува, дори посудата е претопена в името на стоманолеярските рекорди, а врабчетата избити, за да не подяждат дефицитното зърно. Хората изнемогват от налудни експерименти. Властта се пропуква.

В този момент Мао обявява началото на „културната революция“. Отговорни за глада и безпътицата са „бюрократите“, овластените стари партийни мандарини, кметове, директори и всякакви началници, обявява Великият кормчия. Хвърля ги на поругание и приветства младежкия ентусиазъм, с който хунвейбините се саморазправят с тях. В резюме: Мао заема позата на император, който се взира в хоризонта, докато носачите на трона му трябва да си гледат в краката. Пропагандата внушава на хората, че „човекът от портрета“ не е отговорен за неволите им. Напротив:  той е техен съюзник. С тази измама Мао остава на власт още десет години. И завещава след себе си руини.

В нашия случай „човекът от протрета“ е този, дето не слиза от екрана. Плакатният култ днес е телевизионен. „Мисирките“ са новите политпросветници.

На конгреса в „София Тех Парк“ Борисов призна, че партията му „страдала от дерибеи по места“. Какво са мъките на гражданите пред имиджовите „страдания“ на Партията-държава от собствените й дерибеи?

От самото начало на протестите вещите продажници, които съветват премиера, направиха няколко опита да каптират и отклонят енергията на протеста.

Пробваха с внушението, че на младите им било „писнало от генерали“. Целта бе президентът Радев, който последователно подкрепя протеста и сне доверието си от кабинета още през февруари, да бъде пакетиран с Борисов, чиято оставка иска множеството. Врътката не сполучи.

Сетне опитаха да подменят  лозунга „мутри, вън“ с „всички вън“. Целта бе да се изтрият разликите в позициите между власт и опозиция в парламента, да се внуши, че „свежа вълна“ от извънпарламентарни партии би решила проблема. Но подмяната също не се прихвана.

Най-усърдната манипулация от самото начало е поколенческата интерпретация. Протестът бил на младите срещу наследената от старите система. През 2013 г. брендирането на протеста като „умен и красив“ отблъсна хората. Целта сега е същата.

В обръщението на Борисов душеприказчиците му бяха вмъкнали „естественият бунт на младите хора“. „Децата на протеста не разбраха игрите на задкулисието“, въздъхва премиерът и посочва виновните: „старите шмекери“, „олигарси“, „провалени фигури“, „неосъществени политици“. Борисов, разбира се, „уважава техния бунт“  и приветства „раждането на ново поколение български лидери“. Стига да изпълзят изпод шинела му.

Политическата непримиримост на младите е най-обнадеждаващата новост. Но почтеността, компетентността, доблестта не са поколенчески атрибут. „Мутри вън“ е бунт срещу беззаконието, корупцията и уродливите обществени нрави, срещу пороците на системата, чийто символ е Борисов, но в която се вписват и много млади конформисти.

Консенсусът анти-мафия обединява всички нормални хора, без значение на възраст и други специфики. Генерационните интерпретации са лукав опит за неговото разбиване.