Борисов натовари българите с още 5 милиарда дълг

Правителствата на Бойко Борисов натовариха българите с още близо 5 млрд. лв. външен заем. Това стана след като във вторник властта пое от международните пазари нов дълг за 2,5 млрд. евро. Досега правителствата на Борисов са взели външни заеми за около 10 млрд. лв. без последния. Така общо взетите от властта пари на заем, които ще връщаме всички ние, възлизат на около 15 млрд. лв. В началото на годината пък правителството взе други 1,2 млрд. лв. от вътрешни заеми.

Касно във вторник стана известно, че Министерството на финансите е пласирало на международните пазари две емисии облигации с общ обем 2,5 млрд. евро (почти 5 млрд. лв.). Те са с матуритет 10 и 30 години, съобщи capital.bg. Първоначално финансовото министерство e планирало да емитира 2 млрд. евро, но заради силното търсене е взето решение да бъдат продадени по 1,25 млрд. евро от всяка емисия. Постигната доходност е 0,40% за 10-годишните книжа и 1,48% за 30-годишните, което се определя като много изгодни нива.

Няколко дни преди това от финансовото министерство не даваха никаква информация за новия дълг, който държавата възнамерява да поеме. Още във вторник лидерът на БСП Корнелия Нинова попита за новия заем. И заяви: "Управлението на Борисов ограби миналото ни през последните 11 години, ограби и настоящето ни. Нека не му позволяваме да ограби и бъдещето ни".

Актуализираният през тази година бюджет е със заложен дефицит от 3,5 млрд. лв., които трябва да се финансират. В края на август обаче в бюджета все още има излишък в размер на над 1,5 млрд. лв., изцяло заради забавени разходи. По последни данни публичният дълг на България е в размер на 24,5 млрд. лв., което е 20,7% от БВП при допустим таван според маастрихтските критерии от 60%. За последно България излезе на международните пазари през 2016 г., когато успешно пласира също 2 млрд. евро.

След като властта мълча с дни по темата вчера сутринта на брифинг министърът на финансите Кирил Ананиев отчете като "изключителен успех" пласирания нов държавен външен дълг. Това е първото излизане на България на външните пазари от 2016 г. Ананиев обяви, че емисията е била увеличена на 2,5 млрд. евро при намерение за 2 млрд. евро, заради "безпрецедентния" интерес на инвеститорите, които са дали заявки, надхвърлящи 4 пъти размера й. "Крайният резултат е уникален в досегашната икономическа история на България. Постигнатата доходност можем да сравним с доходността, която постигат държави, които имат по-висок кредитен рейтинг, включително и такива от Еврозоната", обяви Ананиев. Според него очевидно доверието към страната ни е на много високо ниво. Това се потвърждавало и от разнообразието и ранга на инвеститорите, сред които има централни банки, държавни пенсионни фондове и други институционални инвеститори. Те са не само от ЕС. Български инвеститори са придобили 16% от книжата.

С новия дълг общо поетият за годината нараства до 6,1 млрд. лв., обявиха от Министерството на финансите. При първата актуализация на бюджета през пролетта таванът бе вдигнат на 10 млрд. лв. Ананиев обяви, че ведомството не планира нов външен дълг до края на годината, а на вътрешния пазар ще се поема само ако се налага, и то в малки обеми. Парите ще бъдат използвани за погасяване на стар дълг, за финансиране на вече обявените социално-икономически мерки на правителството заради коронакризата, за дефицита в бюджета, за увеличаване на парите във фискалния резерв и за икономическото възстановяване в страната, обяви Ананиев.

Петър Чобанов: Ще връщаме парите 30 години

Стъпката с новия заем обаче е нелогична за редица експерти. Според бившия министър на финансите Петър Чобанов заедно с поетия от началото на годината дълг общата сума вече надвишава 8 млрд. лв. "Парите ще се похарчат до края на годината, а ще се връщат 30 години. Не виждам за каква стабилност говорим", коментира той и добави, че мярката е закъсняла. "Ако беше направено през март и беше подпомогната реално икономиката с тези пари, щеше да има някаква логика", е заявил той пред investor.bg.

Според икономиста Стоян Панчев пък е възможно цената на дълга да бъде твърде висока заради протестите в страната и множеството критични статии за България в чуждестранния печат.