Борим се за равнопоставеност

РАДОСТИН ТОДОРОВ е треньор на параолимпийския шампион Ружди Ружди. Казанлъчанинът се занимава с лекоатлета от седем години. Той е брат на Даниела Тодорова, бивша национална състезателка на хвърляне копие, която на Параолимпиадата в Рио се нареди пета в същата дисциплина.

- Да коментираме пак прословутите премии за параолимпийците. Имат ли те горчив вкус?
- Да, има горчивина, още откакто се върнахме от Рио. Вместо да се приберем при близките си и да се радваме на успеха, да го осъзнаем, защото наистина е голям, се наложи да убеждаваме Министерството на младежта и спорта, че параолимпийските състезатели не са по-малко заслужили от другите успешни спортисти. Това е най-тежкото като преживяване от самото състезание.
Подали сме жалба в Комисията за защита от дискриминация, която още не се е произнесла. Надяваме се, както през 2012 г., така и сега комисията да вземе решение, което да ни удовлетворява. Тогава се реши, че има дискриминация спрямо параолимпийците и те получиха 80% от премията на здравите спортисти. Сега парите за параолимпийците са само 20% от тези на останалите наши спортисти в Рио, класирали се на същите места. Искаме точно това да се промени. 
- В тренировките имате ли нужда от нещо по-специално като помощ?
- Трябва да имаме асистент, защото е трудно треньорът да води тренировката технически и да изпълнява други функции. В случая някой трябва да връща уреда. Това го прави майката на Ружди Сайме Мустафа, която е неотлъчно 24 часа до него. Тя не помага само по време на тренировките, а и по всички битови въпроси.
- Проблемите ви с ММС продължават...
- Те излизат и с мнението, че при параолимпийците няма голяма конкуренция, но това не е така. Доста солидна е. В параолимпизма има предварително отсяване. Състезанията са много дълги. Изисква се време да се закрепят количките, за да могат състезателите да хвърлят уредите. На Параолимпиада отиват само 12-те най-добри. Прави се само финал. При здравите спортисти има квалификация от 40 човека и след това първите 12 отиват на финал. А при нас отсяването е предварително.
При Ружди в хвърлянето на гюлле около 40 души са покрили норматив, но отиват най-добрите 12 в ранглистата. Ако отидат всички, състезанието ще продължи поне два дни. Това е нерентабилно и Параолимпиадата трябва да продължи 60 дни.
- От какво имате нужда?
- От по-добра база за тренировки. В момента тренираме на една поляна в Павел баня. На 2 ноември Ружди отново отива там на лагер чак до 27 декември. Но всичко се случва навън - в студа. Просто искаме база. Не говорим за сграда, а за три стени, които да ни пазят от вятъра. За отопление не говорим. Представете си какви усилия са необходими той да загрее, за да може да тренира. Караме го на късмет, защото рискът от контузии е огромен. Ако скъса сухожилие, ще остане абсолютно неподвижен, защото използва ръцете си и да се придвижва. Той разчита само на тях.
- Къде искате да е тази база?
- Желанието ни е да останем в Павел баня, защото там можем да правим всички процедури по възстановяване. Малка база, за да тренираме на закрито, на сухо.
- Трудно и скъпо ли е изграждането на такова съоръжение?
- Не мога да кажа за пари, защото не съм специалист. Преди време кметът на Павел баня Станимир Радевски ни обещаваше, че ще направи кръга, откъдето се хвърля и гюллето, и дискът, но накрая го направихме аз и на бащата на Ружди.
- Обмислял ли сте да се състезавате с Ружди за друга държава?
- Аз съм първият му треньор и сме заедно от седем години. За мен не е просто състезател или продукт, а като малък брат. Готов съм да направя всичко възможно той да получи признанието, което заслужава. Ако действително това отношение продължава във времето... В крайна сметка гледам най-доброто за моя състезател. Въобще не ми се иска обаче той да се състезава под флага на друга държава.
Професионалният спорт е до време. Хората с увреждания в България живеят зле - говоря за всички, не само за спортистите. Пенсията им е 180 лв. При нас никой не говори за пари, но в XXI в. те са важни. А аз искам този човек да получи възнаграждение, което да е равнопоставено на труда му. В други държави ще го получи. Не говорим за пари, а за изравняване. Не се чувстваме равни с останалите спортисти. Занимавам се с параолимпийци, но мога да тренирам и здрави спортисти. Ако някой треньор си мисли, че е лесно да готвиш параолимпийци, не е така. Имам много други задължения освен няколкото часа тренировки на ден.
- Това ли е най-голямата ви борба - параолимпийците да се приравнят с останалите?
- Искам всички параолимпийци да бъдат възнаграждавани наравно с другите, защото го заслужават. Трудът им е достоен. Това ще им осигури по-добро бъдеще. Ще могат да се грижат за здравето си, защото не спират да правят рехабилитация и да се възстановяват. За нея са нужни много средства. Става въпрос за 2-3 хиляди лева на месец, които се дават през цялата година.
- Какво ще пожелаете на Ружди?
- Твърде млад стигна до тези успехи, но в това няма нищо лошо. Дано да ги дублира, а защо не и повече!
- Получихте истинско признание - цяла България ви се възхищава.
- Наистина е така. Това е най-важното. Поради тази причина не мислим да се състезаваме за други държави. Звъняха ми различни хора, за да кажат колко ни се възхищават. Затова искаме да останем в родината си. Тези състезатели трябва да дават пример на по-младите. На обществото, което не е в добро състояние. Всички виждаме какво се случва в държавата ни. Със спортисти като Ружди всеки може да разбере, че няма непреодолима пречка. Просто трябва да се бориш.
- Чувстват ли се потиснати спортистите с увреждания?
- Само липсата на инфраструктура ги кара да се чувстват така. Познавам хора, които въобще не излизат навън. Те не се занимават със спорт. Седят вкъщи като затворници. Обществото даже не ги познава. Затова искам база в Павел баня - там хората са свикнали с параолимпийците и ги смятат за равни. На всяко друго място не е така.