Борете бедността

Спомняйте си за бедните, не е свързано с никакви разходи. Това са думи на Хенри Шоу, американски писател-хуморист, за които се сещам винаги, щом някой захване да реди патетични слова за борбата с бедността. Тези разговори не са от любимите на политиците ни. До неотдавна дори бяха тема табу. Оксиморон. Признаваха, че България е бедна страна, но някак без бедни и бедност.
ЕС посвети една година (2010 г.) на борбата с бедността и социалното изключване. И цяло десетилетие на ромското включване 2005-2015 г., което има пряко отношение към проблема. И какво от това? За нас, българите, които живеем - доказано, потвърдено, верифицирано и онагледено в десетки рейтинги - в най-бедната страна на съюза. Почти половината от населението ни е в положение на социално изключване, 22% са под границите на бедността, алармира поредното изследване, огласено вчера.
От 1-ви януари 2015 г. минималното часово заплащане в Германия става 8,5 евро - сума, обсъждана в обществото, договорена с работодатели, синдикати и управляващи. За толкова пари ние, българите, работим цял ден... Докато четвърт век оцелявахме, състезавайки се с променливостта на обстоятелствата, "пазарната" среда, политическата конюнктура, рушихме стари митове и преследвахме нови илюзии, страната ни се деиндустриализира, загуби пазари и позиции. Появиха се "работещите бедни", "децата без ваканции", "наследствената бедност". Парадоксалното за други ние сякаш приехме за нормално. Нормално е да сме евтина работна ръка, че дори и се гордеем с това. Нормално е деца да просят и да мият стъклата на колите по кръстовищата, вместо да учат в училище. Нормално е хора да се хранят от кофите. Също толкова нормално в цялата тази ненормалност е от време на време някой някъде да "бори" бедността.