Борджиите - по-страстни, по-опасни и по-смъртоносни отвсякога

Първата книга от успешната поредица, посветена на Борджиите - "Отровителката на Борджиите", от авторката на бестселъри на "Ню Йорк таймс" Сара Пул публикува издателство "Ентусиаст". "Отровителката на Борджиите" е исторически трилър за Ренесанса, в който умело са преплетени малкоизвестни исторически факти и авторово въображение, като отразяването на историята е съобразено с новите биографии и проучвания за династията, научи ДУМА от Ивелина Ралчева.
Романът разкрива Борджиите не такива, каквито ги познаваме от по-късните им години. Повечето автори ги описват по време на тяхното абсолютно могъщество, но за първата си книга Сара Пул избира един малко по-ранен период: борбата за папския престол, когато Борджиите все още се опитват да вземат връх над всички. Това е една от основните теми в романа и на нейния фон се разгръща личната драма на героинята Франческа Джордано.
Действието в книгата ни връща през лятото на далечната 1492 г. във Вечния град, Рим. Франческа Джордано работи в домакинството, в което е израсла - дома на кардинал Родриго Борджия, сега кандидат за папския престол. Но тя не е камериерка или икономка. Франческа е семейната отровителка - повече или по-малко необходимост за всяко благородно семейство с политически амбиции в това време и в този град, великия Рим. Преборила се е за тази длъжност след смъртта на баща си с предишния отровител на Борджиите, сега тя има пред себе си само две цели: да открие и отмъсти на убиеца на баща си и да опази членовете на семейство Борджия, докато Родриго е зает с борбите за папския престол.
Франческа не може да се освободи от скрития в душата й мрак. Тя изпитва истинско удоволствие от работата си и това я плаши. Струва й се, че единственият й шанс да спаси душата си е чрез любовта на младия стъклар Роко, но не се чувства способна да приеме този шанс, въпреки чувствата си към него. Тя е приятелка на Лукреция Борджия и любовница на Чезаре Борджия, които по това време са съвсем млади и все още недокоснати от зловещата слава, която ще ги споходи по-късно, и която според Франческа е до голяма степен незаслужена.
Отмъщението за баща й и опазването на Борджиите ненадейно се преплитат с борбата срещу усилията на великия инквизитор Томас де Торкемада да прогони евреите от Рим. Франческа се оказва в смъртоносна опасност, от която трябва да се измъкне с помощта на Чезаре, да спаси от нея и евреите, и детето, което противниците на Борджия искат да използват като стръв, за да разпалят кръвожадността на християните. Проправяйки си път през паяжина от предателство и измами, Франческа преследва убиеца на баща си от дълбините на еврейското гето в Рим до висините на самия Ватикан. И така подготвя сцената за последната конфронтация с древни сили, които ще се опитат да използват най-тъмните й желания, за да постигнат собствените си катастрофални цели.

Сара Пул:
Те са живели в интересни времена, също като нас

Сара Пул е литературен псевдоним на авторката на бестселъри на "Ню Йорк таймс". Ренесансова Италия, и по-специално династията на Борджиите, са теми, които силно я вълнуват. Именно това я подтиква да напише дебютния си роман "Отровителката на Борджиите". Освен това Сара Пул проявява изключителен интерес към ботаниката и най-вече към отровните растения, които ни заобикалят. Самата тя е притежателка на богата менажерия в Кънектикът, където живее заедно със съпруга си.

- Кога решихте, че искате да водите живот на писател?
- Израснах в семейство на журналисти, които много се изненадаха, когато на крехката възраст от дванайсет години оповестих намерението си един ден да пиша романи. Незабавно се захванах с тази дейност и никога не спрях. Междувременно съм работила в рекламата, връзки с обществеността и издаване на книги, но за мен художествената литература винаги е била магнит, който ме привлича. Не мога да си представя живота без нея.
- Има ли книга, която да е оказала най-силно влияние върху живота ви? Или да ви е вдъхновила да станете писател?
- Като дете четях всичко, от Луис Карол до комикси (особено място в сърцето си отреждам на "Малката Лулу"). Обичах и поглъщах всичко, до което успеех да се добера. Някъде по пътя се натъкнах на Джийн Плейди под някой от многобройните й псевдоними и се пристрастих към историческите романи.
- Кои са любимите ви автори?
- Най-любимият ми роман е "Ангелите убийци" от Майкъл Шаара. Освен него любимите ми автори си остават тези, които открих съвсем млада - Джийн Плейди с псевдоними Виктория Холт и Филипа Кар, Дафни дю Морие, Аня Сетън и Мери Стюарт, както и много други.
- А историческите личности, които ви привличат?
- Очевидно е, че изпитвам особена слабост към Борджиите, макар да не мога да кажа, че бих искала да живея под тяхната власт. Съчетанието от безмилостна амбиция, брилянтен интелект и необременено от задръжки сладострастие, въплъщавано от тях, е невероятно привлекателно от гледна точка на един писател. Освен това харесвам и Тюдорите, и най-вече Елизабет, на която трябва да гледаме като на оцеляла от едно от най-дисфункционалните семейства в историята.
- Какво ви вдъхнови за "Отровителката на Борджиите" и нейната героиня Франческа?
- Преди няколко години се заинтересувах от дивите растения, цъфтящи пред вратата ми, които под една или друга форма са отровни. Една вечер го споменах пред семейството си, докато вечеряхме, и това предизвика много шеги какво съм сложила в храната. В ума ми изникнаха две думи: жена отровител. По онзи странен начин, по който понякога се случват тези неща, Франческа се появи малко след това, буквално напълно оформена.
- В книгите си придържате ли се стриктно към историческите факти, или си позволявате известна свобода, ако това е от полза за разказа? Доколко се придържахте към историческата достоверност в романа?
- Опитвам се да се придържам плътно към историческите факти, като същевременно втъкавам през и около тях нишки на художествена измислица. Нищо в "Отровителката на Борджиите" не противоречи на събитията, разиграли се през лятото на 1492 г. Но както винаги в такива смутни времена, много от случилото се е скрито от погледа на хората и никога няма да го узнаем. Точно в тези тайни, забравени кътчета намерих място, където да започна историята на Франческа.
- Кое е най-интересното/изненадващо/шокиращо откритие, с което се сблъскахте, докато правехте проучвания на отровите, използвани в ренесансов Рим?
- За мен ролята на отровите през Ренесанса се оказа прозорец към тази епоха като цяло - прозорец, през който можах да надникна към тежката борба, развихрила се между силите на консерватизма (състоящи се до голяма степен, но не единствено, от цялата Католическа църква) и силите на модернизацията, които включват зараждащата се търговска класа. Преди това имах само най-обща представа за противоречащите си визии, задърпали всички ъгълчета на живота и накрая разкъсали тъканта на света. Това, което ме порази най-силно, бяха зловещите паралели с нашето собствено време, в което сякаш преживяваме също толкова огромна и стремителна промяна с последствия, за които можем само да градим предположения, но все още не можем да видим истински. Една поговорка, приписвана на китайците, гласи: "Пожелавам ти да живееш в интересни времена." Борджиите и техните спътници в пътуването през Ренесанса наистина са живели в такива времена. Също като нас.