Болният здрав разум

Славчо Кънчев*

"Аз зная, че съм между цивилизовани хора, понеже те се бият така помежду си"
Волтер

Според едно изследване, изготвено от корпорация "РАНД" през 2010 г.: "Процес с толкова здрави и дълбоки корени като политическата поляризация (в САЩ - б.а.), трудно може да бъде преодолян... Продължителна политическа битка между левицата и десницата очаква нацията ни".
Ако мозъчният тръст "РАНД" вместо в Калифорния беше разположен в България, би стигнал много по-бързо до същия извод, доколкото се отнася до ситуацията у нас. Понеже тук обективните фактори, предшестващи ожесточената бутафория на политическите битки, са далеч по-релефни, отколкото в Съединените щати. Пък и все още диапазонът на държавната протекция и раздаването на нерегламентирани икономически бонуси като функция на властови правомощия у нас е значително по-широк, отколкото този както в САЩ, така и в Европейския съюз на петнадесетте. Ето как се разкодира шифърът на вдъхновението, аранжиращ чак до вулгарно кресчендо речниковия фонд и превръщащ в перпетуум-мобиле публичните изяви на властприлагащите (властимеещ в България е само суверенът) по фронтовете на междупартийната конфронтация.
Има защо още в зората на реновирането на демокрацията (появила се през V в. пр.н.е. в Атина и някои други градове-републики), чак през ХVII и ХVIII в., един от основните дискусионни въпроси да е бил - доколко е уместно самото съществуване на политическите партии като катализатор, а нерядко и в ролята на първичен генератор на

разделението на обществото

И оттук - като конструктор на препятствия спрямо създаването на плавно функциониращ механизъм за постигане на бърз и ефективен консенсус по органичните проблеми на обществото. По модела на античната демокрация в Гърция, в която всички важни въпроси са били директно обсъждани и решавани от народното събрание (еклесия), където са заседавали пълноправните граждани. Там демокрацията не само че е била пряка, като изборът за повечето отговорни длъжности се е извършвал чрез жребий, но е съществувало и дълбоко вкорененото убеждение, че е категорично срещу интересите на държавата, ако един човек или отделна група граждани придобият голяма относителна тежест в обществото. 2500 години по-късно ГЕРБ, която формация е по-правилно да бъде квалифицирана не като партия в класическия смисъл на думата, тоест в качеството й на структура, основана на идеология, а легитимирала се за стопроцентово меритократична фирма, доказва колко прави са били елините, когато подлагали на остракизъм всеки, издигнал се по влияние над мнозинството.
Всъщност какъв е смисълът на словесната продукция на многодумковците от ГЕРБ, готови във всеки момент да се накамарят в машината на времето и да направят десант в сената на древния Рим, където да демонстрират 1:1 какво е то ораторското изкуство? Целта е налагане в масовото съзнание на определен

стереотип на социална визия

чрез която оттук нататък да бъдат оценявани всички събития у нас и по света. Нали още древните индийски мъдреци са заключили: "Вие не можете да видите повече от това, което сте". Ето защо е канският напън да бъде преформатирано по прогерберовски калъп мисленето на мнозинството от българското население. Тук е наложително да подчертаем, че щенията на ГЕРБ не са тяхно запазено ноу-хау, защото още мнозина узурпатори на чужди умове биха могли да претендират за авторските права. И не на последно място измежду тях е д-р Йозеф Гьобелс - министър на пропагандата на Третия райх, изказал крилатата фраза, че "ако една лъжа бъде повторена много пъти, тя става истина". Колкото се отнася до изкривяването на реалността в процеса на възприемането й от човека, то е било забелязано още в античността.
Древногръцкият философ Епиктет твърдял, че не нещата сами по себе си влияят върху хората, а човешките оценки за нещата. С напредъка на науката през ХIХ в. тази идея добила по-конкретна форма. В 1826 г. Йоханес Мюлер изказал хипотезата, че ние не възприемаме директно предметите от околния свят, а вместо това осъзнаваме своите невронни отговори на външната стимулация. Идеята, че възприятието е процес на интерпретиране на сетивна информация, насочван от предишни знания, е изказвана под една или друга форма не само от различни мислители, философи и психолози, но дори би могла да бъде открита в професионалния фолклор на мениджърите по човешки ресурси, които казват: Реалността - това не са фактите. Реалността е

интерпретацията на фактите

Още Ричард Никсън, по време на предизборната си кампания за първия президентски пост, беше изрекъл с горчивина: "Колко е ужасно всичко да зависи от ракурса на телевизионната камера!"
Четиригодишните наблюдения показват: депутатският антураж на лицето Б.Б., все още заемало за кратко поста премиер на България, е продукт на чужди манипулации - тези на заинтересованите групи, екипирани с необходимите аргументи от дебели пачки финикийски знаци, а същевременно е подвластен и на мегаломанските халюцинации на своя шеф. Но в суматохата, породена от поредицата от "бой последен", не им е останало време между рундовете да обменят опит с личности от историята, които, ако и да не са били удостоени с честта да издялат биографията си в управлението на охранителни фирми, все пак нещо са поназнайвали. Като например Уинстън Чърчил, оставил прозрението, че "не може за политическа платформа да ти служат грешките на опонента".
Допреди три десетилетия в държавите с рационална демокрация черният пиар, ако беше изобщо използван, то това се ограничаваше в периодите на предизборна надпревара. След обявяването на изборните резултати спечелилият кандидат запечатваше страниците на миналото и се залавяше с неотложните държавни дела. Когато през януари 1981 г. Роналд Рейгън положи клетва като президент и влезе в Белия дом, той назначи за ръководител на своята администрация Доналд Рийгън, който беше пословично известен със своите 3-странични доклади. Сутрин, когато Роналд Рейгън влезеше в Овалния кабинет на Белия дом, върху бюрото му го чакаха, в рамките само на 3 машинописни страници, изложени най-важните въпроси, по които би трябвало да вземе решение. Към всеки проблем имаше предложени две решения, като за всяко едно от тях бяха изтъкнати предимствата и недостатъците му. Накрая беше посочен телефонът за връзка с ръководителя на екипа от сътрудници, подготвил съответното решение по дадения проблем.
Не е ли показателно, че дори в условията на остра предизборна борба за своя първи мандат, в качеството си на номиниран от Републиканската партия за президентския пост, Рейгън изобщо не се пренесе върху територията на долнопробния пиар, а до голяма степен предопредели своята изборна победа с един- единствен риторичен въпрос към зрителите по време на телевизионния дебат с тогавашния президент и кандидат на Демократическата партия Джеймс Ърл Картър: "Живеете ли сега по-добре, отколкото преди четири години?"
Тревожна тенденция в световен мащаб е, че се увеличава относителният

дял на отрицателния вот

Тоест все повече се гласува не "за", а "против". Но не избирателите са първопричината за тази девиация в процеса на избора, като той бива насочен всъщност към неподлежащото на корекция минало. Големите алхимици на бъдещето, трансформирано в миналото, де факто са политическите партии. Умело маневрирайки през минното поле на конкретните ангажименти като страна по обществения договор, те предпочитат да увеличават своя гласополучателен капацитет чрез критични канонади по срещуположните партийни мишени на прицел. Любима такава - "управлението на Тройната коалиция".
Наложително е механизмът на обществения договор да напусне територията на фючърсните контракти. И да се легитимира като двустранно споразумение с точно дефинирани клаузи. Още по-важно е да бъдат упоменати конкретни срокове за изпълнението им. Крайно време е да прехвърлим "търговците на илюзии" в сферата на услугите. Нали суверенът им плаща, за да извършват услугата "управление на държавата"! Партокрацията е необходимо да проумее, че националната сила зависи все повече от способността й да формулира национални цели, които да представляват стратегическо резюме на желанията и очакванията на суверена, съпътствани от изработването на политики за постигането им. Сглобяването на изцяло конфронтационни конструкции, с цел предизборно изсмукване на потенциала на "противника", е възможно да донесе изгоди на "къса позиция" на инициаторите на предизборен "черен пиар", но в дългосрочна перспектива

 води до отчуждаването

на индивидите от политическия процес. И, което е катастрофално, и от държавността. Ако за някого това е благоприятно, то това е единствено за аутсайдерите спрямо терена на изкуството за държавно управление. Именно върху тази опасност от разнопосочно разпръскване на националния потенциал фокусира вниманието си Збигнев Бжежински в най-новата си монография "Стратегическата визия".
Фокусирането върху недостатъците (мними или реални) на политическия опонент е камуфлажен прийом за маскиране на собствената рационална импотентност. Това, което политиците дължат на избирателите, е възможността за реален избор. Вярата в шанса за реален избор, извън територията на схоластичната вътрешнопартийна полемика, е основната характеристика на личностите, които носят у себе си заряда на реални лидери на държавата. Хора, за които словото - устно или писмено, е не повече от средство за съобщаване на предстоящи действия върху терена на публично заявени намерения и поети ангажименти. А не трик за вкарване в кошарата на предизборната урна на стадата заблудени овце.
В зората на Американската революция Томас Пейн написва знаменития си памфлет "Здравият разум", чрез който обосновава правото на северноамериканските заселници да се сдобият с независимост от английската корона. Оттогава в политологичния дискурс понятието "здрав разум" има запазено своето уникално място. То е олтарът за тези, които се вслушват в пулса на живота, освободени от катализаторите на честолюбивите амбиции и неподвластни на корнукоптичната култура (според старогръцкия мит това е вълшебният рог на козата Амалтеа, от който е сукал Зевс, представляващ изобилието, стигащо чак до излишък), издигнала в култ материализма и потреблението. Не теснопартийната конюнктура и себевъзхваляващо поведение е коректно да модулира публичните изяви на партийните функционери, а да се водят от завета на Апостола: "Вчера, каквото сме говорили и писали, трябва и днес да го имаме пред очите си, за да не ни се смеят хората в работите утре".
България се нуждае от публични личности, които имат принципи, съблюдавани неотклонно, и притежават ценности, чието измерение не би могло да е материално. И чието поведение не е следствие на интелектуално еничарство, нито на социално мутантство, което е инфектирало държавническото чувство на мнозина нашенски псевдополитици, всъщност политиканстващи бай Ганьовци от ХХI век, и ги е превърнало в съвременни дегенерати, съсипващи българската нация и държава.


-------------------
*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България