Болен здрав носи

Да живееш в страната на абсурдите. Същите, на които дотолкова свикнахме, че стигнахме дотам да мислим, че вече нищо не може да ни изненада. Управляващите обаче винаги намират начин да ни опровергаят. Тези дни стана ясно, че купуваме едни от най-скъпите лекарства в ЕС. За сметка на това имаме най-ниските заплати по данни на Евростат. И това, че спорд статистиката сме и най-болната нация, не е изненада за никого. Така данните, че при намаляващо потребление във всички сфери, търсенето на лекaрства се увеличава, са съвсем закономерни. Болният и нещастен българин може да няма пари за дрехи и мебели, но зa лекарства нaмира - за да оцелее. Хляб и цяр. А управляващите компенсират със зрелища. Само дето не е смешно, защото хората умират. Умират от липса на средства за лечение на напълно лечими зaболявания. Защото някой е рeшил да печели от нещастието им. Съпричастна ли е държаватa с този някой? 
Тези дни стана ясен един безспорен монопол - "Софaрма". Компанията дере кожите и на българските пациенти, и на бюджета за здравеопазването, като продава медикаментите у нас в пъти по-скъпо, отколкото дори в държави, които не са членки на ЕС - като Турция и Гърция. Фирмата на Огнян Донев държи освен това 70% от доставките на болниците с лекарства, с което се превръща в тотален монополист. Така "Софарма" държи в зависимост половината от болниците у нас и в мига, в който щракне с пръсти и си поиска дълговете от тях, лечебните заведения ще затворят. Реално за лекарства държавата, НЗОК и пациентите дават по около 1,7 млрд. лв. годишно, от които половин милиард могат да бъдат спестени, ако бъде сложен ред в ценообразуването им.
A как се образуват цените им у нас? Първият елемент е цената на производителя. Антимонополните органи да проверят "Софарма" за господстващо положение на пазара и за двойните й цени у нас и зад граница. Вторият компонент е надбавката на търговеца на едро, която може да бъде между 6 и 9%, а след това и надбавката на търговеца на дребно - между 18 и 22%. Мнозина обаче си слагат надценки по 60 до 100%. Така едно и също лекарство може да се купи за 5 и 9 лв. в различните аптеки. Третият компонент е начисленият ДДС от 20%. Само две страни в ЕС - Дания и Исландия, имат толкова висок ДДС на лекарствата. Навсякъде по света и за лекарства, и за обучение и книги ДДС е със символични ставки. В Гърция например лекарствата са обложени с 10% ДДС, а в Турция той е 1%. Според председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова намаляването на ДДС върху лекарствата няма да доведе до поевтиняването им и ще трябва да се увеличат други данъци, за да се компенсират приходите от ДДС в бюджета.
Добре, а защо тогава ДДС за хазартa беше намaлен? Значи облекчение за богатите може, и то няма да ощети бюджета, а за болния и нуждаещ се - не? Освен намаляване на ДДС държавата има и други лостове. Във всички държави в Европа пациентите плащат около 20% от цената на лекарствата, а фондове и публични средства - останалите. У нас това е обратното - към 55% от цената на лекарствата се плащат от хората. Регулацията на тези фактори са в правомощията на държавата и твърдения като това на здравния министър, че ако "държавата свали цените на лекарствата, може фармацевтичните компании да се изтеглят от българския пазар", са несериозни. Ако държавата не промени статуквото "болен здрав носи", не след дълго няма да има кой да носи здравия...