01 Ноември 2020неделя03:32 ч.

Боклукът на София - най-скъпият боклук в света

II. Европейската комисия не ни дава пари за завод за отпадъците, защото Столичната община е представила калпав проект

/ брой: 129

автор:Велиана Христова

visibility 1073

Заводът за отпадъци на София е изцяло консултиран с Европейската комисия, заяви в парламента премиерът Бойко Борисов в началото на декември 2010 г. в отговор на питане на левия депутат Петър Курумбашев. По думите му Еврокомисията намирала, че заводът ни е много скъп с планираните 185 млн. евро за него и затова се водел спорът. Но щяла да даде пари за изграждане на компоненти на новата система за управление на отпадъците на София. "Имам подписан договор за съфинансиране от Европейската банка. Заводът за отпадъци е изцяло консултиран с ЕК", каза Борисов.
А дали? На депутатите така и не бе казано какво реално съдържа писмото по повод на боклука ни, което Жозе-Мануел Барозу изпрати до премиера Борисов през ноември м.г. Впрочем казано им бе, че в него пишело как ЕС ще даде пари. Обаче не е точно така. Всъщност с дипломатичен тон Барозу повтори, че някои части от проекта, внесен в ЕК от Столичната община, трябва да бъдат преработени, особено анализът на вариантите и проектите на основните компоненти за третиране на отпадъците. Защото общината е представила в Брюксел зле подготвен проект за инсталациите. Нещо, което отдавна се знае.   
В края на януари т.г. председателят на сдружение "Защита на здравето и живота на населението и околната среда-Суходол" доц. Венцислав Божилов бе поканен в Комисията по петициите на Европарламента да защити отново възражението на суходолчани срещу отварянето на площадката в нарушение на българските закони и европейските директиви и срещу замисления завод за изгаряне на отпадъците. Възражението е внесено през 2007 г., тази година е поредното връщане към темата в комисията по петициите на ЕП.
България кандидатства за средства за завода за боклук по ОП "Околна среда", но в комисията по петициите през януари отново е казано, че експертите на Еврокомисията оценяват проекта на Столичната община като лошо подготвен, некачествен, "под минималните стандарти". Имало е и посещение у нас на европейски експерти, които се опитали да изяснят на какъв етап е работата на общината по проекта, но получили оттам твърде оскъдна информация. Един от експертите дори заявява в Брюксел, че у общинските администратори има необясним страх да говорят по темата.
През януари т.г. Комисията по петициите на Европарламента отново заявява намерението си да работи съвместно с Комисията по околната среда на ЕС по казуса "боклук на София". Представителят на Германия Петер Яр дори избухва: "Как е възможно сред развитите европейски страни проблемът с отпадъците да се третира

все още като в далечното Средновековие

когато отпадъкът се е складирал по средата на улицита, а днес се изхвърля в края на града". Още през 2009 г. заради натрупаната непреработена смет в София Еврокомисията започва наказателна процедура срещу България (спряна с надеждата за "съвместна работа с българските власти"), а през април 2010 г. заговаря за дело срещу страната ни в съда в Люксембург. От края на януари преписката по жалбата на суходолското сдружение срещу завода е пратена в правния отдел на Еврокомисията.
Та при тези обстоятелства Бойко Борисов заявява в нашия парламент, че заводът за отпадъци е изцяло консултиран с ЕС! Де факто, заводът не само не е консултиран с ЕС, ами тепърва има да обясняваме не само пред Еврокомисията, но и пред себе си, какъв завод искаме да строим. Защото дори това не е ясно. А "имам подписан договор" с Европейската банка си е направо бъдеще несвършено време.
Миналата година ЕК обяви, че разделя българския проект на две части и ще финансира първата - инсталация за компостиране и депо за преработените от завода отпадъци. Самият завод не може да бъде пуснат, преди да са готови съоръженията за компостиране и депониране на отпадъка. Тон ван Лийроп - говорител на комисаря по регионалното развитие Йоханес Хан, пръв заяви: "Очакваме новата апликационна форма за първата част от проекта да бъде изпратена от София до края на април и тогава ще можем да говорим каква сума ще бъде отпусната за нея". Дали въпросната форма е изпратена в срок, не е известно. Знае се само, че министър Нона Караджова тези дни обяви: до две седмици ЕС ще одобри строежа на инсталацията за компостиране и на новото депо. По думите на Лийроп обаче ЕК тепърва очаква анализ от Европейската инвестиционна банка дали горивото, което ще се получава при преработката на боклука в новата инсталация, ще е изгодно и подходящо за изгаряне в ТЕЦ, както предвижда проектът. Анализът на банката трябва да е готов до края на август 2011 г.
Де факто, проблем създава още проектът за завода. Столичната община е поръчала на немската фирма "Фихтнер" (срещу над 4 млн. лв.) да направи анализ за избора на евентуална технология и съоръжения за третиране на сметта на София. Тъй като "Фихтнер" разглежда варианти единствено на технологията за изгаряне на сметта, съмненията на екозащитниците са, че именно изгарянето е поръчано от общината като безалтернативно. Екоминистерството ни дава заключение, че предложеният от "Фихтнер" вариант е "най-модерната технология". Което няма общо с истината. Дори мениджърът на новия завод във Варна за рециклиране на отпадъците инж. Ирис Щайнберг - също германец, преди месец заяви пред медиите у нас, че изгарянето на отпадъци е опасно и скъпо, че боклукът трябва не да се гори, а да се рециклира и оползовтворява. Заводът във Варна впрочем е точно такъв - за механично и биологично третиране и рециклиране на сметта, не за изгаряне.
В съвременния свят горенето на отпадъците

се смята за остаряла технология

отгоре на всичкото - прекалено скъпа. Много държави като Япония и Англия например вече масово затварят инсинератори (инсталации за изгаряне), във Филипините изгарянето е забранено със закон. Все повече технологиите за изгаряне се заменят с екологосъобразно рециклиране и оползотворяване на отпадъка, както и с мерки за намаляване на неговото количество. Защото изследвания в Германия, франция, Англия и Канада показват, че при изгарянето се отделят киселинни емисии, отровни вещества като диоксини и фурани, прах и микроскопични фини частици, които дори при тройно очистване не могат да бъдат "уловени" и излитат в атмосферата. Изчисленията показват, че вятърът разнася емисиите от токсични вещества, които поразяват живите клетки, както и неуловимите частици на 200 км разстояние от мястото на изгаряне. Простичко казано - изгарянето на отпадъците е опасно за здравето на хората в цяла София. А нашата Столична община непрекъснато обявява, че продуктът от бъдещия завод за боклук ще се изгаря в циментовите заводи в страната! И като гориво в ТЕЦ-овете! С населението на столицата вариантът изобщо не е обсъден, а би трябвало, защото засяга пряко от първия до последния жител. Преди дори евроекспертите да се произнесат, столичната "Топлофикация" дори обяви преди ден, че ако гори брикети от боклук, ще намали с 20 на сто потреблението на газ в централите си. Може и да е така, но кой ще поеме лечението на хората, особено на децата, чието здраве ще бъде поставено под въпрос?  
Хората у нас не знаят какъв завод за отпадъци ще се прави в столицата, показват и писанията в интернет сайтовете. "Специалистите говорят за изгаряне, но властта никъде не казва, че ще има изгаряне, а показва проект за преработка и компостиране. Моля някой да ми обясни", четем в мрежата. Ами, да обясним. По най-оптимистични сметки на самата столична община, едва 7 на сто от сметта ще се рециклира, а 50 на сто ще се превръщат в горивни RDF блокчета. В ЕС средно за рециклиране отиват 24 % от боклука, а се горят само 20 %, показват данните от Eurostat.
Предвижда се в с. Яна да се построи инсталация за 410 000 тона отпадъци. Там първо ще става сепарирането и отделянето на метали и опасни отпадъци. Останалият боклук се третира механично, например чрез пресяване. Отделят се 51 тона за депониране, останалите се третират биологично и след отделянето на отпадни води и газове отиват за производство на т.нар. RDF гориво (нискокалорични брикети) - за изгаряне. Това, което остава, се превръща в т.нар. компост, който според общината ще се използва за наторяване. Да, ама не, понеже компостът в случая не е съвсем компост - според проекта на "Фихтнер" той е нестандартен, т.е. не съдържа свободен въглерод и азот и не може да се използва за наторяване. Според специалистите това означава, че и той ще бъде изгарян. А с. Яна е и стратегически транспортен възел, близо до който ще се пресичат магистралите "Тракия" и "Хемус".
 Всъщност, казва суходолското сдружение, според проекта е предвидена инсталация за технология с опасни за здравето и природата елементи - депониране и изгаряне:

Инсталация в с. Яна

-------------------
- Общ обем на боклука 410 000 тона
- 154 000 тона отиват за складиране в депо до инсталацията или другаде
- 61 000 тона отиват за производството на нестандартен компост за изгаряне
- 126 000 тона се превръщат в RDF гориво за директно изгаряне
   
 Обещанието на Нона Караджова, че завод ще има, е твърде пресилено на фона на реалностите. Нищо, че още на 3 април 2009 г. Бойко Борисов в битността си на кмет направи в Горни Богров първа копка "на завода". Символично. Какво точно е копал в еуфорията си за самореклама, и до днес не е ясно. Тепърва, когато ЕС одобри първата фаза на проекта, ще може да започне изграждането на инсталацията за компостиране и на депото за неопасни отпадъци. Това изграждане трябва да завърши по план до 2013 г. Чак след това ще се мисли за завода и с какви пари ще се гради той.  Лошото е, че ако изгарянето бъде одобрено като технология за боклука на София, то след това ще се разпространи и към другите селища, които очакват появата на инсталации за обработка на боклука. А в това време още 171 200 бали с опакован столичен боклук продължават да чакат извозване на площадката на "Кремиковци". Поне 100 000 тона несепариран боклук гният в сметището "Суходол". Все повече общини се отказват да приемат на своите площадки онези над 400 000 тона боклуци, които софиянци създават годишно. Завод поне до 2016 г. няма да има. И какво ни обещават общината и МОСВ? Да се удавим в собствената си мръсотия в дългогодишно очакване на един вреден завод.       
 
---------------
Следва "С всяка изминала година цената на чистотата набъбва" 

 

Гърция затваря всичко, без магазини и училища

автор:Дума

visibility 201

Брутално нападение над църква във Виена

автор:Дума

visibility 347

Белгия затваря магазините, хората ще работят от вкъщи

автор:Дума

visibility 197

Над 800 са ранените при труса в Турция

автор:Дума

visibility 196

Датата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ