Боклукът на София - най-скъпият боклук в света

Ако питате защо София е толкова мръсна, отговорът е: защото парите на гражданите, събрани от такса смет, се харчат за разнасяне из страната на столичния боклук, увит в "онези" бали. Шест години Столичната община се бори като прасе с тиква с проблема "смет" и все не успява да го пребори. От 2005 г. насам буквално всяка есен ни обещават "нова година, нов завод", който така и не се появява. Последното, което в момента се знае, е, че не се знае кога ще има завод за преработване на отпадъците и какъв ще е той. А депото в Суходол ще бъде модернизирано, за да поема отпадъците на столичани до построяването на завода, което не се знае кога ще е, и т.н. Едно е сигурно - нови огромни харчове ще се правят не за сериозно и трайно решаване на проблема, а за поредното временно спасяване на столицата от поредния мръсотиен колапс.
Шоуто на БСП онзи ден за прерязване на лента на празната поляна на мястото на "завода" до с. Яна целеше да привлече за пореден път вниманието към нещо твърде сериозно. Столичният боклук вероятно е най-скъпият боклук в света. От 1999 г., когато тогавашният кмет Стефан Софиянски откри разширението на сметището в Суходол, и сетне, когато обеща да го затвори през 2004 г. заради изчерпан капацитет, отпадъците на града служат за две неща - за периодичен пиар от страна на политици и за гушене на десетки милиони в този супербизнес, очевидно пак не без участието на политици. Тези две неща явно са много удобни за хората, които трябва да решат проблема, икономическите интереси са основната причина столичният боклук вече 6 години да си стои в задънен сокак. Но в случая е тъпо ГЕРБ да обвиняват за това пак левите, понеже те "в отчетния период" не са били изобщо начело на общината. 
 
Гнойният цирей Суходол

Столичната община ще инвестира в купуването на нова технология за уплътняването на депото за битови отпадъци в Суходол, така че да се удължи животът му до изграждането на завода за боклук. Това каза министърът на околната среда Нона Караджова в парламента в началото на ноември 2010 г. Тези думи не впечатлиха обществеността, но е сигурно, че хората от Суходол ще се вдигнат на пореден бунт, ако "уплътняването" придобие реални очертания. Бунището за тях е гноен цирей, който боли при всяко докосване. Суходолци се разбунтуваха за първи път през 2001 г. и оттогава вече 10 години са в неравна борба с държавата. По онова време България не беше в криза и кметът Софиянски имаше доста повече възможности да отпочне завода за боклук. Но не можа да се договори с "правилните" фирми, както твърдят общински съветници. Сметището още тогава бе изчерпило капацитета си, та се стигна до гражданските бунтове през 2005 г., когато - ако някой си спомня, София бе затънала до шия в препълнените с мръсотия баки, които общината дезинфектираше, за да избегне епидемията.   
По онова време Бойко Борисов беше главен секретар на МВР и отказваше помощ за силово отваряне на сметището в Суходол. От 2005 г., когато бе затворен "Суходол", започна прословутото балиране на софийския боклук. То глътна първите пишман милиони на столичани и даде старт на екскурзиите на боклука из страната. След това бунището бе отворено силово и кой знае защо в началото на 2007 г. МВР вече не бе тъй милозливо. Бойко Борисов стовари жандармерия в двора на училището в Суходол и около година селището беше буквално под окупация.
През ноември 2005 г. Борисов беше вече седнал в кметския стол и първата му работа бе да упрекне журналистите, че вдигали прекалено много шум около столичния боклук! И обяви, че се търсят инвестиционни проекти за завод, "от който да не се срамуваме в следващите 20-30 години". Очевидно не се срамуваме от неговия завод, който той обещаваше ту за 2007 г., ту за 2009, ту за 2011 г. По простата причина, че въпросният завод го няма до ден-днешен.
Новият кмет поиска експертите "да направят идеален модел за начина на изграждане на технологията и начина на финансиране на бъдещия завод за третиране на сметта". Поиска го от столичната администрация, не от учените и инженерите на България. Трябваше да му докладват "в понеделник" кои инвестиционни оферти за строителството на завода пасват на "идеалния модел". Не се разбра само "в понеделник" на коя година. По това време Министерският съвет, тогавашният екоминистър Джевдет Чакъров и кметът Борисов уреждаха площадка за складиране на балите в мина "Чукурово" с опертора й Христо Ковачки, понеже терените на Гара Искър и Кремиковци бяха пред изчерпване. В общината отново започнаха пререканията коя фирма е най-подходяща за завода и как да се избегне монополът.
И тогава кметът Борисов се оправдаваше, че е жертва на властта, която все пречеше на грандиозния му размах, както днес премиерът е все жертва на тройната коалиция. Започна возенето на балите, което глътна следващите милиони от джоба на столичани и вся ужас у жителите на половин България, които отказваха да приемат сметта. Ропотът продължава и до днес, понеже и возенето продължава. Управляващите от ГЕРБ дори решиха да променят Закона за управление на отпадъците така, че МС да има право да наложи запълване на 10% от общинските депа из страната със софийски боклук. Още м.г. левият депутат Петър Мутафчиев заяви в парламента, че правителството злоупотребява и изпраща в общинските депа много повече боклук от разрешеното. В пловдивското сметище например са струпани 300 000 т софийски боклук, което е над 20% от общия му капацитет (1 625 000 т).
Продължава и пълненето на сметището в Суходол. Според сдружението "Защита на здравето и живота на населението и околната среда - Суходол", капацитетът на площадката там отдавна е изчерпан. По данни на министър Нона Караджова сегашното комплексно разрешително позволява сметището да работи до 6 октомври 2011 г., като максимално позволеният му общ капацитет е 650 хил. т при дневно складиране на 1000-1100 т боклук. Сега кабинетът иска да го разширява, та някак да дочака завода! Но дори зам.-кметът по екологията Мария Бояджийска призна неотдавна пред общинската комисия по околната среда, че завод няма да има поне до 2014 г. И че вероятно ще се използва временно и депото край хан Богров.
В момента боклучището в Суходол се надгражда във височина и хората го наричат "Бойкова могила", твърдят от екосдружението в Суходол. По думите на председателя му доц. Венцислав Божилов върху постъпващия боклук и върху съоръженията за сепариране няма никакъв контрол. Общинската "Чистота-Искър" ЕООД и други фирми, които возят боклука само на 10 км от София до Суходол, може да надписват количеството, както си искат. А за всеки тон извозена смет се плаща, нали?
По-тежкият проблем обаче са пораженията върху човешкото здраве и околната среда, дължащи се на сметището в Суходол. Те стават причина от името на жителите на Суходол сдружението да внесе през 2007 г. жалба в Комисията по петициите на Европейския парламент. В момента се експлоатира първа клетка на депото, която изцяло лежи върху лещата на термалните води на Горна баня и Банкя, огласяват екозащитниците. И тя, и клетка номер 2 изцяло се намират в охранителна зона, нарушени са три директиви на ЕС и използването на сметището попада под ударите на българското и европейското законодателство.    
Европейските директиви изискват боклукът да се депонира, чак след като бъде прецизно сепариран, обработен, рециклиран и обезвреден. Защото иначе органичната маса в депата гние и отделя въглероден двуокис, метан, киселинни азотни и серни газове. Отделят се също спори на газ-гангрена и антракс, което води до рязък скок на раковите, астматичните и алергичните заболявания, на диабета и множествената склероза сред населението, живеещо в близост до депата. Проучване за състоянието на пациентите на джипи в Суходол показва реален бум на раковите заболявания в последните няколко години.   
    
200 млн. лв. за софийските отпадъци

В началото на ноември 2010 г. екоминистър Нона Караджова съобщи в парламента, че от септември 2005 г. до декември 2007 г. са балирани 766 087 т боклук от София. От тях превозени и депонирани са 592 054 т, а на площадките за временно съхранение остават около 150 000 т. До момента за балиране, съхраняване и депониране на този боклук общинският бюджет е изхарчил около 91 млн. лв., а за окончателното разместване в депа трябват още 8 136 000 лв.
След като властта си осигури законово разрешение да вози боклука до сметищата в страната, т.г. няколко общини са ощастливени със столични сливи за смет:

2011 г.
- Ловеч    - 40 000 тона
- Карлово  - 60 000 тона
- Цалапица - 30 000 тона
- Севлиево - 20 000 тона
------------------------
  Общо     - 150 000 тона

Регионалните депа, в които попадат балираните отпадъци, се финансират от държавния бюджет, Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и европейските фондове, съобщи Караджова:
- Ловеч    -  15 019 000 лв.
- Карлово  -   7 229 000 лв.
- Цалапица -  21 128 000 лв.
- Севлиево -  11 642 000 лв.
---------------------------
  Общо     -  55 018 000 лв.

Само балирането до септември 2010 г. е глътнало 60 млн. лв., които са платени на "Чистота-Искър", на "Микс-ПС" и на "Екоел 6". Те са опаковали сметта при цени за тон съответно 35,84 лв., 40,41 лв. и 41,48 лв.
За две години и половина през трите сепариращи инсталации в София са преминали над 552 800 т битови отпадъци, съобщи в края на април т.г. пред съветниците от общинската комисия по околната среда шефът на дирекция "Управление на отпадъците" Петър Трайков. В инсталацията на суходолското депо е бил сепариран 169 166 т битов отпадък, а в двете на "Екобулсорт" - над 352 690 т. За сепарирането общината е платила на "Чистота Искър" (оператор на суходолското депо) 5,099 млн. лв., а на "Екобулсорт" - над 19 млн. лв. за сепарирането, извозването на остатъка към "Суходол" и транспорта за оползотворяване на горимите отпадъци. Ако в "Суходол" може да влизат 1000 тона дневно, а са сепаррирани 169 000 т, значи останалите стотици хиляди тонове гният в общ кюп на площадката. Общината плаща за сепарирането на тон боклук 54 лв. на "Чистота-Искър" и 58,11 лв. на тон на "Екобулсорт". Отделно плаща наем за терени, съхраняващи балите. По 18-19 лв. без ДДС е таксата за депониране на всеки тон в Цалапица например, където до момента са складирани 100 000 т бали. Със Силистра е договорена цена 24 лв. за тон без ДДС. Отделно Столичната община обеща да инвестира 40 млн. лв. за повторно отваряне на сметището в Суходол, а държавата предложи още 133 млн. лв. на общини, които приемат софийския боклук. 
Така 6-годишното разтакаване и непостроеният завод за преработка на отпадъците струват на столичани и на държавата над 200 млн. лв. Сумата ще набъбва толкова повече, колкото повече се бави построяването на съоръженията за преработка на сметта.

Следва "Защо Европа не дава пари за столичния завод за боклук"