Богомир Лазов и неговите пейзажи от Кюстендилския край

Изложбата "Богомир Лазов (1906-1969) и българският акварел" за мнозина ще бъде откритие. Тя може да се разгледа до 29 септември в Квадрат 500, пл. "Св. Александър Невски", ул. "19-ти февруари" 1.

Акцент е акварелната живопис на Богомир Лазов от 1930-те до 1960-те - основно пейзажи от красивия Кюстендилски край, представени в контекста на творби от други български акварелисти, сред които Константин Щъркелов, Йордан Гешев, Павел Францалийски, Христо Йончев-Крискарец, Страхил Титиринов, Владимир Мански. С тях освен приятелството и работата в акварелната техника го сближават общи теми, мотиви, сюжети и живописни проблеми, които всеки решава посвоему. 

Лазов следва при проф. Никола Маринов в Художествената академия. Член е на Дружеството на новите художници още от неговото основаване през 1931 г. Един от "кюстендилската художествена школа", както я нарича Асен Василиев, заедно с приятелите си: Владимир Димитров-Майстора, Кирил Цонев, Иван Ненов, Борис Елисеев, Стоян Венев, Мориц Бенционов, Николай Дюлгеров, Евтим Томов, Асен Василиев и др. 

През 1930-те живописните търсения на Богомир Лазов са изцяло в духа на времето, на новите художници, на синтетизма и на новата предметност. Вярващ като Майстора, че "човек е най-смислен с творчеството си там, където се е родил", през 1939 г. Лазов се завръща в родния си Кюстендил и остава там до края на дните си. Това го отдалечава от центъра на художествения живот, маргинализира го, но му позволява да създаде в близък контакт с природата богато и лирично творчество.