БОГИ

Журналист, литературен критик, писател - един от най-добрите есеисти, дипломат, деец на олимпийското движение, ерудит и познавач на древните култури и световната литература и изкуство, завършен интелектуалец, последният енциклопедист и първият носител на наградата "Сирак Скитник" - това беше Богомил Нонев, когото и ние, по-младите му приятели, наричахме Боги. И още: Роден е в София на 17 февруари 1920 г. в къща на ъгъла между "Любен Каравелов" и "Хан Крум" и вчера се навършиха 95 години, откакто се е пръкнал на тоя свят. Негов кръстник в литературата е Димитър Подвързачов, приятел на баща му, журналиста Никола Нонев, родом от Котел. Дебютът му в литературата е в "Златорог" на Владимир Василев. Като ученик в Първа мъжка гимназия участва в издаването на списание "Ученически подем" заедно с Александър Геров, Михаил Величков, Емил Манов, Найден Петков, Александър Вутимски, Валери Петров, Невена Стефанова и др. Учител по литература му е Георги Цанев, в чието списание "Изкуство и критика" пише. Бил е председател на Българския ПЕН-клуб, член на БОК, отличен с най-високия олимпийски медал, главен директор на Българското радио и телевизия (1966-1970), главен редактор на списание "Наша родина", кореспондент и дипломат в Белград, посланик в Тунис (1972-1976)... Автор е на книгите "Градове и хора", "Брод през времето", "Ветрове на надеждата", "Добрите пътища", "Критическа летопис", "Одобрения и несъгласия", "Откриване на неочакваното", "Ограбване на тишината", "Облекло официално", "Студено лято", "Строги нощи", "Черният вкус на кафето", "Пътища, които не свършват", "Човешки гари", "Сняг над годините" и др. Увличаше се от плуването, ските и четенето. Почина на 15 април 2002 г. у дома си в София.
  Преминах на слалом през богатата биография на Боги и това не е ни най-малко подценяване на нашия мъдър учител по писане, въпреки че никога не съм започвал своите животописи по този начин. Но ми се искаше да заинтересувам с това, макар и непълно, изброяване по-младите, които не го познават (него и творчеството му), а и да подбутна тия, които го знаеха, но бързо го забравиха -  кого ли не порази скоротечна инфлуенция на забравата. Боги - независимо дали бе в облекло официално или в скиорски екип, независимо от това дали лятото бе студено и нощите строги, все търсеше брод през времето, спираше на всяка човешка гара, намираше пътищата към доброто, вървеше с ветровете на надеждата, за да открива неочакваното. Не бих могъл да направя този каламбур с наименованията на книгите му, ако самите заглавия не бяха умни, образни, изненадващи, и в същото време съответстваха на мъдростта на текста. Любомир Левчев е претеглил Боги много точно: "Богомил Нонев е един изключително плодотворен дух. Той е прониквал в цветовете на почти всички изкуства. Там обикновено се търси нектарът - насладата. А Богомил е събирал мъдрост. Може би тази особена дълбочина на плодниците го е направила толкова отмерен,  хармоничен и малко елегичен. Той обича и познава светлосянката - моста, който свързва и разделя блясъка и мрака на страстите." Проф. Симеон Хаджикосев го видя на върха на българската есеистика: "Богомил Нонев е един от безспорните майстори на есето в родната ни литература. Той притежава всички качества, позволяващи му да се изяви като превъзходен есеист: широка обща и респектираща филологическа култура, гъвкав слог, култура на изживяването, асоциативна динамика, усет към спецификата на жанра."
Свидетел бях с какво настървение Боги работеше по ръкописа на двутомника "Наскърбени сетива". Писането за него беше като дишането: "Пиша, да става каквото ще!" - казваше ми често. Нарече двутомника си "апокрифни размисли". Те завършват с думите на Марк Аврелий "Не постъпвай тъй, сякаш че ще живееш десет хиляди години. Сетният час те дебне." Издебна и него и не дочака "апокрифните размисли" да видят бял свят. Но читателите му се срещнаха с възрожденския дух на един блестящ ерудит и енциклопедист, почитател на всички музи, един от европейците, изпреварили напъните на наши политици да ни европеизират с късна дата. Той като никой друг по неповторим начин съвместяваше на пръв поглед несъвместимото - есето, спомена, портрета, литературно-критическия анализ, историческия паралел и етимологическото тълкувание, политическата сатира и философското умозрение, и още, и още... и така рушеше стените между жанровете. 
Искате ли да се докоснете до българското и балканското ни минало, до световната култура, искате ли да тръгнете с Тукидид към бъдещето, за да осмислите днешната си съдба, отворете страниците на "Наскърбени сетива" или коя да е друга книга на Богомил Нонев и ще имате един ерудиран, изтънчен и сладкодумен лоцман във водите на бушуващия океан на съвременността.