Богат елит срещу множество бедни

Тодор КАНЕВ

Колко често през деня срещаме неравенството и бедността в нашето общество. Може би за някого този въпрос е риторичен, но неравенството и бедността надничат зад всеки ъгъл около нас. Но по-важният въпрос е: как можем да изкореним тези два порока на нашето общество? Неолибералната експлоатация, която унижава и вкарва трудещите се в тъмното и коварно робство на материализма, ни води именно към това неравенство и бедност. По данни на Евростат в България броят на работещите бедни достига 600 000 души, а повече от 21% живеят под прага на бедността.
Тази картина обаче не е характерна само за България, а се наблюдава вече навсякъде по света.
Неравенството продължава да се задълбочава. Бедността продължава да нараства, като един на всеки девет души няма достатъчно храна и гладува, а над 1 милиард души живеят с по-малко от 1,25 долара на ден.
Докладът на Евростат показва, че най-богатите увеличават своето богатство, като през 2009 година те са притежавали 44% от общото богатство на света, а към днешна дата притежават 48%. Тенденцията за нарастване на неравенството между богатите и бедните ще продължава да се влошава, като през 2016 година богатите ще притежават капитал, равняващ се на общия дял на останалите 99%. През миналата година 85 от най-богатите на света са притежавали богатство, равняващо се на 50% от богатството на 3,5 милиарда души. Тенденцията се влошава, като през тази година вече 80-те най-богати притежават това богатство, докато през 2010 година те са били 388 човека.
Според доклада лобирането за определени сектори продължава да нараства, като финансовият и застрахователният са отделили общо стотици милиони долара, средствата са потънали в политическата система с цел поправка на определена нормативна уредба, която е за сметка на бедните. Първи в класацията са фармацевтичните компании, които са отделили общо 550 милиона долара за лобиране към Вашингтон и Брюксел, като по този начин са си гарантирали огромни печалби. Отново за сметка на най-бедните, които отделят и последните си средства, за да си купят жизненоважни медикаменти.
Положението в България не се различава особено от това, което се цитира в доклада. Докато в западните държави обаче може да се наблюдава и процес на наследяване на богатството, то у нас категорично може да се заяви, че богатството е натрупано в годините на криминално-приватизационния преход.
Продължаващото нарастване на неравенството изправя едни срещу други двете класи. От една страна е богатият елит, от друга е бедното множество. Политическата система би трябвало да се стреми да намали неравенството между елита и множеството, но на практика се получава точно обратното. Богатите търсят лостове, с които да въздействат върху законодателството, като по този начин си гарантират увеличаване или запазване на богатствата за сметка на най-бедните. Но освен че промените в законодателството влияят на неравенството в обществото, то те довеждат и до липса на икономическа демокрация.
Липсата на лява политика в обществото, или иначе казано, на защитници на демокрацията, и множеството бедни, ни довеждат до положение на най-бедната страна в Европа, в която върлува олигархична върхушка.
Страните от ПИГС (Португалия, Италия, Гърция и Испания) се противопоставят на досегашния модел на управление в полза на богатите и дават шанс за управление на крайно левите. В Гърция вече крайно лявата партия получи мнозинство и има уникалния шанс да покаже на Европа, че е възможен и друг модел на управление - политики без финансови ограничения и рестрикции, насочени срещу най-бедните. Социологическите проучвания в Испания показват, че в момента крайно лявата партия получава най-голяма подкрепа, което ще бъде поредното потвърждение, че е възможен и друг модел.
Дали промяната тръгва от най-засегнатите икономически държави от кризата и постепенно ще се придвижва на север, докато обхване цяла Европа, или чрез финансови механизми и провокирането на протести ще пречупят гръбнака на прохождащите леви правителства, които искат да защитят множеството бедни, ще разберем много скоро.
Ако обаче левите не успеят да подчинят Европа на своята идеология и политики, ще сме заплашени отново от кафявата чума на национализма.
Къде сме ние в този нов ляв модел на управление на Южна Европа?
У нас доскоро управлявалата левица вече е в опозиция, а социологическите проучвания не й дават особен тренд на повишение на електоралната подкрепа. Най-различни са причините, довели до този резултат, но може би основният е, че не се противопоставиха на богатите, които продължиха да трупат богатства и власт за сметка на мнозинството бедни. Може би в опозиция левицата ще успее да се пребори с клиентализма и богатите, които я заобикалят, и ще се върне на бял кон на следващите избори.
Силният икономически елит здраво е овладял пропагандата във властта и продава илюзии на мнозинството бедни българи до времето на изборите. След което розовата мъгла се надига и се вижда, че бедният отново стои на другия бряг на реката, като единственото, с което се е сдобил, е неговата кръпка върху овехтялата му риза, а богатият показва с гордост на своите деца и горди наследници, че е отнел и малкото, което е имал бедният, а именно - неговия глас.
Основният политически дебат в обществото е ляво срещу дясно, но може би вече трябва да се говори за политически дебат: "Богат елит срещу множество бедни". Политическите партии от своя страна сами да изберат зад кой да застанат в този дебат, но не само идеологически.
Може би днес все търсим, но не откриваме онези леви политически лидери, които няма да продадат идеята за поредното депутатско място или лична облага за сметка на онова мнозинство бедни граждани, които сме им гласували политическо доверие.
Вярвам, че друг път е възможен, а ти вярваш ли?