БНБ тласка ситуацията към бленуваната "банкова ваканция"

- Проф. Дуранкев, от БНБ съобщиха, че КТБ няма да отвори врати на 21 юли, както беше обещано, а надзорът ще продължи 3 месеца. Как ще коментирате този факт - какво очаквате да се случи и сигнал за какво е той?
- Прогнозирахме, че това ще се случи. БНБ, заедно с всички пряко отговорни държавни институции, доказаха, че не са в състояние да планират и координират действията си в кризисна ситуация. В случая БНБ се опъва на решението на парламентарните политически партии при президента. Искров забива един гол във вратата на Плевнелиев и още 7 във вратата на всички парламентарни сили. Имаме банка, затворена "временно", но без гаранции от 100%, че "следващия път" ще отвори. БНБ тласка ситуацията към бленуваната "банкова ваканция". Освен всичко БНБ показва бицепс на политиците кой всъщност командва парада. Сметката ще се плаща от зрителите. "Шок и ужас", "с деца на море" насън (за вложителите).
- Колкото повече се говори и коментира сагата с КТБ, толкова като че ли растат въпросите, а не отговорите. Вие лично какви най-важни няколко въпроса си задавате по този казус и на които не намирате отговори - съвсем накратко?
- За съжаление резолюциите и изказванията на официалните институции поставят повече въпроси, отколкото дават ясни и категорични отговори. Най-важните от тях са няколко.
"Гнила ябълка" (такъв е икономическият жаргон) ли е КТБ? Доколко е "гнила", ако въобще е гнила "Банката на 2013 г."? Кой е виновен за "гниенето" - само собствениците ли, или оказаният натиск отвън? Защо БНБ и прокуратурата не прекратиха навреме медийните и институционалните атаки към КТБ? Защо друга "гнила ябълка" бе спасена две седмици по-късно, с какво е заслужила оказаната й почест, а КТБ - не е заслужила такава? Колко са "гнилите ябълки" в банковата кошница? И най-важното, кой има сметка от ликвидацията на КТБ, кой не иска да си връща кредитите, освен основните конкуренти - банките? Кой?...
- Как ще коментирате идеята на БНБ и на някои политици да се гарантират и онези влогове в КТБ, които са над 100 000 евро? Това няма ли да е нарушение на европейското законодателство? Ако няма такъв специален закон какво ще се случи с парите на фирми и предприятия, които евентуално имат такива влогове в банката?
- Потресаваща икономическа неграмотност! "Частните загуби - общонародно дело". Добрите европейски практики са, за да се осъществява закрила на дребния и средния вложител, а едрият "спестовник" - нека бъде така добър да си разхвърля парите на порции от по 100 000 евро в другите банки, общо 3 500 000 евро са му гарантирани. Вложения в частна банка над гарантираната сума са винаги личен или фирмен риск. Нищо на този свят не се губи - "изчезналите" вложения на хиляди пълнят касичките на няколко десетки свързани "кредитополучатели". Красив, натурален капитализъм, "първо качество", екологично чист, домашно направен.
- Обществото, сигурен съм, иска да отпадне банковата тайна и да научи имената на тези, които дължат огромни кредити, които не могат да обслужват. Възможно ли е това да се случи и от кого зависи?
- Свободният пазар се базира върху строгата Тайна, реалната демокрация изисква прозрачност и публичност. И понеже в България пазарът е над Демокрацията, големите кредитополучатели могат спокойно да спят. Комфортът на тяхната тайна се охранява строго от закона, респективно - от БНБ, парламент и правителство.
- Грабеж с цел бутане на борда - това видя г-н Иван Костов в скандала с КТБ. Вашият коментар?
- Необходимо е повече въображение от Костовото, предполагам. Първо, печелят банките-конкуренти, които ще се облажат от прехвърлените у тях средства; второ, печелят тези, които ще си намалят реалните кредити; трето, печели прекият крадец; четвърто, печелят президент, правителство и парламент, които са "отговорни хора" и ще има за какво пак да се съберат на раздумка. А мечтата за сриване на валутния борд е мечта на едрия кредитен капитал, вече грижливо трансформиран в евро или временно почиващ в офшорки.
- Позитиви и негативи от консенсуса при президента - за незабавно започване на процедура за присъединяване на България към единния банков надзор на ЕС и за нов международен одит на КТБ.
- "Искам - дай ми!", звучи добре, но процедурата за присъединяване към единния европейски банков надзор съвсем не става само с желание, а при строги ограничения и спазени критерии. Опасявам се, че сега сме големи мераклии, но булката не е готова за нас.