Бляскавият и вълнуващ живот на Манхатън

"Лятото и градът" от Кандис Бушнел, която ИК "Кръгозор" издава на български в превод на Антоанета Дончева-Стаматова, разказва за първото лято на позната на всички героиня от "Сексът и градът" - Кари, в Манхатън и началото на приятелството й със Саманта, Миранда и Шарлот, научи ДУМА от Мирена Димитрова. В Голямата ябълка Кари се втурва в живота и се опитва да се превърне от провинциално "пиленце" - както я нарича на шега Саманта - в личността, която винаги е искала да бъде. Среща се с истински писатели, на които се възхищава; сприятелява се с хора, за каквито винаги е мечтала; и има невероятен напредък в курса по творческо писане.
Лятото е магическо време в Ню Йорк и Кари е влюбена във всичко около себе си - бутиците за маркови дрехи, дивите купони и великолепните мъже. Вече има нови приятели, които я въвеждат в бяскавия и вълнуващ живот на Манхатън. Тук Кари среща Саманта и Миранда за пръв път. И следва техните напътствия как да оцелее в градската джунгла и да отхапе своето парче от "голямата ябълка".

Съветите на Саманта Джоунс

- Винаги вземай само най-доброто и пътувай единствено в първа класа.
- Изглеждай така, сякаш знаеш къде отиваш, дори да нямаш никаква представа.
- Движи се бързо. И винаги носи обувки, с които можеш да бягаш.


Кандис Бушнел:
Някога Ню Йорк беше див!

- По какво се различава писането за младежи от писането на книги за възрастни?
- Предполагам, че за мен най-трудното беше да пиша в сегашно историческо време и от първо лице, което се харесва от младите редактори и от младите читатели, защото е по-динамично, всичко е сега, на момента. Първоначално бях решила да пиша от трето лице. Писането от първо лице е трудно, защото така героят знае само какво се случва в неговата глава. И съответно не може да пишете прекалено зряло. Няма как един седемнайсетгодишен да знае повече от това, което знаят седемнайсетгодишните. А това е трудно - да заличиш всичко, което си натрупал през годините и предполагаш по навик, че и другите знаят. 
- На 17 години в "Лятото и градът" Кари пуши, пие и обикаля от купон на купон. Изглежда като че ли сегашните младежи имат много повече ограничения. 
- Така е. По онова време родителите не можеха да надзирават постоянно децата си. Не можеха да бъдат във връзка с тях във всяка минута. Никой не очакваше, че ще се чува всеки ден с детето, ако то беше някъде далече на почивка или на лагер. Даже се смяташе за странно. Когато ходех в "Студио 54", там имаше четиринайсетгодишни и никой не им искаше личната карта на бара. Никога. Беше преди трийсет години!
- Ню Йорк в тази книга обаче изглежда много по-мрачен от Ню Йорк сега и определено по-мрачен от Ню Йорк в сериала и филмите.
- Той беше по-мрачен. Хората винаги ме питат дали Ню Йорк се е променил. Не мога да кажа, защото и аз се променям с него. Но след като написах книгата и говорих с много хора, откривам, че явно наистина е така. Сега не е толкова спонтанен. Някога Ню Йорк беше див. 
- Книгата е за лятото, но същевременно е сериозна. И е предназначена за по-младите. Дали това ще им хареса?
- За мен беше много важно да е автентична. Героините трябваше да бъдат себе си, за да могат да се превърнат някога в жените, които познаваме от "Сексът и градът". Исках да са верни на времето си. Когато ги срещнахме за пръв път през деветдесетте, те бяха самотни жени на по трийсет години. Но преди да станат такива, те са били от това поколение момичета, за които пиша в "Лятото и градът" - момичетата, дошли в Ню Йорк през осемдесетте. Времето, когато на жените за първи път им беше казано, че могат да имат всичко, да преследват кариерата си, мечтите си... Много неща само са намекнати в книгата, като сексуалния тормоз, което по онова време се случваше постоянно. Има причина Миранда да е толкова отявлена феминистка. По онова време нямаше истинско равенство между половете, нямаше такива неща като политическа коректност и беше нормално да се казват обидни неща на жените.