01 Май 2024сряда08:38 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Блокада

Между Русия и Украйна се води нова "война" - водна

/ брой: 105

автор:Галина Младенова

visibility 1144

След като Киев изненадващо загуби перлата си Крим, новите украински власти се опитват всячески поне да вгорчат живота на жителите на полуострова. Крим и без това си има достатъчно проблеми - не е лесно да започнеш живот в нова държава. Има обаче един друг, доста по-тежък проблем - икономиката на Крим е силно зависима от два много съществени фактора. Водата и електричеството. И двете полуостровът получаваше от Украйна. И Киев не подмина да се възползва от това - украинските власти решиха да организират водна и електрическа блокада на полуострова. Проблемът с тока Крим го реши сравнително бързо - енергоснабдяването беше възстановено с помощта на мобилни генераторни установки. Водата обаче е по-тежък проблем. Загубите на Крим заради проблемите с водоснабдяването могат през тази година да достигнат близо 140 милиона долара, смята ръководителят на аграрното министерство Николай Фьодоров.
Днес мнозина говорят за това, че навремето Хрушчов съвсем необосновано е дал Крим на Украйна. Има обаче едно съвсем ясно обяснение за това решение на някогашния първи в СССР. В горната част на полуострова има един тъничък провлак, по който в Крим минават влаковете с туристите от Русия. И не само - по него минава Севернокримският канал, по който на полуострова идва водата от река Днепър. Именно благодарение на този канал в Крим съществува селското стопанство и живеят хората. Именно заради това Крим е бил даден на Украйна, смята известният украински блогър Алексей Бигдан. Ако се затвори каналът - Крим ще се превърне в пустиня.
Русия сега разполага с ограничени варианти за бързо решаване на тези въпроси. Москва обеща да ускори строителството на моста през 5-километровия Керченски пролив, който отделя източната част на полуострова от Русия. Идеята за строителство на този мост е от времето на Втората световна война, когато Адолф Хитлер се разпорежда да се осъществи сходен проект, който да помогне на нацистката армия да завземе ценни петролни находища на територията на Кавказ и отвъд нея. Руският проект за строителство на моста е в етап на разработка от 10 години, но докато отношенията между Русия и Украйна бяха добри, неговата икономическа целесъобразност предизвикваше съмнения. Според последните данни този мост ще струва 500 милиона долара.
Идеята за изграждането на канала дава в далечната 1833 година създателят на Никитската ботаническа градина Христиан Стевен. Онази година се оказва повече от тежка за хората - безпрецедентна суша, довела до глад и масова гибел на хора и животни. През 1864 г. в Крим от столицата пристига специална експедиция начело с професор Козловски, която за четири години събира материал за проекта. През 1875-а Козловски публикува резултатите от изследванията си. След като се запознал с проекта обаче, цар Александър Втори го хвърля в камината с думите: "Това няма да се случи никога!".
През 1916 г. обаче с идеята се заемат сериозно и дори били готови да започнат строителството. Революцията и гражданската война обаче объркват плановете. Но идеята няма как да умре - без вода Крим е бил на практика непригоден за живот. Според данни на експедицията на Козловски от 926 селища питейна вода е имало едва в 155. 419 села изобщо не били осигурени с вода, в 57 хората ползвали солена вода от трапове и малки кладенци, които през лятото пресъхвали. В кладенците на 207 села водата била горчива и солена.
Изграждането на канала от Каховка в Крим започва през 1950 г., когато с постановление на Съвета на министрите на СССР на този проект се дава приоритет пред два други, които били направо фантастични - прехвърляне на вода по тръби по дъното на Керченския проток от Кубан и обезсоляване на Азовско море. Първото пускане на водата става през май 1958 година, но най-важният етап е идването й в Крим.
През онзи ден, 17 октомври 1963 г., спомнят си ветераните, хората се стичат, за да видят ще се появи ли Никита Хрушчов, който по това време почивал на южния бряг. Откриването на канала се отлагало няколко пъти именно заради заетостта на държавния глава. Хрушчов обаче се появява и така през 1963 г. днепровската вода стига до Красноперекопск, през 1965-а в Джанкой, а през 1971-а в Керч.
Повече от 10 хиляди души с помощта на над две хиляди земекопни машини строят Севернокримския канал. Дълбочината на канала стига до 7 метра, широчината е над 100 метра. До Джанкой водата се стича надолу, а след него тръгва с помощта на четири помпени станции нагоре на 82 метра по-високо от първоначалното ниво. Каналът взима от Днепър 294 кубически метра вода всяка секунда, пълни 11 от 23 водохранилища с общ обем от над 200 милиона кубически метра.
Севернокримският канал е най-дългият изкуствен канал в Европа и третият по дължина в света. По-дълъг от него е Великият китайски канал с дължина 1782 км, който китайците строят почти две хиляди години, и Каракумският канал в Туркменистан с дължина 1445 километра.
Днес каналът доставя в Крим 85% от цялата използвана на полуострова питейна вода. В по-сухи години делът му достига до 80 процента. Към края на 80-те години площта на напояваните земи в Крим достига 400 хиляди хектара. За времето от 1964-а до 1990 г. производството на селскостопанска продукция се увеличава 4,8 пъти. Инвестициите за изграждането на канала се изплащат за 2-3 години. В Крим дори създават оризово производство върху няколко хиляди хектара, където добивите достигат 100 кг от хектар. Кримският ориз задоволява на 90 процента потребностите на цяла Украйна.
Разбира се, каналът, изграден с технологиите на ХХ век, днес вече не отговаря на потребностите на потребителите. И Киев разработва скъпоструваща програма за реконструкция на канала, която да го модернизира.
Заедно с голямата полза каналът носи и големи проблеми - в бързината при изграждането руслото му не било бетонирано и по ниво на разточителност каналът няма равен. С огромното си открито огледало на водната повърхност на жегата каналът изпарява в атмосферата от 2 до 5 процента от водата в него. Още толкова се филтрират в земята - заради това солта се издига на повърхността и става осоляване на почвата. За да се избегне замърсяването, се наложило строителите да направят дренажна система по цялата дължина на канала и мрежите му с обща дължина 14 хиляди километра, която по цена почти се изравнява със стойността на самия канал. Днес се налага тя да се поддържа в работно състояние, а от друга страна, се налага да се достроява каналът, като се намалява филтрацията.
След разпадането на СССР кризата в аграрния сектор, предизвикана от смяната на собствеността върху земята и ликвидирането на колхозите, се отразява тежко на работата на канала. В средата на 90-те години общата площ на напояване намалява с две трети и сега трудно се възстановява до предишното ниво.
Така или иначе обаче каналът е изключително важен за полуострова и особено за селското стопанство на Крим. Но въпреки мерките, които предприема Киев, за да затрудни в максимална степен живота на Крим, властите на полуострова са готови да намерят изход. Кримските власти планират да построят нов язовир, който да се използва за поливна вода за селскостопанските земи. Това съобщи първият зам.-председател на Министерския съвет на Крим Рустам Темиргалиев. Въпросът сега се обсъжда на експертно ниво. По думите на Темиргалиев язовирът ще се пълни от артезиански кладенци и прехвърляне на вода от руслото на река Салгир. Крим е абсолютно независим от доставките на питейна вода от Украйна, заяви той. По данни от архивите на геологоразузнаването запасите от подземна вода ще стигнат, за да се получават всяко денонощие близо 1 милион 300 хиляди кубически метра вода. В момента нивото на потребление на питейна вода в Крим е близо 400 хил. куб. метра.
Ясно е, че Киев няма да успее нито да победи Русия, нито да си върне Крим. Но защо пък да не "ухапят" като за последно...


Цифри и факти

- Най-дългият в Европа. Дължината на канала е 402 километра.
- 33 дни. За това време водата, пусната в Таврийск, Херсонска област, където започва каналът, ще стигне до помпената станция в село Зелен Яр, където той свършва.
- Половин Азовско море. Толкова вода - 130 милиарда кубически метра - са минали през канала за времето на експлоатацията му.
- 11 язовира. Толкова изкуствени водоеми зарежда каналът. Общият им обем са 200 милиона кубически метра.
- "Монополист". 85 на сто от питейната вода, която се използва в Крим, идва на полуострова по канала.
- 10 хиляди души и 2 хиляди машини. Толкова хора и машини са строили канала.
- 7 метра. Това е дълбочината на канала в най-дълбокото място.


Киев реши да остави Крим без ток, газ и вода


Крим разчита на канала за 80% от локалното си водоснабдяване

За 9 месеца нищо не е свършено по участъци 7 и 8 на "Хемус"

автор:Дума

visibility 450

/ брой: 82

Пускането на терминала в Александруполис се отлага

автор:Дума

visibility 467

/ брой: 82

Външният дълг надхвърли 44% от БВП

автор:Дума

visibility 369

/ брой: 82

Терминал 3 на летището ще започне да се строи през 2026 г.

автор:Дума

visibility 415

/ брой: 82

Педро Санчес остава на поста

автор:Дума

visibility 441

/ брой: 82

В Словения от кенчета правят планински заслони

автор:Дума

visibility 451

/ брой: 82

Кипър е първенец по депортиране на мигранти

автор:Дума

visibility 437

/ брой: 82

Накратко

автор:Дума

visibility 401

/ брой: 82

Безчинствата на промяната

автор:Александър Симов

visibility 522

/ брой: 82

Медийна несвобода

автор:Йото Пацов

visibility 481

/ брой: 82

Недопустимо разделение в армията*

автор:Евгени Генов

visibility 454

/ брой: 82

Остава ли място за мир?

visibility 398

/ брой: 82

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ