Бленуваният континент Терра аустралис инкогнита

През 1519 г. Магелан иска да потвърди своя версия като преплува Тихия океан и докаже, че в тази част на света са разположени приказно богатите Острови на подправките (Магелановите острови), а територията е запазена с договор единствено за испанците и забранена за португалците. Курсът, по който мореплавателят плава, го довежда през 1521 г. до Филипините и до трагичната му смърт.
Магелан открива южно от Америка проток, който по-късно носи неговото име, а също и огромен океан. Испанците, след два трудни опита да достигнат до Филипините през Магелановия проток, се предават.
С трите следващи испански експедиции обаче се правят важни географски открития. Експедициите се извършват в продължение на 40 години, започвайки от 1567-а, като всички тръгват от перуанското пристанище Каляо. Смята се, че голяма част от Южното полукълбо, т.е. Тихия океан, е заета от неоткрит дотогава континент - Терра аустралис инкогнита. Съществува огромен брой карти, които са неоспоримо свидетелство за тези предположения.
През 1538 г. фламандският картограф и географ Герхард Меркатор убедително заявява: "Там лежи земя и това е повече от сигурно." Той не бил съвсем точен за нейната големина, но все пак успява да очертае формата й. Според него новият континент би трябвало да е отдалечен на около 6000 мили от Америка.
Два и половина века след Магелан точно е определена големината на Южното море, т.нар. Тих океан, от изток на запад. Мореплавателят Джеймс Кук по време на своето първо пътешествие има точното местоположение на остров Таити и благодарение на научните открития, също и на своите способности, успява да открие заветния континент Австралия.

Един много очарователен обитател

Но да се върнем отново към хронологията на морските експедиции, провеждани в далечното минало. Перуанският вицекрал след непрекъснато настояване от испанските власти оборудва два кораба за изследователска експедиция, като командването поверява на своя племенник Алваро де Менданя. Корабите претърпели ужасяващи урагани, моряците свършили храната, започнал бунт на екипажа. Всички в Перу смятали смелите мъже за покойници, когато след около две години корабите се завръщат в пристанище Каляо. По време на това пътуване са открити Соломоновите острови.
През 1595 г. Франсис Дрейк тръгва по Тихия океан с една-единствена цел - да търси колонии за английската корона, а също и да сплаши испанците. Провокиран от англичаните, Алваро де Менданя също предприема пътуване, но този път не му се отдава да намери отново Соломоновите острови, както и никой друг няма да ги открие през следващите 200 години.

Джеймс Кук

През декември 1605 г. португалският лоцман Киурос заминава в експедиция, която преследва както географски, така и мисионерски цели. С три неголеми съда той стига Новохибридските острови и една земя, която нарича Australia del Espiritu Santo. Убеден е, че това е мечтаният континент. Болестите и критичните моменти, подчинени на неблагоприятно време, го принуждават да отплава. След продължително пътуване на север Киурос стига до Мексико през месец октомври 1606 г. Първият офицер на тази експедиция Луис де Торес е мореплавателят, който открива пътя от новата земя до южния бряг на Нова Гвинея и пролива, носещ неговото име. Този офицер разрешава големия географски въпрос, че Нова Гвинея не е част от никакъв континент.
Ако изключим Уилям Дампиер (1652-1715) и неговите книги, които събуждат интерес към океана, холандците са тези, които сто години след лоцмана от Португалия Киурос правят най-голямото откритие в Тихия океан. Холандците не притежават нови уреди за определяне на местоположението, но за своето време са най-добрите строители на кораби. Те нанасят на картите голяма част земя, която в действителност е точно Нова Холандия или Австралия.
Пътешественикът Абел Тасман навлиза в Тихия океан от обратната страна, за да търси предполагаемия континент. В случай, че континентът  не съществува, Тасман би могъл да продължи на север към Соломоновите острови и така да открие проход на изток за търговия с Чили. В действителност той открива Тасмания, северното крайбрежие на Нова Зеландия, южните острови Тонга и Фиджи, след което се обръща към Нова Гвинея. Смята, че Нова Зеландия може да е част от континент.
А напористият холандски мореплавател Якоб Рогвеен минава през неизброимите острови Туамото, през Великденските острови и островите Самоа, но и той не открива търсения континент.
 Остава все още неизследвана областта между 90 и 170 градуса западна дължина (където Тасман забелязва Нова Зеландия) и южно от 20 градуса южна ширина. Би могло да се предположи, че мореплавателите от ХVIII век ще напрегнат силите си, за да проникнат в тези води. Те наистина правят каквото могат, но не отиват по-далеч от своите предшественици.
Джон Байрон, Самюел Уолис, Филип Картирет и французинът Луи Антоан дьо Бугенвил са участници в продължителното англо-френско морско съперничество. Всички те са флотски офицери на служба при своите крале. Четиримата навлизат в Тихия океан през Магелановия проток. Уолис успява на едно място да стигне до 100 градуса западна дължина, Картирет достига на юг до 28 градуса южна ширина, Байрон открива в най-северната част на своя път няколко атола, а Уолис и Бугенвил пък откриват Таити. Картирет отново открива Санта Крус и забелязва Соломоновите острови, без да се досеща кои са те.
Точно по това време производителите на навигационни уреди правят големи открития. По-добрите компаси, далекогледи, квадранти и по-съвършените таблици довеждат до по-голяма точност при наблюдението. Като средство за определяне на географската дължина отдавна е смятано точното наблюдение на Луната и при изчисленията го вземат предвид. Усъвършенстваният секстант отстранява разликата между теорията и практиката на моряка, който е изучил основите на математическата навигация.
Луи Бугенвил взема със себе си на борда младия астроном Антоан Верон, чиято единствена задача по време на пътешествието била да определя географската дължина. Трябва да бъде отбелязано, че революция в мореплаването предизвиква хронометърът, патентован от изобретателя Джон Харисън, тъй като времето е функция на географската ширина и хронометърът позволява нейното лесно определяне.
Всички тези важни научни открития са оказали неоценима помощ на пътешественика Джеймс Кук, който първи определя точното местонахождение на дълго търсения от неговите предшественици континент, наречен Австралия.