Бленуване в синьо

Посвещавам този спектакъл на онзи човек, който помни своя детски сън. Онзи сън, който го е накарал да обикне светлината. Този сън е сънуван на Бъдни вечер, в чистата нощ преди Рождество Христово. Детето помни този сън и веднага щом се събужда, започва да му служи. Навярно с този сън свършва неговото детство, но човекът ще служи на този сън през целия си живот. Нима е възможно това? Това е сънят за търсенето на Синята птица. синята птица на щастието - така режисьорът Мариус Куркински отправя своето послание от сцената на Народния театър "Иван Вазов". Защото неговата постановка на пиесата-феерия "Синята птица" от Морис Метерлинк носи в себе си искрени и чисти послания за добро и красота, честни преживявания в трудния житейски път и една сдържана мечта - мечтата да се докоснеш до синята птица на щастието.
В спектакъла на Мариус Куркински струят "неуловимите и непрестанни усилия на душата, стремяща се към своята красота и своята истина", а също и напрегнатото търсене на единствения път и смисъл на човешкото щастие, който според духа на спектакъла е да дадеш искрена обич и вяра на другите. Представлението разчита преди всичко на въображението на зрителите, защото фантазната тъкан на пиесата предполага игра на светлини и сенки, на приказни и необикновени същества като Светлината (Илиана Коджабашева), Нощта (Дарин Ангелов), Времето (Валентин Ганев), Майчината обич (Виктория Колева) или на различните видове щастия и радости, сред които колоритно се откроява Щастието-да-бъдеш-богат в изпълнение на Албена Колева. Но преди всичко спектакълът представя в сънно-бавен ритъм пътешествието на две деца - Тилтил (в ролята Димитър Николов) и Митил (в ролята Ванеса Лу) в царството на живота и смъртта, на деня и нощта, на миналото и бъдещето, на горната и долната земя. В това пътешествие на невинността едно момче търси синята птица, за да помогне на съседското дете, което не може да ходи, и всъщност извървява трудния житейски път на мъдростта и състраданието.
Спектакълът на Мариус Куркински, потопен изцяло в синьо (сценография и костюми Никола Тороманов), струва ми се, въздейства преди всичко чрез силата на поетичната реч на Метерлинк и чрез искрената вяра в това, че търсенето на щастието има смисъл и че този път наистина води към храма.


Димитър Николов (Тилтил) и Ванеса Лу (Митил) в сцена от спектакъла
 

В очакване на пътешествието - София Бобчева (Захарта), Цветомира Даскалова (Млякото), Виктор Танев (Хлябът), Димитър Николов (Тилтил), Албена Ставрева (Водата) и Веселин Анчев (Кучето)

Валентин Ганев в ролята на Времето отмерва секундите до раждането на неродените деца
 

Рени Врангова в ролята на феята Берилюн, Димитър Николов и Ванеса Лу в сцена от спектакъла
Снимки Стефан Ненков 3inSpirit