Благовеста Касабова събра в книга Вечерите на Кръста

Таня Йовева

Вече три години читалище "Пенчо Славейков" организира два пъти в месеца "Вечери на Кръста". Прекрасни, интересни, спокойни са тези вечери, които се превръщат в "истински празници на българското художествено слово и на българския дух, на българщината".
Тази година те бяха открити с книгата на литературната критичка Благовеста Касабова "Вечери на Кръста". Отбелязано бе, че е направен ремонт на тази малка стара сграда, за да могат курсистите да провеждат нормално своите занятия.
Характерно за ръководството на читалището е, че то непрекъснато води борба за запазването на сградата, за чудесните инициативи, които се провеждат в нея, благодарение на упоритостта и находчивостта на секретарката на читалището г-жа Драмбозова.
Ето какво сподели Благовеста Касабова за своята книга: "Тези вечери за мен ще останат незабравими. Тук ние имаме възможност спокойно да поговорим, да обменим мисли за развитието на българската литература. На тези вечери представяме поети, белетристи, набираме сила и станахме известни не само в столицата, но и в страната. Затова тази книга се роди спонтанно. Реших да представя в нея поезията и белетристиката на хората, които участваха в тези вечери. Предстои да издам два тома от това, което съм написала, само здраве да е. Искам моите литературни приятели да бъдат в книгите ми. Може да напиша и книга, съдържаща поезия и белетристика на моите врагове."
Благовеста Касабова е отговорен и сериозен литературен критик и обръща внимание на детско-юношеската литература, на миналото. Тя често се връща към годишнини, имена, събития.
В тази нова книга проличава вниманието и загрижеността й към съвременните български писатели. Тя благодари за хубавите думи на Матей Шопкин, Трендафил Василев, Евстати Бурнаски. Той вече е на 90 г. и въпреки това я уважи и засвидетелства вниманието си към тази жена, която остана вярна на себе си и перото си през всичките години на своето 40-годишно творчество. Издала е 20 книги. В новата си книга представя 22-ма автори в 110 страници, от които 18 поети и четирима белетристи. Тази книга е написана за хора от литературата, които тя уважава и с които години наред е работила. За себе си казва, че обича литературата и може да различи хубавото от посредственото. Радва се на своите трима внуци, обича да им готви, да посещава своето родно село Оборище, да сади цветя в двора на прекрасната си къщичка. За нея познатите говорят, че каквото посади, все се хваща, защото го засажда с любов.
Запознах се с една изключително мила и сърдечна жена, за която казват, че като името си е много блага, но острието й пронизва, когато се наложи.