Благотворителят

По телевизора нищят белодробната болница  "Димитър Кудоглу" в Пловдив - ще я има ли, няма ли да я има, та ми се прииска да напомня кой е човекът, чието име носи тя. Още повече, че ровейки се в историята на село Габрово, Ксантийско, попаднах на нещо интересно. Габровци патили от челеците. От люти по-люти били тези разбойници, населяващи десния бряг на река Карасу (Места), а Габрово им е под носа. Около селото се завъртяла бандата на Агушоолар, хайтите питали-разпитвали, готвели се да нападнат по-богатските къщи в Габрово, пращали хабер до някои парасайбии габровци да им платят, "да не ги халат". Опитали се да отвлекат сина на Петър Кудев, един от предните търговци, и да му поискат откуп. За щастие, наетата селска стража разгонила бандитите. Съдбата пожалила малкия Димитър, който тогава бил ученик във френското училище "Св. Жозеф" в Кадъкьой, Цариград, преди това е учил в гръцко училище в остров Хиос, а по-преди негов учител в селото бил знаменитият в Родопите просветител и възрожденец Яков Змейкович.
Момчето, което се разминало с отвличане, е бъдещият голям тютюнотърговец и родолюбив благодетел Димитър П. Кудоглу. От ранни години се отдава на бащиното си занятие - тютюневата търговия със седалище в Ксанти. Владее пет езика (български, френски, немски, гръцки и турски). С почтен труд и прибран живот бързо разширява стопанската си дейност и става един от първенците в този бранш. През 1903 г. се преселва в Дрезден, голям център на тютюневата търговия, оттам върти делата на складовете си в Ксанти и Пловдив, често ги посещава и при всяко идване прави благочестиви жестове към габровци. Бащината си къща подарява на училището, а в близка до нея сграда прави амбулатория, жилище за лекар и аптека. И на всичкото отгоре брои 3750 лева годишно на лекаря да преглежда и лекува безплатно бедните селяни. Те не плащали и лекарствата. И когато през 1913 г. гърците сриват с пожар селото и цялото население избягало, но останало без покъщнина, Кудоглу праща телеграфически 2000 златни лева, нещо като "първа помощ" за злочестите негови съселяни, по един наполеон на семейство. Димитър Кудоглу, благочестив християнин и силен родолюбец по време на войните (1916-1917), открил 11 трапезарии в Пловдив, които раздавали хиляда топли обяда всеки ден на нуждаещите се граждани без разлика на вяра и народност. Оказвал материална помощ на ранените войници, на църкви и манастири, на болници, на БАН, на фонда "Иван Вазов", на фонда "Цанко Церковски" на бедни и сираци в Ксанти и Кавала, на пострадалите от земетресението в Южна България, за издръжката на ученици и студенти, и още, и още. "Богатството, спечелено с честен труд, според мене, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела" - убеден е Димитър П. Кудоглу. Доказва го и през 1926 г.: "Реших да създам и обзаведа в Пловдив на мои средства и издръжка за вечни времена един Дом на благотворителността и на народното здраве, носещ моето име, който ще води борба с най-опасните за обществото в днешно време болести: детските, туберкулозата, венерическите и пр. и който ще поощрява благотворителността и милосърдието." Този дом се помещавал в ново солидно, пететажно здание, купено специално за целта, намиращо се на площад "Цар Симеон" (сега Централния площад), което благодетелят преустройва, мебелира и обзавежда според изискванията на науката. В учредителния акт на дарението се сочи, че Домът се управлява от Ефория и за издръжката му благодетелят предоставя в пълна собственост и разпореждане и два тютюневи склада на ул. "Иван Вазов" на стойност 15 млн. лева. (Казват, че в тях е сниман филмът "Тютюн".)  Ст. Н. Шишков ще нарече Домът на благотворителността и народното здраве "Димитър Петров Кудоглу" ореолът на неговата висока благородна родолюбива душа. "С чувство на благоговение пристъпих прага на тоя дом на човешкото дело и си излизам с по-голяма вяра в хората", написала поетесата Дора Габе в "Книгата на посетителите" през 1930 г.
"Какво направиха бъдещите поколения с оставеното на народа "за вечни времена", Отговаря д-р Радка Колева: "Национализираха Дома и прекратиха дейността му, събориха този уникален архитектурен паметник, за да разширят на негово място сградата на пощата. Складове предавани, препродавани, днес са в частни ръце и пустеят."  Доста разбойнически се разправихме с наследството на Димитър П. Кудоглу. Още един пример в подкрепа на максимата "Нито едно добро не остава ненаказано." Но ще да е прав д-р Петър Я. Коруев, изследователят на с. Габрово: "Може смело да се каже, че каквото място заема Васил Априлов в историята на нашето образование, такова е и мястото на Димитър Кудоглу за българското здравеопазване."