26 Септември 2020събота18:01 ч.

Благородният огън на полемиката

/ брой: 76

автор:Иван Гранитски

visibility 2444

Втората половина на ХХ век измина под знака и интелектуалното обаяние на плеяда преводачи от основните европейски и световни езици, които издигнаха на изключителна висота българското преводаческо изкуство. Трудно е да изброим всички имена, но нека посочим Сидер Флорин, Кръстан Дянков, Жени Божилова, Димитри Иванов, Пенка Пройкова, Драгомир Петров, Любомир Илиев, Петко Бочаров, Леда Милева, Стефан Гечев, Валери Петров, Светомир Иванчев, Ерма Гечева, Тодор Нейков, Димитър Стоевски, Цеко Торбов, Страшимир Джамджиев, Харитина Костова-Добрева, Александър Шурбанов, Иглика Маркова, Борис Мисирков, Емилия Юлзари, Румен Стоянов... Без техния къртовски и самоотвержен труд съвременното българско общество щеше да бъде лишено от върхови образци на световната класическа художествена, философска, детска, научна и справочна литература. Една от най-важните заслуги на тези истински строители на съвременната българска култура и труженици на знаменита преводаческа школа бе не само високата ерудиция, съвършеното познаване на езика, от който превеждат, но и изключителната добросъвестност и липсата на каквото и да е самооблъщение при пресътворяването на оригиналните текстове на български език. В този смисъл няма да е пресилено, ако кажем, че тази плеяда дейци всъщност бяха и сътворци, защото вграждаха и своя индивидуален и неповторим талант в превежданите творби...
Едно от най-ярките имена в тази плеяда е на преводача от гръцки и френски език Георги Куфов. Достатъчно е да споменем тук класическите му преводи на Никос Казандзакис - "Алексис Зорбас", "Рапорт пред Ел Греко", "Капитан Михалис", "Последното изкушение", Костас Варналис -  "Диктаторите", Мелина Меркури - "Родена съм гъркиня", Дидо Сотириу - "Мъртвите чакат" и "Окървавена земя", ако говорим за гръцката литература, или преводите му от френски на Габриел Шевалие - "Скандалите в Клошмерл", Мопасан - "Избрани съчинения", Жорж Сименон - "Затворът", Марсел Еме - "Човекът, който минаваше през стени", Роже Ескарпи - "Литератрон", Марсел Паньол - "Топаз", Жул Верн - "Архипелагът в пламъци" и пр. Става дума за 26 книги от френски и 34 от гръцки език - общо 60.
Но интелигентната публика знае, че освен блестящ преводач, Георги Куфов бе и яростен полемист, памфлетист, задълбочен публицист, майстор на фейлетони, филипики, анекдотични зарисовки, пародии. В продължение на години наред те се появяваха на страниците на различни всекидневници или списания и винаги предизвикваха полярни реакции - от акламации и възторг до възмущение и отрицание.
Ето че сега дойде времето, благодарение на енергията и синовната почит на неговия достоен син - журналистът и публицистът Христо Куфов,  издателство "Захарий Стоянов" да издаде и едно томче със заглавие "Парадокси на демокрацията", което авторът, уви не успя да дочака. Ако търсим лайтмотива на тази книга, ще кажем, че това е патосът на възмущението от тоталната подмяна на нравствени, социални и човешки ценности в годините на така наречения преход. От всеки раздел на книгата блика остроумие, впечатляваме се от постоянната игра на думи и от акцента върху двузначността на словото, от загадъчността и полифоничната натовареност на подтекста.
Диапазонът на авторовите внушения е твърде широк - от злъчната ирония, на места гротеската, словесната карикатура, (което ни представя моментни снимки на епохата, наречена преход, с всичките свинщини на политическите и нравствените салтоморталета на силните на деня) - до артистични импресии, сардонични етюди, построени върху впечатляваща историческа ерудиция и паралели между съвременната ситуация в България и света, както и реминисценции за подобни процеси в различни исторически периоди. Понякога езикът на автора е жлъчен, даже на ръба на пресоляването, на скандалните квалификации, но е съвсем точен и дълбоко мотивиран. Услужливият ум на нашия автор, както и широката му култура, базирана на детайлното познаване на френската и гръцката литература, философия, история и прочее, както и разкрепостеното му въображение придават артистичен вид на изложението, блясък на разсъжденията, модулират неочаквани обрати, демонстрират финес и оригиналност. А всичко това ни напомня за Ювеналовия бич и язвителната насмешка на Волтер.
Георги Куфов, както повечето нормални днешни българи, е омерзен от годините на проваления т.нар. демократичен преход, разочарован от покрусените, погазените и продадените надежди и проиграните идеали. Това заостря перото му и ражда не само нескрито презрение към политическите сърфисти, но и десетки реторични въпроси, инверсии, паралели, знакови опозиции, които разгръщат оригиналната мисъл на автора. Но и нещо повече, които демонстрират кристалния му патриотизъм, висока нравствена позиция и почтеност и нежелание да се примирява с все по-задълбочаващотото се опростачване на българската обществена среда и живот.
Неслучайно редица есета или импресии са посветени на обедняването на съвременния български език, тоест на оглупяването на днешното общество, съзнателното му зомбиране чрез тоталната чалга и налагането на един лотофагиен обществен ред. Не трябва да се изненадваме, че най-острите сатирични интонации на Георги Куфов са насочени срещу парламента, срещу политическите лаборанти или съвременните бизнесменти, както сполучливо ги нарича авторът, които твърде успешно докараха днешна България до ръба на пропастта. Най-оправдано възмущение и погнуса предизвикват у Георги Куфов псевдодисидентите. Тях той определя като парвенюкрация и ги демаскира безжалостно в редица текстове...
Книгата на Георги Куфов "Парадокси на демокрацията" без съмнение ще хвърли камък в блатото на нихилизма, отчаянието и безверието, погълнали днешното ни общество. За издателство "Захарий Стоянов4 е чест и гордост, че поднася тъкмо сега тази навременна книга на българските читатели, защото ние знаем и дълбоко ценим не само изключителното преводаческо дело на Георги Куфов, но и неговата безкомпромисна гражданска позиция, неговото талантливо полемично перо, което справедливо бичува миязмите на днешния политически живот и оставя безценно свидетелство за драмите, трагедиите и фарсовете на прехода.

 

Добрич и Шумен на косъм от водна криза

автор:Дума

visibility 526

/ брой: 182

Бобокови: КРИБ е "на повикване" от властта

автор:Дума

visibility 523

/ брой: 182

30% от заетите в туризма са загубили работа

автор:Дума

visibility 339

/ брой: 182

Срокът за обжалване на административен акт става 14 дни

автор:Дума

visibility 284

/ брой: 182

РЕЗОЛЮЦИЯ НА ПЕТДЕСЕТИЯ КОНГРЕС НА БСП

автор:Дума

visibility 1053

/ брой: 182

Датата

автор:Дума

visibility 290

/ брой: 182

ORF: Борисов използва коронакризата за натиск

автор:Дума

visibility 545

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ