Благодарност към една актриса

"Хубаво е, че има Ден на българската просвета и култура, в навечерието на който фондация "Аскеер" насочва вниманието към хората, които имат привилегията да творят на родния си език. Затова се обръщам към всички вас, които знаете и говорите български. Радвайте му се - на езика ни - и ползвайте богатствата му, за да озвучавате най-смелите и светли свои мисли, за да изричате най-интересните си идеи и вдъхновяващи мечти, за да изразявате всеки ден, смело и свободно, най-съкровените си и искрени чувства! Уважавайте езика ни, не подменяйте лековато думите му, а го съхранявайте, изучавайте го и непременно ползвайте пъстрата му палитра от думи, за да почувствате и вие привилегията не само да говориш български, а и да сътворяваш на родния си език радост и истини."
Тези думи бяха изречени на неотдавнашното тържествено връчване на театралните награди "Аскеер" от актрисата Ангелина Славова. После разбрах, че тя се грижи като педагог за езиковата и говорната култура на студенти от НАТФИЗ "Кр. Сарафов".
Използвам случая да изразя задоволството си и от спектакъла, в какъвто всъщност беше превърнато и тазгодишното връчване на "Аскеер"-ите. Добър вкус лъхаше и от ангелски бялата сцена (сякаш в контраст с текущата театрална реформа), и от остроумните конферансни епизоди, изпълнени блестящо от силния актьорски състав на театъра, и от почти всички благодарности, изказани от наградените. Впечатлиха ме дори детайли като този, че на една от пеещите студентки, облечена в лъскава червена рокля, беше осигурен и червен микрофон.
За да ви убедя в искреността си, ще споделя и една своя забележка. Бих предпочел песните, майсторски изпълнени и разиграни от бъдещи артистки (разбрах, че това е тяхна изпитна програма), да бяха преведени на родния ни език. И веднага ще добавя нещо радостно - за разлика от заливащите ни с неправилно слово телевизионни предавания, тук за цяла вечер беше допусната от сцената само една-единствена езикова грешка - направи я чудесна артистка, чието име от уважение ще спестя.
Няма да спестя обаче възмущението си от двамата млади (младостта не е оправдание) водещи на "Голямото малко четете" по телевизията, които се обърнаха (през същия ден) към своите малки и големи гости, неособено подходящо събрани (с изключения, разбира се - някои от децата, Юлка, Димитър Стоянович), като повече от двайсет пъти успяха да пренебрегнат неотменения от никого звателен падеж. Те казваха "Чавдар", "Богдан" и така нататък, вместо българските "Чавдаре", "Богдане". Друг е въпросът, че това не е единствената им пречка да бъдат водещи. Тук бабата на Тодор Коруев би коментирала, че "Луд изяжда по три зелника, но по-луд е който му ги дава". Няма ли кой в телевизията да накара тези водещи да използват микрофона на български?
Не ме зарадва, а ме изненада и едно изказване на професор Владко Мурдаров, когото уважавам, че чуждиците не били заплаха за родния ни език или нещо подобно. Може би става дума за онези нови думи, които нямат еквивалент в нашето слово, а не за "модернизиращите" простака комюникиране, финализиране и още дълъг списък...
Доста се пише по тези въпроси и от цитирания Мурдаров, и от професор Стефан Брезински, и от мнозина радеещи за чистотата на речта ни писатели и журналисти. Повтаря се и необходимостта да бъде приет най-после предлаганият още от Хайтов закон за езика, но изглежда няма по-уместен и подходящ пример за илюстриране на пренебрежението към този толкова важен проблем от народната поговорка "Като ми пееш, Пенке-ле, кой ли ми те слуша".
Неправилният говор в електронните медии, а като последица и във всяко обществено пространство, продължава да дразни слуха на малцината знаещи и употребяващи чистия български език. Но още по-лошо е, че и в детски, езиково непокварени, уши се натрапват грешките на водещите. Иди му обяснявай после на малчугана или на простия човек, че нещо чуто (и то не веднъж) по телевизията не е изречено правилно. Истинско удоволствие изпитвам, когато попадна на разговор между езиково интелигентни хора. А стара моя мечта е в телевизиите (водещите), в учебните заведения (преподавателите), в театрите и дублажите (артистите) да бъдат глобявани за всяка своя езикова грешка. И понеже това не се прави, имам чувството, че някому пречи нашата прелестна родна реч и нарочно иска да я осакати и погуби.