Благо даря прави света по-добър

Пенка Исаева

       
Другата събота се чества световният ден на думата "благодаря", който има за цел да привлече вниманието на обществото към вежливото отношение между хората. Произходът на най-учтивия празник не е добре известен, но се смята, че идеята се e зародила в голяма международна компания, която искала да увеличи продажбите си, като изпраща на своите клиенти благодарствени картички и подаръци. През последните години 11 януари става изключително популярен и се отбелязва във все повече страни, включително и у нас. На този ден благодарим на семейството си, на близките си и на колегите, на приятелите, и на всички, които са направили деня ни по-добър и по-ведър.
"Благодаря" е най-простото послание, а думите на благодарност според психолозите са "словесни ласки", които топлят и успокояват душата, стига да са казани от сърце. Думата "благодаря" повдига настроението както на този, който я произнася, така и на този, който я "получава", тя носи здраве и щастие. В такъв случай защо понякога ни е толкова трудно да изречем благодаря?
Може би защото ние, българите, сме повече песимисти, защото за нас чашата е наполовина празна, а не наполовина пълна, може би защото е по-лесно да се вторачваме в това, което ни липсва, а не да сме благодарни за това, което имаме.
Най-хубавата българска дума е "благодаря", показа допитване на Ретро радио още през 2005 г. В него са взели участие 2800 души, а техните отговори са оценявани от авторитетно жури, което включва поета Любомир Левчев и проф. Емил Райнов от Института по български език към БАН.
С 11% на първо място се нарежда думата "благодаря", на второ с 9% - "обич" и на трето със 7% - "България". Останалите думи в челната десетка са "татковина", "любов", "свобода", "мама", "отечество", "родина", "чедо".

Инициативата тръгва от Британския съвет, който решава да попита: "Коя е най-хубавата английска дума?" Така за дума номер едно в английския език е избрана "мама". След нея се нареждат "страст", "усмивка", "любов", "вечност".
Вероятно ние, българите, осъзнаваме колко ни липсва "благодаря" в нашето всекидневие и затова сме я обявили за най-хубавата дума в езика ни. Не е чудно дори, че нашите баби и дядовци са използвали по-често сполай, дори и мерси - в миналия век френската дума мерси, означаваща благодаря, е била изключително популярна в цяла Европа просто защото Франция е била синоним на възпитание и култура, както и на аристократични обноски. 
Испаноговорещите народи си благодарят с думата "грациас", италианците - с "грациа", а немскоговорящите - с "данке". Може би най-използваната международна дума днес е английската тенкю, поради това че този език е универсален за целия свят. 
Интересно тълкувание има руската дума "спасибо" (благодаря). Твърди се, че по принцип консервативните хора не използват думата благодаря и я избягват, защото означавала "спаси Бай", като  Бай е езическото име на бог.
Британците изпратиха тенкю в историята. Векове наред думата "благодаря" е смятана за основа на добрите маниери във Великобритания. Но традициите не са това, което бяха. Днес жителите на Острова почти не използват тази така важна дума, а предпочитат да я заменят с нейните еквиваленти, дори жестове или всякакви прилагателни, жалва се вестник "Дейли телеграф". Ако направиш добрина някому на Албиона, не очаквай да чуеш така познатото по целия свят тенкю, всеки трети ще ти кимне с глава, а 70% вярват, че мила усмивка ще свърши чудесна работа.
За 40% от англичаните думата "благодаря" звучи прекалено официално и затова използват други думи, които им се струват по-подходящи или по-близки. 11% от британските двойки признават, че почти никога не си казват "благодаря" във всекидневието.
В списъка със заместители на джентълменския маниер в случай на отправена покана или направена услуга на първо място стои думата "одобрявам". На второ място е детското възклицание "та", което е съкращение на думата "благодаря" и на български може да се преведе като "даря". В челната петица попадат "страхотно", "супер" и "ОК", а в челната двадесетица - "блестящо", "чудно", "много гот", "добре", "страшно", "отлично", "мерси", "данке" и "грасиас".
 А сега малко история. Първоначално думата "благодаря" била официално използвана в контекста на религиозната служба от Уилям Тиндейл, който говорел за "псалми или молитви за благодарност" през 1533 г. Тиндейл е известен с превода си на английски на Библията. За негово нещастие  Реформацията, а и несъгласието му с развода на Хенри VIII стават причина за екзекуцията му.
През годините, които следват в Европа, "благодаря" е думата, с която се описват народните чествания за възхвала на Бога. Така думите на благодарност всъщност са предназначени за църковни служби по повод раждане на дете, отблагодаряване за богат урожай, за женитба, за сключване на мир, за отбелязване на победа в битка и т. н.
Английският пътешественик Джон Джоселин е първият употребил думата Ден на благодарността в своя труд "Разказ за пътешествията в Нова Англия" като празник на Бостън. Първото отбелязване на американска земя на Деня на благодарността става през 1621 г., когато колониалистите в Плимут и местни индианци от племето уампаноанг отпразнуват заедно събирането на реколтата в област, позната днес като Кейп Код. 
В началото на президентството си Джордж Вашингтон предлага да се въведе Ден на благодарността и молитвата, а през 1863 г. Ейбрахам Линкълн фиксира на постоянно място в календара Деня на благодарността - в последния четвъртък на ноември. Рузвелт пък го превръща в официален и задължителен празник за САЩ.
Според историците обаче ритуалите за възхвала и благодарност към боговете не са привилегия на християнството, те съпътстват човешката цивилизация и са възникнали още в праисторическо време, когато хората почитали различни богове според техния етнос. Първите  свидетелства, открити миналия век, са от 1700-1600 г. пр. Хр. край Атина, където е имало светилища, в които се извършвали мистерии (ритули в знак на благодарност) към Деметра, богиня на земята и плодородието.
Край Перперикон в Родопите преди десетина години археолозите откриват светилище, датирано от 8000 г. пр. Хр., посветено на тракийския бог Загрей (по-късно станал Дионис).