Бизнесът и вузовете дирят брод

От години вече бизнесът и висшето образование у нас уж тичат един към друг, а на практика винаги се разминават. За пръв път преди ден те наистина се срещнаха - Българската стопанска камара (БСК) покани на разговор ректорите. Казаха си кривици, обясниха всеки от своята гледна точка какво трябва да се прави, за да има развитие в България. И останаха в омагьосания кръг на невъзможността да се случи каквото и да било на фона на реалностите у нас.
Страстите възбуди председателят на БСК Божидар Данев, като изложи отново тезите, които повтаря от август насам. И които е изпратил още тогава в просветното министерство - по думите му, без реакция оттам до момента. Основната му теза е, че развитие на икономиката и привличане на чужди инвеститори може да има само ако имаме достатъчно като количество, и то квалифицирана работна ръка. Според него в момента с висше образование са 19,6% от българите при средно ниво в ЕС 22,7. А Европа иска до 2020 г. висшистите да са 40 на сто от населението. Само до 2015 г. на континента ще има недостиг от 700 000 специалисти в сектора на информационните технологии, да речем. Но студентите, които сега завършват, не са качествено подготвени за дейностите, които бизнесът очаква от тях, заяви Данев. Причината според него е, че 82% от специалностите са академични и едва 18 на сто са професионално ориентирани.
Според данните на НСИ от последното преброяване на населението обаче с висше образование у нас са 1 348.7 хил. души - 23,2% от българите в трудова възраст между 24-65 г. Намираме се около средното ниво в ЕС. Висшистите у нас в последните 10 години са се увеличили с 5,5 на сто. Само преди дни просветният министър Сергей Игнатов заяви, че България поема ангажимента до 2020 г. хората, завършили университет, да станат 36% от населението, чак 40% не можем да си позволим поради демографската криза. Тук слагаме точка на приказките едно към гьотере и гледаме реалностите. Ако висшистите се увеличават с темпове от 5,5% за десетилетие, възможният предел на насищане с млади специалисти през 2020 г. е те да се увеличат с около 74 200 души. В същото време около 230 000 души с висше образование дотогава ще излязат в пенсия. Дори тази проста сметка показва пълната невъзможност да се постигне ръст в процента на хората с високо образование до 2020 г.
Освен това, след като в продължение на 4 години приемът на нови студенти бе увеличаван с по около 5000 бройки, липсата на кандидати за наличните места стана толкова драстична, че в момента - в средата на октомври, много вузове продължават да удължават скоровете за прием и да призовават отчаяно последните неприети тройкаджии да благоволят да станат студенти. В същото време Игнатов бълнува за почти двоен ръст на висшистите, а Божидар Данев говори, че въпросът е не само да ги умножим, а да ги "произведем" качествени. Реалността и призивите просто не се връзват. Никой не говори какво да се прави при наличните реалности.
Иначе незабелязани остават едни факти, които би трябвало наистина да разтревожат институциите. Според доклада на европейската статистическа служба Eurostat "Ключови данни за Еропейския съюз, 2011", у нас само 76,4 от 18-годишните продължават да са в системата на образованието. А сред българите на възраст от 30 до 34 години с висше образование са почти 40 на сто от жените и... едва 20 на сто от мъжете. Такава драстична разлика в образованието по полове няма в другите държави. По данните на НСИ пък с висше образование у нас са 791.8 хил. жени (22.3%), а мъжете висшисти са 556.9 хиляди (16.7%). И най-драстичното: от българите на възраст 25-64 г. едва 1,4 на сто се включват в квалификации и в т.нар. продължаващо образование и по този показател сме последни в Евросъюза, дори Румъния ни "бие", показва Eurostat. Средният процент в ЕС-27 е 9,3 (в Дания е 31,6%). И понеже драстично увеличаване на броя на висшистите няма как да стане, основното внимание и на бизнеса, и на вузовете трябва да е насочено към постоянното квалифициране на работещите. Нещо, за което нито има нагласа, нито пари, нито условия. А би трябвало, ако изхождаме от реалностите, не от химери. И още нещо - по процент на докторантите (1,4) също сме на последните места в ЕС. Поставя ли някой въпроса на какво се дължи слабият интерес и дали той зависи от почти нулевата перспектива за реализация на един млад учен в България? Констатациите вече не стигат, какво правим при ТАЗИ реалност?
Някои факти все пак Божидар Данев "открехна". Като например, че 92 на сто от висшистите ни живеят и работят в градовете, а това означава крах за каквото и да било селско стопанство. Земеделието и животновъдството на една държава няма как да се крепят на престарелия дядо Пенчо от Долно Дъново. Е, какво правим при ТЕЗИ реалности? Има ли намерение българската държава да опази селскостопанския отрасъл или не? Празните приказки тук не помагат, очевидно е, че са нужни целенасочени стъпки за осигуряване на нужните квалифицирани специалисти в сектора. Да напомням ли какви мерки се предприеха преди години по програмата за възраждане на Странджа-Сакар например? И защо от София в Стара Загора бяха преместени куп професори, за да създадат там Тракийския университет с неговите ветеринарни и аграрни катедри? Къде точно могат да се реализират по специалността си неговите випускници днес? Познавам прекрасни деца, завършили там, които сега наистина квалифицирано обслужват домашните любимци в един квартал на София. Но колцина могат да си вадят хляба по този начин?
---
Можем да добавим, че България е сред 8-те страни в ЕС с най-голям ръст на дипломираните в областта на социалните науки, търговията и правото. В ЕС-27 в тези области завършват 35,4% от студентите, у нас - 47,9%! Висше образование в сферата на услугите (туризъм и хотелиерство) в Европа получават средно 3,9% от студентите, а у нас - цели 7,7%. А докато в ЕС-27 природни науки и математика завършват средно 9,9%, у нас този процент е 5,3. Ето ги дисбалансите ни - като на длан. Въпросът е същият - какво правим? Ами, нищо не правим. Приказваме.
---
Човек може да се съгласи с възраженията на ректорите срещу някои екстравагантни предложения на БСК - например държавата да финансира обучението само на студенти в специалности, които са нужни за икономиката - като математика, приложни и инженерни науки. В останалите специалности, които сега са най-предпочитани - право, икономики и прочее, да се учи само срещу заплащане от джоба. Или още - държавата да финансира и частните вузове еднакво с държавните. Съвсем логични са възраженията, че частните висши училища работят за бизнес интереси и че искането е лобистко. Както и отдавна зреещото недоволство в държавните вузове срещу слободията и неподчинението на законовите изисквания от страна на частните вузове. Дипломите са еднакво признати от държавата, но контролът над едните и над другите е несравним. И пак - тези приказки са от години, действия няма. А както сподели ректорът на Пловдивския университет доц. Запрян Козлуджов, когато работел изестно време в частен вуз, там се интересували само дали е взел 45 часа срещу 600 лв. И никой не го търсел за нищо друго. Разликата е огромна, казаха ректорите - частните вузове приемат главно в хуманитарни и обществени специалности, които не изискват големи инвестиции и понеже работят основно с хонорувани преподаватели, разходите им за заплати и осигуровки са ниски. Докато държавните университети поддържат тежко обучение в специалности, за които са нужни модерни лаборатории, а преподавателите им са главно на основен трудов договор с всичките разходи за това.
Ректорите възразиха и срещу тезата на БСК, че випускниците са недобре подготвени за нуждите на бизнеса. Бакалавърското обучение трябва да е широкопрофилно, след това магистратурата да е специализираща и квалификационни курсове да се правят по заявка от бизнеса според конкретните му нужди, заяви ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев. Но бизнесът с малки изключения не поръчва обучение на свои кадри, категорични са ректорите. Кажете колко специалисти в какви сектори и с какви знания са ви нужни, платете, подберете си студенти още от втори курс, осигурете им място за стаж, ние ще ви ги подготвим, обърнаха се те към БСК. Председателят на БАН акад. Никола Съботинов разказа как фирма си поръчала обучение на 30 души в БАН, поставила точните изисквания и накрая получила нужните й специалисти. Това обаче се е случило един-единствен път.
А има ли и достатъчен трудов пазар за завършилите? Според доклада на Eurostаt "Ключови данни за образованието в Европа, 2009" делът на безработните висшисти у нас надхвърля почти два пъти средния за ЕС-15. Според Божидар Данев той е 20%. ДУМА неотдавна установи, че тази година във вуз местата за прием на инженери са 15 000. Къде са високотехнологичните предприятия, в които след 4-5 години толкова народ ще постъпи на работа? Според Eurostat дипломираните инженери в ЕС-27 са 12,5 на сто от всички завършили висше образование. В България са... 15,6%. 
И така разговорът тръгна обратно - какво не прави бизнесът, докато иска да получи хора със знания, без да плаща. Когато дваме пари за обучение и за наука, после държавата не ни признава тези разходи при данъчното облагане, казаха бизнесмени. Е, като е така, защо не искате от държавата реалните стъпки - да се въведат данъчните облекчения, които са практика в целия ЕС? С приказки години наред нищо не помръдва.
---
Ала огромният, същественият проблем бе поставен пак от Божидар Данев. Около 150 000 фирми у нас (почти 50 на сто от всичките) в момента имат нулева заетост - нямат нито един нает работник. За последните две години без работа са останали 320 000 души, безработицата от 2008 г. насам е скочила с 85%. А където има новоразкрити работни места, те в 45% са за нискоквалифициран труд. Около 60% от работещите са заети главно в охраната, търговията и обществения сектор - не в производство. Приоритетът на бизнеса в момента е оцеляването призна Данев.
---
В тази ситуация за наука в момента бизнесът влага почти незабележимите 0,1% от БВП (и тук сме последни в ЕС) - как тогава в стратегията на правителството бе записано, че през 2020 г. бизнесът ще влага за наука цели 0,9 на сто от БВП? А държавното финансиране за нея в същото време сега е 0,2% от БВП (като нашият БВП е един от най-ниските в ЕС). По този показател също сме на последно място. А за образованието - средно и висше, хазната дава 4,1% от БВП и единствено Словакия от всички в ЕС инвестира по-малко. И тук химери и празни приказки са губи време. Въпросът пак е един - какво правим? Нужна е спешна и драстична промяна в структурата на държавния бюджет, съгласни са всички. Без Дянков.
Двете страни преди два дни предлагаха неща, приложими в уредена страна, с идеални условия и политически манталитет. А тук имаме РЕАЛНА страна, с РЕАЛНИ условия, политика и манталитет, които са далеч от всякакъв идеал. Иначе Божидар Данев обяви, че БСК работи проект, според който до 2013 г. ще бъдат изработени правила и изисквания за 400 ключови длъжности в 20 бранша - какво образование е необходимо за всяка от тях, какви знания и компетентности. Все пак, една реална стъпка.
 
  
Процент на завършилите
студенти в областта на:

                               ЕС-27    България

Природни науки         9,9    5,3
математика

Инженери                 12,5    15,6

Икономика и             35,4    47,9
право

Хуманитарни и         12,2    8,4
изкуства

Педагози                  10,1    6,9

Услуги,                       3,9    7,7
хотелиерство