Бизнес за стотици милиони

Първият паралелно внесен лекарствен продукт на шведския пазар е през 1997 г. Оттогава секторът на паралелна дистрибуция се увеличава почти неудържимо и ако през 1997 г. пазарният дял е 1,9%, то през 1998 г. нараства до 6,1%, а през 2006 г. достига 12,1%.
Това е само един пример за паралелната търговия с лекарства. Различни източници цитират различни числа. Общият пазарен дял на паралелния внос през 2010 г. в ЕС варира от 24% в Дания до 11% в Германия, 10% в Холандия, 7% в Обединеното кралство, сочат данните на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA) за 2013 г. Това са стотици милиони евро оборот.
Смята се, че паралелната търговия е 10-15% от лекарствения пазар в ЕС.
Паралелният внос представлява продукти, внесени в една страна членка на ЕС извън официалните канали на производителя или лицензирания дистрибутор от друга и пуснати на пазара. Паралелният внос обикновено се проявява, когато цената на една и съща стока в страната износител е много ниска, а в страната, в която се внася - много висока. Това стимулира търговците да купуват продукта в страната, където той е с по-ниска цена и да го продават в страната, където е с висока. Има случаи разликата да е в пъти, но обичайно тя е около 30 до 40 процента. Когато става въпрос за лекарства, от паралелната търговия болните в страната, където те са с ниска цена, са губещи. За болните в страната, където лекарството е на висока цена, няма никакво значение по какви канали то е внесено, защото си го купуват на цената, на която се внасят и лекарствата по обичайния път.

Печеливш от операцията е единствено търговецът

- той изкупува стоката евтино от едната държава и я препродава на по-висока (обикновено леко занижена от цената в държавата, в която я внася). Търговецът, извършващ паралелния износ, е заинтересован даден медикамент да "изчезне" от аптеките, а медиите да вдигнат шум за това. Тогава производителят доставя още и още от лекарството, а търговецът може още и още да изнася на ниска цена. От друга страна, малките количества, които се изнасят от малък пазар като българския например, не могат да повлияят на цените на големи пазари като Германия, Франция и пр., но за сметка на това носят печалба на търговеца.
Обект на паралелна търговия може да са всички патентовани лекарствени продукти - както продаваните с рецепта, така и онези в "свободна продажба". Търговците, които осъществяват паралелен внос, не могат да променят основните характеристики на продукта, но поради други обстоятелства (например разлика в езика), е възможно да бъдат направени някои промени във формата на опаковката и отново да се прикрепи търговската марка на новата опаковка или дори да бъде заменена с търговска марка, използвана за същия продукт в страната членка, за която той е предназначен. Но тези действия не трябва да имат отрицателен ефект върху оригиналното състояние на продукта, а върху новата опаковка трябва да бъде упоменато от кого е бил препакетиран и произведен продуктът. Освен това препакетираният продукт не трябва да увреди репутацията на търговската марка и нейния собственик, а самият собственик на търговската марка трябва да бъде предварително уведомен. Тези и други условия, свързани с паралелния внос на лекарства, са записани в нарочно съобщение на Европейската комисия.
Според различни анализи на експерти на фармацевтичния пазар около

10 страни в ЕС са засегнати от паралелния износ

на лекарства, но най-често споменавани са Гърция, България, Румъния, Испания - страни, в които фирмите продават евтино лекарствата си на държавата или здравните фондове. Често тези продукти се внасят в Германия - един от най-големите европейски пазари на лекарства, както и Белгия, Великобритания и др. Експерти анализират пазара на лекарства срещу диабет тип 2 в Германия за периода 2004-2010 г. За 6-те години в страната са продавани 700 медикамента за тази диагноза. Експертите установяват, че паралелният внос на антидиабетни медикаменти понижава с 11% стойността на оригиналните лекарства (около 19 млн. евро годишно при пазар от 227 млн. евро, базиран на заводски цени).
Малко след като гърците казаха "не" на строгите икономии на 5 юли т.г., страната се изправи пред ново предизвикателство. Оказа се, че Гърция дължи повече от 1,1 млрд. евро на фармацевтичните компании, след като не им е плащано от декември м.г. южната ни съседка представлява по-малко от 1% в световната търговия с лекарства, но евентуалното й излизане от еврозоната може да има огромен ефект върху пазара заради паралелната търговия в ЕС, а това сериозно притесни фармаиндустрията. В средата на лятото световните фармацевтични компании бяха изправени пред морален избор дали да спрат доставките на лекарства за Гърция.

Изходът - да се предотврати или поне ограничи

паралелният износ за други държави, в противен случай гръцките пациенти оставаха без лекарства. След като фармацевтични компании сигнализираха, че вече има проблеми с гарантиране на доставките, в средата на юли гръцкото здравно министерство забрани износа на 25 вида лекарства. В началото на септември обаче забраната за реекспорт бе отменена, тъй като вероятността от лекарствена криза бе отминала. От изявление от 8 септември, публикувано на интернет страницата на агенцията за лекарствата, стана ясно, че регулаторът "ще продължи да наблюдава ситуацията и може да предприеме по-нататъшни действия, ако отново възникне проблем с доставките". В началото на 2013 г. страната пак бе изправена пред лекарствена криза заради паралелната търговия, а от пазара бяха "изчезнали" около 200 медикамента за лечение на артрит, високо кръвно и висок холестерол, обезболяващи, антипсихотици, антибиотици и др. По данни на европейския орган за търговия с фармацевтични продукти EFPIA около 30% от всички лекарства, доставяни в Гърция, са реекспортирани през 2012 г. към по-скъпи пазари като Германия, Франция и пр. По принцип се смята, че 16-20% от лекарствата, произведени в гръцки опаковки, не достигат до гръцките пациенти, защото се реекспортират.
В България често пациенти съобщават за "изчезването" на едно или друго лекарство от аптеките, а в същото време се оказва, че производителят е доставил предостатъчно количества, за да покрие нуждите на българския пазар. Обикновено причината се крие в паралелния износ. Според някои източници този бизнес у нас възлиза на около 300 млн. лв. годишно, по данни на анализаторската компания IMS Health обаче е около 125 млн. лв. В България по закон от 2007 г. цените на ниво производител са най-ниските в ЕС.
Пациентските организации у нас са категорично против паралелния износ на лекарства от България. Те настояват да се въведат по-високи цени на лекарствата, които са предмет на паралелен износ.

Евросъюзът е пред дилема

От десетилетия датира войната "за" и "против" паралелната търговия с лекарства. Тя се основава на свободното движение на стоки в Европейското икономическо пространство, което я прави законна търговска дейност в пределите на ЕС и от тази гледна точка ЕК я подкрепя по принцип. Така, от една страна, е изискването за премахване на бариерите пред свободната търговия в съюза, а от друга - законното право на отделните страни членки сами да определят цените и да контролират доставките на лекарства. Това означава, че ЕК и Съдът на ЕС трябва да балансират разнопосочни желания и интереси. Например още през 70-те години на ХХ век Съдът на ЕС постанови, че разрешителният режим, който е регламентиран в настоящия закон, е пречка пред свободната търговия в рамките на съюза. През май 2013 г. Естония опита да въведе разрешителен режим за паралелната търговия с лекарства, но след становище на ЕК той бе спрян.
В началото на септември еврокомисарят по здравеопазване Витенис Андриукайтис заяви пред румънската медия Hotnews.ro, че страните от ЕС имат право да спират търговците на едро да препродават лекарства от една страна на друга, ако това е в ущърб на достъпа на пациентите до лечение. Според запознати това изказване на Андриукайтис може да предизвика неговия сблъсък с Генералната дирекция "Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и малки и средни предприятия" (DG Grow), която даде на Съда на ЕС Словакия заради закон, който ограничава паралелната търговия с лекарства.
През последните 2-3 години сред европейски икономически експерти дори се прокрадна прогноза, че ЕС се превръща в непривлекателно място за бизнес именно заради паралелната търговия, която в бъдеще може да се превърне в причината за загуба на много работни места.