Битките на обречените
/ брой: 42
- "Глас" е пиеса за онези, уж невидими хора в изкуството, без които то изобщо не би съществувало. За обречените им битки, от които никой не се интересува и които винаги изглеждат изгубени, още преди да са започнали, казва авторката Елена Алексиева
- За някои голямото изкуство е съдба, за други - проклятие, допълва режисьорът Стоян Алексиев
Изкуството, музиката, самотата и надеждата изпълват тайния живот на Виктория Глас. Надарена с божествен глас, зашеметяваща, ранима и опасна, Виктория Глас приема да играе сянката на великата Мария Калас в продължение на години. Една трудна игра, която не е за всекиго. Особено сега, когато Калас е вече мъртва.
Каква ще е новата роля на Виктория? Самоиронична, гротескна или трагична? Да изиграеш самия себе си понякога е по-страшно от това да играеш някой друг, така режисьорът Стоян Алексиев очертава проблематиката на спектакъла "Глас" по пиесата на Елена Алексиева, който той поставя на Сцена на ІV етаж в Народния театър. В моноспектакъла за скритите копнения, тайните страдания, преодолените с много мъка и тъга желания на дубльорката на знаменитата Мария Калас е актрисата Яна Титова. Виктория Глас е образ трагичен и едновременно трогателен в своята изначална наивност, по-сетнешна самоирония и крайна решителност. Изправена пред предизвикателството да изиграе един нереализиран живот и тъжната му равносметка, Яна Титова с лекотата на многостранната си актьорска природа и немалка доза майсторство преодолява формалните препятствия като възраст, жизнен опит и самооценка, заложени в текста на Елена Алексиева, за да изиграе своята Виктория като есенция на страданието и самоотдаването на изкуството. В напрегнатия емоционален и премерено рационален диалог със самата себе си, героинята на Яна Титова достига до стойностното и дори общочовешко обобщение за смисъла на живота, за смисъла на изкуството и за смисъла да си и да твориш, като при това го прави, преодолявайки спирките и забраните.
А струва ми се именно в това е смисълът и размисълът на пиесата на Елена Алексиева. Защото, както споделя авторката: "Точно тази неистова воля най-силно харесвам у Виктория Глас. Абсолютния отказ да се съобразява с обстоятелствата. Често са ме питали с какво ме е привлякла толкова популярната личност на великата Калас. Ами с нищо. Защото "Глас" изобщо не е за Калас. Тя е за онези, уж невидими хора в изкуството, без които то изобщо не би съществувало. За техните незабележими драми. За смехотворните им страхове. За трагичните им провали. За обречените им битки, от които никой не се интересува и които винаги изглеждат изгубени, още преди да са започнали. Виктория Глас обаче печели своята битка. И го прави елегантно, нахално, с люта самоирония и своеобразен финес. Вероятно защото няма какво да губи. И защото най-великите победи се печелят именно от обречените."
Това представление, съчетало три силни ярки творчески личности - авторката Елена Алексиева, режисьора Стоян Алексиев и актрисата Яна Титова, излъчва мощната енергия на умното, съвременно мислещо и чувстващо изкуство, отправена към умната и чувствителна публика. Сценичната среда е дело на Венелин Шурелов, костюмите е създала Елица Георгиева, а музиката е композирана от Калин Николов.
Яна Титова в моноспектакъла "Глас" по пиесата на Елена Алексиева, постановка на Стоян Алексиев
Снимка Адриана Янкулова