Битките на Европа

Заричания за стимулиране на растежа и създаване на заетост, но с придържане към фискалната дисциплина. Номиниран кандидат за председател на Еврокомисията - очаквано Жан-Клод Юнкер. Поражение за Великобритания. Подписани споразумения за асоцииране с Украйна, Грузия и Молдова. Поредните закани за икономически санкции срещу Русия. Това е равносметката от Европейския съвет, проведен в края на миналата седмица.

ЕП триумфира, Камерън е все по-изолиран

Западните медии описват срещата на ЕС като удар между два тежкотоварни влака, изразяващи двете различни визии за Европа - все по-централизирана власт или връщане на някои от правомощията на националните правителства. От едната страна е германският канцлер Ангела Меркел заедно с повечето европейски лидери. От другата - британският премиер Дейвид Камерън и все по-нарастващите евроскептични настроения на Острова, според които Брюксел прекалено много командва и се бърка в работата на националните правителства. Още преди Съвета битката за кандидатурата на председател на ЕК, изразяваща и политиката на ЕС като цяло, бе доста напечена. Това е лош ден за Европа, заяви след Съвета премиерът Камерън, който загуби съмишлениците си сред националните лидери и позицията му бе подкрепена само от унгарския премиер. И отново заваляха коментарите, че Великобритания се доближава все по-близо до изхода на ЕС.
След номинацията на Юнкер сега е необходимо и одобрението на Европарламента с 376 гласа от общо 751. Почти без съмнение Юнкер ще бъде одобрен. Номинирането му се смята и за триумф за Европейския парламент - който се бори за повече правомощия - съответно и за демокрацията в ЕС. Нали това го чувахме и насън преди евровота - давайки гласа си за представители в ЕП, избирате и председателя на ЕК, т.е. имате по-голямо влияние върху политиката на Евросъюза. Доколко обаче ще има промяна във властовия баланс сред евроинституциите, не е много ясно и сигурно. А и дали има голямо значение за нас?
Действащият председател на Европарламента Джани Питела заяви, че "без съмнение чрез този процес - посочването на кандидати за председател на ЕК от водещите политически семейства в Европа, ЕС се е приближил до европейските граждани, станал е по-прозрачен и демократичен". А дано, ама...

Нови обещания за растеж и работни места

Европейските лидери се съгласиха на стимулиращи растежа структурни реформи след натиск от страна на Италия, която настоява да се акцентира повече върху растежа, а не върху дефицита. Амбициозният премиер Матео Ренци настоява за политика, насочена към растеж и "по-дружелюбно интрепретиране на фискалните правила".
Германия, най-ревностният защитник на строгата бюджетна дисциплина, се опасява, че фискалната "снизходителност" може да отвори пътя към нова криза, довеждайки до прекомерно харчене от страна на правителствата. Меркел и Ренци обаче се разбраха, че Пактът за стабилност трябва да изразява баланса между нуждата от гъвкавост и фискална предпазливост. Евролидерите подкрепиха тези идеи.
Още преди Съвета, когато социалистите в ЕП показаха своята подкрепа за Юнкер - който между другото също говори за социална политика - настояха именно програмата им за стимулиране на растежа и инвестициите, борбата с безработицата, особено сред младежите, да бъде отстоявана в политиката на Европейската комисия.
Дано обещанията на евролидерите не останат само на думи, както се случва нерядко, и се усетят реално от европейските граждани...

Украйна, Грузия, Молдова

Три споразумения за асоцииране бяха подписани на Европейския съвет - с Киев, Тбилиси и Кишинев. Европейският път за тези страни е отворен - радват се управляващите. Комисарят по разширяването Щефан Фюле бързо охлади страстите им, заявявайки, че асоцииране и членство са две съвсем различни неща.
Дали обаче европейският път не крие много неизвестни? Повече загуби или вреди ще донесе на икономиките на трите страни асоциирането с ЕС? Отварянето на украинския пазар, според експерти, ще доведе до наплив на европейски стоки, които ще изместят по-скъпите и с по-ниско качество украински. Да не говорим за разходите, в които ще изпадне ЕС, съответно европейските граждани, подкрепяйки Украйна. Да не забравяме думите на енергийния еврокомисар Йотингер, че помощта за Гърция е дреболия в сравнение с нуждите на Украйна.
В Кишинев, според експертите, изблик на протестни настроения е възможен към ноември. Дотогава плюсовете и минусите на европейската интеграция ще се проявят по-ясно. Там и преди Съвета демонстрираха срещу сближаването с ЕС.
В грузинското общество също има разкол по темата за евроинтеграцията. Управляващите гледат към ЕС и НАТО, а населението предпочита евразийския курс.

Санкции, санкции...

На дневен ред отново бяха и санкциите срещу Русия заради кризата в Украйна. Макар Вашингтон постоянно да настоява за нови санкции срещу Москва, ЕС не действа така смело, а само заплашва с трети пакет от санкции, т.е. икономически, който е готов и чака. И най-вероятно ще продължи да чака, защото последствията от такава стъпка за европейския бизнес няма да са никак незначителни, евролидерите много добре ги осъзнават. А и бизнесът вече нееднократно се обявява против санкции.
Европейският съюз постави ултиматум на Москва до понеделник да съдейства за намаляване на напрежението в Източна Украйна, при положение, че в същото време непрестанно други го подклаждат. Какво ще последва след понеделник ли? Поредната заплаха.
А кризата в Украйна ще продължи, докато не се изкоренят някои радикални елементи и властта не влезе реално в диалог с инакомислещите в източната част на страната.