Битката за истината предстои

Патологичната омраза към комунизма е болестно състояние. Когато това състояние е в комбинация с власт, придобива опасни измерения и може да бъде опасно за здравето на околните.
Преди седмица президентът се включи в дискусия за "уроците от миналото". Централна тема отново бяха "престъпленията на комунизма". Държавният глава призова за изучаването на този период в училище не само в учебниците, но и чрез филми, снимки...
А ще гледат ли децата в училище "По дирята на безследно изчезналите"? Ще им бъдат ли показвани снимки на отрязани партизански глави? И какво ще стане, ако аз започна да разказвам в час за Митко Палаузов и пусна на децата Джонатан Тейлър и неговата "Песен за Митко"? 
Поредната гавра с историята беше представянето на "горяните" като първите борци срещу комунизма в Европа. Дори националната телевизия пусна отново филма "Горяни".
В основата на горянството стоят бивши офицери, полицаи, легионери, кулаци, избягали от Народния съд. Присъединяват се и специално обучени диверсанти, които преминават нелегално границата. Никой не отрича факта, че горяните са се ползвали с подкрепата на задгранични тайни служби, имали са задгранично радио.
Пореден опит на черното да кажеш бяло, чрез повторението на една лъжа да се опиташ да я представиш за истина.
Антикомунистите отново нададоха вой.
Не питам тях (там нещата са ясни), а мислещите хора: как може да се бориш срещу нещо, което на практика не е съществувало? Тогава излиза, че се бориш срещу самата идея на комунизма. А това е вечната мечта на човечеството за справедливост, свобода, братство, равенство. Но явно тази мечта пречи някому. Някой се страхува да не би хората, и най-вече младите, недоволни от обществото, в което живеят, да потърсят отговори на своите въпроси именно в идеята за комунизма. Затова са и тези патологични напъни.   
Единствено е прав президентът, че битката за истината трябва да се води. Обещавам. Сигурен съм, ще я водят и още много други като мен.
Колкото по-силна е омразата, толкова по-силна  е съпротивата срещу нея. Колкото по-мръсни са лъжите, толкова по-чиста е истината.
Никой не може да стъпче червения мак, от семената той пак ще пониква.