Битката за борбата

Бащата на съвременните олимпиади барон Пиер дьо Кубертен би се обърнал в гроба от безумното намерение на наследниците му в МОК да извадят борбата от олимпийското семейство през 2020 г. Кощунство е да бъде зачеркнат спорт, който е в основата на древните олимпиади, но и на съвременните игри, възродени от френския барон през 1896 г. Формалният повод е ниската атрактивност на този спорт. Представените м.г. в Лондон 26 спорта били оценявани по 30 критерия и борбата заела последно място, но само по гледаемост.
От години в МОК се държат като богове от Олимп. Изгониха неколцина заради корупция, но широко са отворили джобове и каси за комерсиализацията на игрите. И уж заради битката с глобализацията на най-големия форум измислиха квоти за участие в основните спортове, намаляват едни дисциплини, но за сметка на други. Заради еманципацията допуснаха женски щанги, борба и бокс - все спортове, несъвместими с физиката на нежния пол. За да се появи женска борба например, мъжките категории от 20 бяха редуцирани до 14.
Не звучи убедително аргументът "ниска гледаемост на борбата". В Англия е естествено да предпочетат тениса, бейзбола и хокея на трева пред борбата, където нямат традиции. С решението си пожизнените перове на олимпизма обаче принизяват борбата до борещи се за място под слънцето "допълнителни спортове" като бейзбол/софтбол, карате, ролкови кънки, спортно катерене, скуош, уейкборд, ушу. Допълнителният спорт се избира и с оглед на страната домакин. За 2020 г. кандидатстват Турция (Истанбул), Япония (Токио) и Испания (Мадрид). Шансът борбата да остане в олимпийските игри е 2:1, защото и в Турция, и в Япония тя е народен спорт. В Страната на изгряващото слънце биха се отказали от нея в името на сумото, но въпросът не е на дневен ред.
Най-успешният български спорт вероятно ще остане олимпийски. Освен ако от МОК, под предлог за неатрактивност, не разчистват лични сметки. По тази логика обаче и цар "Футбол" може да изпадне от олимпиадите, защото претекст винаги ще се намери.