Билките на 2014-а - градински чай, кориандър, жълта тинтява

Поне 500 000 растителни вида покриват земната кора и изпълват световния океан. Те са неравномерно разположени, също като хората, но в най-богатите и в най-запазените екологично райони се откриват по около 5000-6000 доказано лечебни видове.
Преди да бъде разорена от войните през последните 40-50 години, Месопотамия беше най-богатата територия на билки. Днес би следвало да смятаме за такива територии някои от планинските вериги в Китай, Урал в Русия, Стара планина и Родопите в България (докато не сме ги съсипали съвсем).
На българина му отива да владее висшето билкарско изкуство, тъй както морските нации си съхраняват традиционните навигационни и моряшки умения. Колкото е по-дълголетна една нация, толкова повече опит е съхранен в нейната генетична памет, опит, трупан пипнешком, в тъмницата на незнанието, но и в проблясъците на здравния успех, във фактите на дългоживеенето. Да не се окаже някой ден, че сме съществували като народност повече от пет хилядолетия и сме оцелявали, и сме се множили някак без Здравна каса и без Министерство на здравеопазването, а сега, след като сме благополучили с тях, сме започнали да се топим съвсем ненавременно...
През 1976 г. в Женева Световната здравна организация учреди работна група по народна медицина, а на следващата година прие резолюция за развитие на изследванията в областта на народната медицина. Оттогава в много страни се изградиха големи научноизследователски институти за изучаване на лечебните растения, издават се десетки научни списания. От тези години започна да води своята издателска и научно-събирателска дейност и частната национално-образователна програма "Билкария".

Билкова аптека

Кои ще бъдат най-търсените билки през 2014 г.?
Когато мислим не само за здравословна, но и за социална потребност, има три лечебни растения, които със сигурност ще се търсят най-много през тази година и ще бъдат символ на годината. Първото от тях е градинският чай. Той

бързо укрепва волята и връща радостта от живота
 
Помага да се отстранят болките в гърлото, като заедно с това човек осъзнава какво не би искал вече да преглъща, какво не би искал да приема. С други думи, отприщва свободния изказ на гнета, на събраната в себе си болестотворна енергия от външни несправедливости, довели до безнадеждност, до отчаяние. Така се освобождават душевни пространства за укрепване на волята и съсредоточаване на вниманието към по-ведрите страни на живота, към радостните му страни, към градивните действия.
Ето сега европейската визитка на градинския чай на латински, английски, немски, френски и руски език от синонимния речник на "Билкария".

Емил Елмазов и неговата "Билкария"

Градински чай (Salvia officinalis L.).
Сeм. Labiatae (Lamiaceae) - Устоцветни.
Синоними: божигробски босилек, градинска салвия, какула, рожково биле, теменче.
A. Garden sage.
Н. Echter Salbei.
Ф. Sauge officinale.
Р. Шалфей лекарственный.

Нека тя да помогне и на нашите сънародници, които не пребивават вече на българска земя, а биха искали да се възползват от подкрепата на тази билка.
Като бягала от преследвачите си, пратениците на Ирод, с Младенеца на ръце, Богородица молела задъхано по-големите растения да я прикрият. Всички те треперели, защото конниците сечали със сабите си наред. Само салвията събрала клоните си, разперила листа и заслонила Светата дева. Когато преследвачите отминали, Богородица й благодарила и я благословила да пази във вековете напред всички майки и жени в неволя.
Това може да е легенда, но самата истина е, че и днес градинският чай помага на жените при обилни месечни кръвотечения.
Тази билка хармонизира протичането на процесите в тялото и съотношението между хормоналната и кръвоносната система. А хармонизирането като нормализиращо въздействие се открива само при естествените лечебни структури. Всичко синтетично в областта на медицината може да действа само в една посока.

Понякога всичко започва от оранжерията

Напоследък стана известно, че пропиловият алкохол, който се влага дори и в пастата за зъби, създава условия в черния дроб за поява на щамове от метили, а попаднал в дебелото черво, увеличава риска от разрастване на гъбичните колонии от вида Candida.
С листа от градински чай можете да си направите домашна билкова паста за зъби. Изсушете листата на градинския чай. Стрийте ги внимателно на прах и ги смесете с два пъти по-малко хлебна сода. Разбъркайте добре. Намокрете мека четка за зъби и натопете в праха. Имате най-ароматната и природна субстанция за премахване на кървенето от венците и за избелване на зъбите.
Или, да кажем, често ви избива обилна пот. Две щипки натрошени листа от градински чай, сварени десетина минути в един литър вода, си е прекрасен лосион срещу потене. Обтривайте кожата на проблемните места поне три пъти в седмицата. След месец забравяте, че сте изпитвали това неудобство.
При силни усещания за безнадеждност и отчаяние имате възможност да правите всяка вечер топла ваничка на стъпалата с няколко капки от етеричното масло на градинския чай или да приемате хомеопатично средство от същото растение.
След градинския чай идва ред на кориандъра. Той

засилва творческата мощ и мисловната концентрация

На хората от бизнеса едва ли им е известно, че това растение може да им помогне да бъдат по-убедителни, когато водят семинар, когато се опитват да внушат новата си идея на своя персонал или когато защитават свой проект... Но със сигурност умните оратори, телевизионните водещи и артистите преди представление, музикантите преди концерт, приемат кафе с лимец и кориандър и така избягват сценичната треска. Има го вече това кафе, защо ви е да треперите пред вашата публика, дори тя да е семейният ви кръг.

Кориандър (Coriandrum sativum L.).
Сем. Apiaceae (umbelliferae) - Сенникоцветни.
Синоними: кишниш, колендо, колендро.
A. Coriander.
Н. Garten-Koriander.
Ф. Coriandre, c. cultivee.
Р. Кишнец посевной, кориандр.

Древните са използвали кориандъра за предпазване от зли сили или за изгонване на демонични сили. В тракийската храмова медицина при подготовката за инициация на бъдещите жреци и царе са прилагани жестоки изпитания, за да може вълкът-хищник в душата на бъдещия духовник или владетел да бъде убит, а на негово място да се всели кучето-пазител на народа. Та тогава са опушвали пещерните зали и с кориандър - да изострят мисълта на инициирания, да направят словото му обаятелно.
Днес фитотерапевтите се справят с болезнената срамежливост на пациентите си, със слабостта им за мисловна концентрация, пак с етеричното масло на кориандъра. Това растение по особен начин засилва творческата мощ, увереността на личността, без да я изтиква в агресивното поле на дразнещата самоувереност.
Винарите надребняват семена от кориандър и ги накисват в старо вино, за да търсят мъжете виното им. Ако подсладим такова вино с мед, можем да изведем от черния дроб и тения, ще ни се удаде да се справим и с възпаления в тестисите.
Рибарите смесват смлян кориандър с анасон, резене и конопени семена, за да се закачва рибата по въдиците им.
Лечителите смилат кориандър, смесват го с ечемичена ярма и правят от него лапи, които налагат върху места, поразени от червен вятър. Използват го още при подуване на червата, за разкъсване на циреи и премахване на отоци.
При мигрена е идеално да счукате една супена лъжица семена от кориандър и първо да ги кипнете за кратко в половин литър вода, а после да ги запарите 15 минути на слаб огън. След това извлекът се прецежда и се пие на два пъти през деня по чаена чаша. Подслажда се с мед и тогава има по-ясен резултат.
За Нова година някои правят любовно питие, като смилат три чаени лъжички семена от кориандър и ги слагат в половин литър вино. Трябва да престои на стайна температура поне седем дни.
А сега да разкажем за жълтата тинтява. Нея

можем да я наречем европейския жен-шен

Забележете само в колко различни направления я използват жителите на нашия континент: при безапетитие, лошо храносмилане, колики, запек, отпадналост след тежко боледуване, анемия, жълтеница, пясък в бъбреците, глистни заболявания. От някои народи се прилага и при ревматизъм, подагра и малария.

Тинтява жълта (Gentiana asclepiadea L.).
Сем. Gentianaceae - Тинтявови.
Синоними: горчив корен, жълта линцура, тинтява асклепиадова.
A. Yellow gentian, Yellow betterwort.
Н. Gelber Enzian.
Ф. Grand gentian, g. jaune.
Р. Горечавка желтая.

Жълтата тинтява е най-горчивото растение от употребяваните в научната медицина апетитовъзбуждащи билки. Спиртните разтвори са по-силно горчиви, тъй като не всички съставки се извличат с вода. Билката тонизира сърдечния мускул и цялата храносмилателна система - засилва отделянето на слюнка, стомашен сок, жлъчка и други храносмилателни сокове и подобрява храносмилането.
Има слабо температуропонижаващо и глистогонно действие. Експериментално е установено, че активира производството на бели кръвни клетки, което може да се отрази благоприятно на имунната защита на организма.
Надземната й част се прилага с успех при хронични секреторни нарушения в храносмилателния канал. Извлеци от нея усилват моториката и повишават тонуса на тънките черва. Те възстановяват перисталтиката при атонични състояния на червата. Набъбващият тинтявов пектин допринася за този ефект.
Прах от корена на жълтата тинтява и екстрактът от него се използват за съставки на някои твърди лекарствени форми.
Корените на жълтата тинтява съдържат около 3% горчиви и дъбилни вещества, пектин, захари, нишесте и някои алкалоиди. Основният гликозид е генциопикрин, който притежава сравнително по-нисък индекс на горчивина. Около 5 пъти по-горчив е амарогенцинът. В корените се съдържат още дъбилни и слузни вещества, тлъсто масло, а също и алкалоидът генпианин.
Във фитотерапията се употребява под формата на отвара, приготвена от една чаена лъжичка ситно нарязани корени в 500 мл вода. Приема се по 1 кафена чашка преди ядене.
В Средновековието били известни тъй наречените териаци. Териак 100 е наречен така, защото е направен при стотния опит. Сухият екстракт от корени на жълта тинтява е бил основният компонент и се е смятал за панацея по отношение на сърдечните заболявания, а тайната на приготвянето му се предавала само от баща на син. Той е запомнен в бранша с толкова благотворни резултати, че и днес може да бъде открит или приготвен в билковите аптеки в сухи аптечни форми - най-често таблети.

Човекът, който възкреси дивото жито

През последните години на миналия век Емил Елмазов основава резерват "Билкария" в Боженския балкан върху 150 декара изоставени земеделски земи и гори. Сравнителната защитеност на територията му дава възможност да изучава и съхранява ендемитите (местните видове) от хранителната и лечебната флора на Средна Стара планина. Финансира разработките си, като открива няколко дрогерии и билкови аптеки, за да предлага в тях продукцията на биодинамичното си земеделие. Неговият девиз е:"Помогни си сам, за да ти помогне и Съюзът. Няма значение кой съюз..."
Обезлюдяването на Балкана го кара да търси нов поминък за местните хора. В условията на 500-700 м надморска височина Елмазов успява да създаде градини от казанлъшка роза, маточина, салвия и да одомашни дивото жито еднозърнест лимец, което открива на малко находище в Родопите. Цели 12 години са му нужни, за да умножи семената на лимеца на територията на резерват "Билкария". После заедно със своите сътрудници ги разпределя  във всички краища на България. Така на българската трапеза се завърна изначалният хляб на Балканите с особено високи хранителни и лечебно-възстановителни качества.
В момента Емил Елмазов продължава изследванията си за създаване на лечебни храни от кълнове на лимец и слънчеви екстракти от живи билки по метода "Елма 2". Той твърди, че посредством тези екстракти и активирането с тях на семена от еднозърнест лимец може да се изработва лечебна храна, съобразена с проблемите на отделния човек.
Рецептата за хапчета се заменя с рецептурник за домашно приготвяне на слънчева храна. Тук водата за покълването носи информация от цветове на подходящи лечебни растения, която се откопирва в кълновете. Така възроденият живот се насочва към определена активност. Същността на метода "Елма 2" е в настройването на вибрационната честота на болната органова система до природно присъщите й стойности посредством повторно привнасяне на изтрита от болестта информация. В този смисъл методът разглежда хроничните заболявания като срив на честоти, като фалш в музиката на живото вещество, като патология на резонанса между трептенията на организма и Вселенския акорд.
Емил Елмазов е член на Съюза на писателите и председател на Съюза на билкарите и производителите на живи храни в България. Автор е на десетина книги, между които "Лимецът - изначалният хляб", излязла през 2009 г. на български, руски и английски език, "Възкресението на лимеца", на сборници с разкази, романи и публицистика, някои от тях награждавани и превеждани в чужбина.
Питаме го как успява да работи едновременно в седем града на България като ирисолог, да поддържа резерват "Билкария", да продължава изследванията си на живи растения и да пише проза. Той ни изненадва: "Уча се да пиша в мерена реч. Скъпя се вече над всяка дума..."
Ето и най-новото му стихотворение.


Последната бреза
Емил Елмазов

Аз знам, че има лек и той е сока от бреза,
но си мълча, човека разпознавам.
Край селото останала една,
тя моли отдалеч... "Не ме издавай..."

Брезичке малка, страшно е да гледам,
човекът задушава се пред мен.
И аз реших - ще те пожертвам,
на него май останал му е ден.

И дадох му топор, защото аз не можех,
да иде там и да направи срез.
Да пие от гърдите на брезата
и да замаже с глина и петмез.

Останах у дома с юмруци стиснати,
душата ми се мяташе в съня.
Едва се съмна, тръгнах към брезата,
да искам прошка, да се поклоня.

Видях я цялата обляна в кръв.
Човекът пил и вдишал,
и в радостта забравил за петмеза,
за раната, която бил пробил.

Човеко, гдето и да си, да знаеш,
брезата те възправя вместо Бог,
но само ден от нея пиеш,
на втория си вече кръволок.

Така уби и себе си, и нея,
а мен ме запокити към града.
Брезички много ще посея
и тайните си вече ще цедя.

Не можеш да получиш здраве,
щом сееш само смърт. Уви...
Бъди благословен, дори да оздравееш.
Урока на брезата разкажи!

Където и да си, където и да си...