Бихме Англия, но с юмруци и на приказки
/ брой: 203
Десет млади български ербапи набиха английски фен часове преди мача между двете страни от евроквалификациите (виж стр. 38). С това може би поискаха да си излеят безсилната злоба за разгромното 0:4 в "Меката на футбола" - "Уембли", преди година.
Вероятно водени от девиза "Бий, за да те уважават". Все пак битките в спорта се водят най-вече на терена, и то пред очите на публиката на стадиона и на феновете пред телевизорите. А не на тъмна софийска улица, и то в центъра, че и при подавляващо числено превъзходство.
Явно махленците си остават с махленски манталитет.
Селекционерът на България Лотар Матеус (стр. 39) с германска педантичност постави точни диагнози на нашите, но за английски таблоид. Оценката за българския футбол и за играчите е характеризирана като "брутална" от островитяните. И как няма да е брутална, като чужденецът признава, че повечето от играчите му не са толкова добри, а само се имат за такива. А запалянковците очаквали прекалено много от тях, защото живеят със спомените от американското лято през 1994 година, когато Стоичков и Лечков изхвърлиха водения от него с капитанската лента Бундестим още на четвъртфиналите.
"В България играчите мислят, че са велики. Това е проблем. Тук някой вкарва два гола, играчите четат "Той е като Меси" и вярват на това. Те живеят в мечтите си и не виждат действителността. А действителността е, че българските отбори вече са извън Лига Европа и Шампионската лига. Това е нивото им".
Ако се абстрахираме от съмненията или опроверженията, които може да бъдат направени за "объркване в превода", някои наши фанатици биха обвинили хер Лотар, че е черногледец и предварително е развял бялото знаме. Но преценката на човек с неговата богата футболна биография може да не гали самочувствието ни, но е пределно точна. "За 8 месеца не можеш да промениш нещата - нужни са години. Бих искал да се класираме за Световното в Бразилия през 2014 г., но действителността е съвсем различна. Играчите не са същите. Новите трябва да започнат да гледат външния свят, а не всички от тях дори са наблюдавали изобщо финала в Шампионската лига между Барселона и Манчестър Юнайтед на същия стадион "Уембли". Прав е хер Лотар да недоумява и да изпада в шок.
Е, поне снощи нашите се нагледаха отблизо на футболисти с крака, оценени на стотици милиони. Нищо, че ги надминават само по пиянски изцепки и посещения на чалга клубове. Защото, както казва световният шампион с Германия за 1990 г., "В България играчите имат прекалено много други интереси!"