Бидзина Иванишвили се цепи от колектива

На 24 януари в швейцарския град Давос, по време на Световния икономически форум, за пръв път от септември 2008 г. грузински и руски министър-председател си стиснаха ръцете. Бидзина Иванишвили и Дмитрий Медведев дори поговорили няколко минути, съобщиха световните агенции. Това е първият контакт между двете държави на подобно ниво след войната в Южна Осетия от август 2008 г. и последвалото скъсване на дипломатическите отношения между Русия и Грузия. През същата седмица в Москва пък се намираше с визита грузинският патриарх Илия II, който освен разговори с московския и общоруски патриарх Кирил се срещна и с президента Владимир Путин. "Благодарение на Господ времената се менят и ние се меним заедно с тях", заяви в Москва Илия II.
Пробивът в отношенията, без съмнение, стана възможен само благодарение на фактическата смяна на властта в Тбилиси, след като през октомври 2012 г. коалицията "Грузинска мечта", оглавявана от милиардера Бидзина Иванишвили, спечели безапелативно парламентарните избори в задкавказката държава. И въпреки че Иванишвили предпазливо подхожда към пълното възстановяване на политически и икономически отношения с Москва, е очевидно, че в Задкавказието вече се усеща полъхът на нови ветрове на промяната.
На първо място това е отстъпление от крайната антируска реторика към каквато досега се придържаше режимът на президента Михаил Саакашвили, което със сигурност ще доведе до спадане на градуса на напрежение между Москва и Тбилиси. Иванишвили вече обяви, че грузинските спортисти ще участват на Зимната олимпиада в Сочи, докато Саакашвили и дума не даваше да се каже по този повод. Определено е началото на преговорите по завръщането на грузинските вина и минерални води на руския пазар, след като те бяха отрязани от него още през 2006 г. Говори се, че е възможно да бъдат възстановени железопътните връзки между Русия и Грузия. В същото време новият премиер на Грузия твърдо заявява, че няма намерение да отстъпва по въпроса за връщането в състава на Грузия на отцепилите се и признати по-късно от Русия за независими държави Абхазия и Южна Осетия. Иванишвили обяви също така, че Грузия запазва категоричното си намерение да стане пълноправен член на НАТО и Европейския съюз, както и че ще стане още по-силен партньор на Съединените щати в региона. Съмненията, че е възможно въпреки тържествените клетви Грузия да измени на "правата вяра" и да кривне от евроатлантическия коловоз, обаче вече глождят западните държави и присъдружните им страни.
В края на миналата години българският външен министър Николай Младенов, който има нездраво пристрастие към конфликтните точки в близки до страната ни региони, заедно с колегите си от Швеция и Полша бяха на инспекция в Тбилиси, за да проверяват до каква степен новите власти в страната са верни на евроатлантическата идея. "Радваме се, че чухме от всички, че целите за приближаването към ЕС и НАТО са консенсусни в грузинското общество", каза тогава Младенов. Както се вижда, това, което е вълнувало баш евроатлантиците, не е било, да кажем, икономическото и социалното положение на грузинския народ, а стратегическите приоритети на страната, чието изпълняване невинаги води (както показва българският опит) до подобряване на благосъстоянието на държавата.
Трябва да отбележим, че делегацията, в която се намираше Младенов, включваше и министри от държавите инициаторки на проекта "Източно партньорство" - Швеция и Полша. Тази инициатива още от самото си възникване бе горещо приветствана от Съединените щати, което, като се има предвид тесните контакти между Вашингтон, от една страна, и Стокхолм и Варшава, от друга, породи основателни съмнения в Москва, че е насочена към изолирането на Русия от държавите, които обхваща - Беларус, Украйна, Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан. Казано с други думи, Кремъл се опасяваше, че тя цели създаването на "санитарен кордон" между Европейския съюз и Русия. С течение на времето обаче "Източно партньорство" на свой ред породи съмнения сред държавите участнички, че няма за цел реалната им подготовка за членство в ЕС, а по-скоро цели да ги прилъгва с обещания за "светло бъдеще", при положение че те се отдалечават политически и икономически от Русия, но в същото време вратите на Евросъюза да останат затворени за тях.
От 2009 г. насам, когато стартира проектът, в Европа обаче се промениха много неща. Идеята за разширяване на ЕС е сложена засега "под сукното". Оказа се, че съюзът няма сили вече за ударна експанзия в източна или югоизточна посока. Полското председателство, чийто акцент трябваше да бъде "Източно партньорство", не се запомни с нищо впечатляващо в този аспект. Още през май 2010 г. представителят в Русия на ЕС Фернандо Валенсуела заяви, че в обозримо бъдеще Грузия няма да стане член на съюза. А през миналата година редица ключови фигури в Евросъюза като германския канцлер Ангела Меркел заявиха, че Хърватия ще стане последната страна членка за дълъг период от време. Експерти говорят за поне едно десетилетие.
Новият грузински премиер изглежда схваща играта много добре. Още преди да дойде на власт, Иванишвили обяви, че Русия е естественият пазар за грузинските стоки, че възстановяването на икономическите връзки с Русия е от голяма важност за развитието на страната му. Очевидно е, че за да се постигне това, е нужно да се спре с конфронтационната политика от последните години, а това на свой означава, че в Кавказ ще стане малко по-спокойно. Което е добре за Русия, за нейната безопасност, за нейната икономика. От което няма как да са доволни тези, които стояха зад гърба на Михаил Саакашвили преди и по време на военната му авантюра в Южна Осетия, защото плановете им за "санитарен кордон" около Русия ще се обезсмислят напълно.
Интересно е, че преди десетина дни латвийският седмичник "Diena" излезе със статия с красноречиво заглавие: "Грузия не може едновременно да се сближава със Запада и да подобрява отношетията си с Русия". Тази статия, макар и публикувана в малка прибалтийска държава, всъщност добре отразява политиката по този случай преди всичко на Съединените щати и най-верните им европейски съюзници - Великобритания, Швеция, Полша и други източноевропейски страни. В статията дори се критикуват Германия и Франция, че не са активни в "Източно партньорство", но не се прави анализ на причините за тяхната предпазливост.
В същото време в самата Грузия продължават скандалите около президента Михаил Саакашвили. Дни наред не спират гражданските протести срещу намерението на Саакашвили да остане на власт до октомври т.г., когато са изборите за държавен глава, нищо че петгодишният му президентски мандат изтече официално на 20 януари. Благодарение на направени от самия него поправки в конституцията Саакашвили си осигури допълнителни 10 месеца власт. Близо 1 милион грузинци се подписаха под искането той да напусне поста. Сред партиите, инициирали искането за оттеглянето на Саакашвили, е и "Тетреби". Пред местното издание "Georgia Times" лидерът й Теймураз Шашиашвили заявява: "Искаме  в Грузия поне един път да има правителство, което да не се управлява зад граница".
Интересно е, че партията на Иванишвили "Грузинска мечта" не участва активно в акциите срещу Саакашвили, макар че в същото време новото правителство разследва и арестува по обвинения в различни престъпления съратниците на президента. Пред руското електронно издание "Експерт Online" завеждащият отдел "Кавказ" в Института за страните от ОНД Феликс Станевски дава своето обяснение: "Предполагам, че те се държат така, защото Западът не иска Саакашвили да бъде отстранен предсрочно от президентството, тъй като това ще бъде пълен крах на западния модел демокрация в Грузия".
 В същото време грузинският президент демонстрира, че няма намерение да се отказва от борбата за власт. Той посети Парламентарната асамблея на Европа, където заяви: "Нашата политическа сила ("Единно национално движение") няма намерение да напуска Грузия. Русия още дълго ще има работа и с нея, и възможно, и с мен". Т.е. виждаме, че Саакашвили отново разглежда оставането си на власт не през призмата дали това е полезно за народа му, а през желанието си да продължи да вреди на руската страна чрез нагнетяване на напрежението в региона на Кавказ. Което отново показва, че "проектът Саакашвили" е замислен не като прогрузински, а антируски. И Европа трябва да има предвид това в политиката си спрямо Грузия, за да не стане отново заложник на чужда игра.