27 Септември 2020неделя13:15 ч.

Жителки на йеменската столица Сана очакват раздаване на храни пред продоволствен склад. Изхранването е остър проблем за над две трети от 27-милионното население на Йемен

ГЛОБУС

Библейски глад заплашва държави и региони

135 млн. души са изправени на ръба на глада или гладуват, прогнозите вещая удвояване на поазателя до до края на 2020 г.

/ брой: 88

автор:Елиана Иванова

visibility 1231

„Истината е, че времето не е на наша страна, затова нека действаме мъдро и нека действаме бързо. Изключително важно е да се изправим заедно като една обединена глобална общност срещу тази болест“ каза през април пред Съвета за сигурност Дейвид Бейзли, изпълнителен директор на Световната програма по прехраната към ООН. По думите му пандемията от Ковид-19 може да разшири размерите на глада до „библейски размери“. Изборът на тази метафора  безспорно е интересен. Библията изобилства от пророчества за глад като в определени ситуации Господ наказва чрез глад хората, а в други случаи чрез глада, тоест чрез постепенето човек се пречиства и достига до Господа. Най-известната притча е за Мойсей и премеждията с фараона на Египет, който не иска да освободи еврейския народ от робство. В Битие, глава 41, стих 56 се казва „А гладът беше по цялото лице на земята…“

Днес, разбира се, гладът не е разпространен из целия свят, а е съсредоточен в определени негови точки. В излишък го имат държави, засегнати от вътрешни войни и конфликти, климатични промени и икономическа криза.

 

Да, намираме се пред тежка хуманитарна криза.

 

По данни от докладите на Световната програма по прехраната през 2019 г. 135 млн. са изправени на ръба на глада или са недохранени, а до края на 2020 г. се очаква тази цифра да се увеличи почти два пъти. Това са най-високите показатели за масов глад за последните 4 години.

Въоръжените конфликти са основен двигател на разпространяващия се глад и недохранването в региона на езерото Чад, Сахел, Близкия изток и някои страни от Азия. Африка се нарежда в първите редици на спешно нуждаещите се от храна и хуманитарна помощ. Хуманитарната криза се влошава от доста дълго време и пандемията от Ковид-19 със сигурност не е сред главните причини за нея. Но рестрикциите, които бяха наложени във връзка с неговото ограничение в глобалния социален, икономически, обществен и стопански живот със сигурност ще окажат своето влияние върху изхранването на най-уязвимата част от населението на Земята. Светът е преживял и по-страшни епидемии, така че е въпрос на време да премине и Ковид-19 и човечеството да се върне в нормалните рамки на своя живот. 

И докато фактори като регионални кризи, климатични промени, икономическа нестабилност и слаби правителства съществуват още преди Ковид-19, поради което не можем да хвърлим изцяло вината върху болестта, глобалната карантина поднася нови предизвикателства. Основна пречка се явява невъзможността да се извършват обичайните дейности, свързани със земеделието и селското стопанство. Малките стопанства и ферми, например, биха могли да произвеждат достатъчно храна, за да се самоиздържат, но въпросът е за какъв период от време? Към днешна дата все по-голям брой държави зависят от вноса на храни, а новите ограничения за пътуване и преминаване на граница се оказват проблем пред импортната политика. Глобализацията преди всичко обвързва държавите и обществата, правейки ги силно зависими едни от други. Изолирането на продоволствието и храната само за себе си не е план с дългосрочно действие. Пред заплахата от евентуално спиране на търговските потоци е логично участниците в тези потоци да станат подозрителни и да се опитат

 

да насочат наличната продукция основно към собственото население.

 

Така например Виетнам обяви забрана за износа на ориз през март, въпреки че по-късно тя беше отменена, а през април Русия наложи квота за износ на пшеница до юни като по този начин блокира търговията, на която други страни разчитат, за да изхранят своя народ. Някои африкански страни като Сомалия и Южен Судан през 2018 г. са внесли над 40 милиона тона зърнени култури от цял свят, за да отстранят пропуските в местното производство на храни. Днес зависимостта им от вноса на храни ги оставя изключително уязвими към евентуални промени в цените по време на глобална криза. В същото време други държави, като Ангола и Нигерия, ще понесат сериозен удар по своите икономики, тъй като износът и цените на петрола са силно засегнати. Нигерия, освен това, е голям вносител на храни и под въздействието на Ковид-19 и понижените цени на петрола, който е основен източник на приходи на страната, бюджетът на правителството намалява, а храната поскъпва. Модернизацията и автоматизацията на земеделския труд обвързват тясно дейностите по организиране и събиране на реколтата не само с климатичните особености, но и с осигуряването и доставянето на земеделски машини и други основни пособия. По-големите стопанства, например, наемат и плащат на сезонни работници, които да събират реколтата.

Днес, обаче, при временното забавяне на икономиката някои земеделски производители, лишени от пазар, поради затваряне на ресторанти, кафенета, фабрики, а оттам и от пари,  предпочитат да оставят културите да изгният, вместо да плащат за събирането на реколтата. В САЩ започва да се усеща липсата на капацитет в сектора за преработка на месо, поради затварянето на кланиците. Загуби в сектора на селското стопанство ще има, защото на голяма част от работниците е забранено да работят, те не могат да пътуват до фермите или не искат да работят от страх да не се заразят с вируса. Земеделските стопани в САЩ и Великобритания бяха принудени да изхвърлят прясното мляко, защото търсенето му от ресторанти и кафенета бе замразено. Ограниченията за транспортиране затрудняват земеделските производители да получават семена и тор за засаждане на нови култури или да изпращат тези, които прибират, на местните хранителни пазари, които на места са изцяло затворени.

По оценка на ООН в света има достатъчно запаси от храна, а прогнозите показват, че 2020 г. ще бъде добра година за земеделските култури. Въпросът е не дали има достатъчна наличност на храна, а дали тя може да бъде доставена навреме от точка А до точка Б.

 

 

Спекуата с цените е другият проблем,

 

 

тясно свързан с доставките на храна, е този за възможните спекулации с цените. В богатите и развити държави повишаване на цените не би оказало голямо влияние, но в бедни и уязвими държави невъзможността за доставяне на храна, както и увеличаване на цените ще бъде пагубно. ФАО съсредоточава усилията си в държави, които вече са изправени пред криза с хранителните стоки като Етиопия, Кения и Сомалия, където близо 12 милиона души са изпаднали в тежко положение, поради продължителни суши и загуба на реколтата. В голям брой държави в Африка населението се занимава основно със земеделие и животновъдство. Общностите в селските райони зависят от селскостопанското производство, сезонните работни места в селското стопанство, риболова или животновъдството. Ако тези хора се разболеят или не могат да се придвижват, заради ограниченията срещу Ковид-19 поминъкът им ще бъде унищожен. Освен това на континента има разнообразие от номадски и полуномадски общности, които зависят изцяло от своите стада. В момента ФАО осигурява на дребните земеделски стопани и животновъди семена, инструменти, фураж за добитък и други ресурси, така че те да могат да продължат да произвеждат храна за своите семейства и да си осигуряват доход.

Най-голямото притеснение е за хората, които живеят в зоните на конфликти и тези, които са принудени да напуснат домовете си, както и настанените в бежански лагери, като засегнатите страни включват североизточна Нигерия, Южен Судан, Сирия и Йемен. „Те нямат нужда от Ковид-19. И без него животът им виси на косъм“, отбелязва Ариф Хюсеин, който е главен икономист и директор на отдела за проучване, оценка и мониторинг към Световната програма по прехраната. „От решаващо значение е търговията да продължава да се осъществява независимо от всичко, защото ако тя спре, хуманитарната работа не може да се осъществява. Просто казано, животът на милиони хора зависи от потока на търговията и въздействието на смущения върху продоволствената сигурност на хората е изключително тревожна“, добавя той.

Ако трябва да се върнем към метафората за „библейския глад“, която по мое мнение е леко преувеличение, можем да заключим, че икономическата рецесия, забавянето на търговските обороти и опасенията за изхранването на населението поставиха на една везна и бедни, и богати. Точно както пред лицето на Господ всички са равни. Някои ще пострадат повече, други по-малко. Но волята за съпричастност и солидарност с по-слабите е тази, която ще бъде решаваща за преодоляване на хуманитарната криза.

Добрич и Шумен на косъм от водна криза

автор:Дума

visibility 621

/ брой: 182

Бобокови: КРИБ е "на повикване" от властта

автор:Дума

visibility 685

/ брой: 182

30% от заетите в туризма са загубили работа

автор:Дума

visibility 419

/ брой: 182

Срокът за обжалване на административен акт става 14 дни

автор:Дума

visibility 350

/ брой: 182

РЕЗОЛЮЦИЯ НА ПЕТДЕСЕТИЯ КОНГРЕС НА БСП

автор:Дума

visibility 1293

/ брой: 182

Датата

автор:Дума

visibility 363

/ брой: 182

ORF: Борисов използва коронакризата за натиск

автор:Дума

visibility 623

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ