БГ шофьорът - сървайвър по родните пътища

Приетите преди лятната ваканция на депутатите промени в Закона за движение по пътищата у нас предизвикаха сериозни дебати сред експерти и граждани. С въвеждането на тези нови правила целта е не само да се намали броят на пътните инциденти, но и да се наложат санкции на нарушителите, които създават опасност за всички на пътя.
Ето и някои от най-важните промени: 
- и общинските камери, и камерите на тол системата вече ще могат да установяват превишена скорост;
- толкамерите вече ще засичат средна скорост на около 50 участъка по магистралите и скоростните пътища, които ще бъдат определени впоследствие;
- камерите на общините ще бъдат директно свързани със системата на МВР;
- остава ограничението от 140 км/ч за движение по магистралите;
- технически преглед вече няма да може да се преминава, ако преди това не са платени всички глоби по електронни фишове;
- небрандирани патрулки с униформени служители излизат на пътя и те не само ще засичат превишена скорост, но и ще имат право да глобяват;
- шофиране в извънградски условия с над 40 км/ч над разрешеното води до глоба от 600 лева и отнемане на свидетелството за управление на МПС за 2 месеца.  
Новите правила обаче предизвикват и 

доста въпроси и критика, 

а някои от тях се оценяват като абсурдни. 
Вместо държавата да инвестира в обучения, кампании, модерни технологии и ясни пътни правила, тя се е превърнала в ловец със скрита камера, коментира журналистът Светлин Желев от тех портала Кaldata.com.
Според него превенцията по пътищата в България е мит, а репресията - реалност. Пътните полицаи се крият в храстите не за да предотвратят инциденти, а за да „уцелят“ някой водач, който не е намалил навреме. Това е лов, а не контрол. Санкция, а не сигурност. 
Той подчертава, че истинската превенция в цивилизованите държави започва с ясни знаци, маркировка и осветление, а не с глоби в пощенската кутия.
Авторът остро критикува и последните промени в Закона за движение по пътищата и Наказателния кодекс. По думите му, те могат да доведат до тежки ефективни присъди дори за изрядни водачи, попаднали в инцидент с фатален край.
„Вие сте трезвен. Не сте дрогиран. Карате в рамките на разрешената скорост. И все пак... група пешеходци изскачат внезапно от място, където не би трябвало да има хора - между мантинелите на голям столичен булевард. Блъскате някого. Загива. Резултат: вие отивате в затвора. Минимум за 5 години. Няма условна присъда. Няма прошка. Няма значение, че не сте нарушили закона“, пише Желев.
Той цитира конкретните текстове: смърт без превишена скорост - 5 години лишаване от свобода, тежка телесна повреда - до 4 години. При няколко пострадали - присъдата се определя по най-тежкия резултат.
По думите му, новите текстове 

не правят разлика между злополука и престъпление 

Това прехвърля цялата отговорност върху водача, дори когато той е жертва на лоша инфраструктура, неправомерно поведение на други участници в движението или непредвидими обстоятелства.
„Закон, който не прави разлика между престъпление и трагедия, не е закон. Това е наказателна бухалка“, казва Желев, цитирайки мнения на юристи, според които текстовете са популистки, юридически непропорционални и социално недалновидни.
Понятието „несъобразена скорост“ е много условно, с него един шофьор може да бъде осъден дори, когато няма никаква вина.
В публикацията на автора се подчертава, че няма реформа в обучението на шофьори, подобрение на пътната инфраструктура или ефективен електронен контрол. Вместо това се въвеждат още камери, често без ясно регламентирана методика, и знаци, част от които са абсурдни или дублирани.
Желев завършва с предупреждение, че ако обществото не се противопостави на абсурдите в закона, утре „ще е късно“ и всеки водач може да стане лесна мишена.

Юристи предупреждават за произвол

Въпреки прокламираната цел - повишаване на пътната безопасност, законовите нововъведения пораждат сериозни въпроси относно тяхната правна обоснованост, пропорционалност и ефективност, категоричен е юристът Мартин Костов от адвокатска кантора "Имаш право".
Реформите в пътното законодателство поставят няколко съществени юридически въпроса. На първо място е темата за конституционност и права на гражданите - дали някои от новите мерки не нарушават основни принципи като презумпцията за невиновност, правото на справедлив процес и пропорционалността на наказанията, коментира Костов.
Част от новите наказания са много по-сурови от старите, а според принципите на административното наказване, санкцията трябва да е съразмерна на тежестта на нарушението и целите за превенция. При 1000 лв. глоба и 6 месеца без книжка за аварийната лента, например, може да се твърди, че това е прекомерно спрямо примерно каране без гражданска отговорност (което е 250 лв. глоба).

Освен това санкцията не прави разлика между безпричинно и обективно наложено използване на аварийната лента. На практика, има множество реални ситуации, в които подобно движение не представлява обществено опасно деяние, а реакция при спешност - например при внезапно влошено здравословно състояние на пътник, следване на полицейски указания, избягване на ПТП или тежка повреда в автомобила. 

Липсата на законово изключение или механизъм 

за отчитане на тези обстоятелства води до налагане на еднакво тежки санкции върху напълно различни по характер действия, което подкопава идеята за съразмерност и индивидуализация на административното наказание. Конституционният съд традиционно е давал широка дискреция на законодателя при определяне на санкции, стига те да не са явно несъразмерни или конфискационни. 1000 лв. при средна заплата над 1500 лв. в страната може би няма да мине прага на „конфискационна санкция“. Но ако се стигне до троен размер (например 1800 лв.), може да се повдигне въпрос дали не се налагат непропорционални наказания.
Допълнителна опасност се крие в начина, по който са формулирани част от новите санкционни режими, особено тези, свързани с т.нар. средна скорост. Липсва законово определение за границите на участъка, в който се измерва тази скорост, както и правила за обозначаването му, изчислението при променящи се ограничения и възможността за предварително информирано поведение от страна на водачите. Подобна уредба предоставя твърде широка дискреция на администрацията, която може да преценява кога и какво е нарушението без обективни и проверими критерии.
Този тип правна неяснота не просто създава риск от различно прилагане в отделни региони, но и ерозира предвидимостта на правния ред - основен елемент на всяка правова държава. 

Липсата на конкретика в дефинициите и процедурите 

е не само законодателен пропуск, но и възможност за институционализиран произвол, при който гражданите се санкционират не защото са нарушили ясни правила, а защото администрацията така е преценила. Такъв подход подкопава доверието в закона и превръща правоприлагането в източник на несигурност, вместо в гарант за безопасност.
Особено проблемен е случаят, когато секционен контрол се прилага върху пътни участъци, които нямат валидно разрешение за ползване (Акт 16), какъвто беше трагичният пример с участъка от автомагистрала „Струма“, където липсата на въведена експлоатация беше разкрита едва след тежък инцидент с автобус. В тези случаи се оказва, че пътят не е официално класифициран като магистрала, съответно не следва да се прилагат специфичните за този вид пътища ограничения и санкции. Налагането на глоба за превишение над 140 км/ч при път, който де юре не е магистрала, представлява правен абсурд и нарушава принципите на правна сигурност и законност. Подобни случаи подчертават липсата на координация между институциите и допълнително ерозират доверието в справедливостта на административния контрол.

Право на движение и собственост 

Обвързването на техническия преглед с неплатени глоби засяга правото на собственост и свободното придвижване. Лишаването от възможност да се ползва автомобилът по предназначение представлява фактическо ограничение на собствеността, наложено не в името на безопасността, а с цел събиране на публично вземане. Подобна принуда вече е била отхвърлена от Конституционния съд - при отменената забрана за напускане на страната при неплатени глоби. Тогава беше прието, че съществува законен ред за събиране на дългове чрез публичен изпълнител и заобикалянето му чрез ограничаване на основни права е недопустимо. Настоящата мярка следва същия порочен модел - временно спиране от движение чрез административна блокада, без съдебна процедура и без възможност за защита.
Законодателните промени в Закона за движението по пътищата бележат сериозен завой към репресивна логика, при която ефективността на контрола и събираемостта на глобите заемат водещо място за сметка на конституционни принципи, правна сигурност и защита на гражданските права. Обвързването на техническия преглед с неплатени глоби, автоматизираното санкциониране без реална индивидуална преценка и финансовата зависимост на органите от размера на наложените санкции изграждат модел, който не просто рискува да бъде неефективен, а и дълбоко несправедлив, смята адвокатът. 


Пострадалите от катастрофи: 
Първи стъпки в правилна посока

Юристът Илия Тодоров от Българската асоциация на пострадали при катастрофи заяви, че промените в Закона за движение по пътищата са първата стъпка към залавянето на най-недисциплинираните водачи, които се движат с много висока скорост по магистралите.
Той добави, че в бъдеще системата трябва да се развие и да позволява засичане и на моментната скорост, а камерите да се сложат и по основните пътища извън магистралите.
Общинските камери, според юриста, ще са сериозен ресурс за контрол в градовете и селата, тъй като са хиляди и ще подпомогнат МВР: „Това ще умножи възможностите за контрол, като се избягва дублиране на системи и ресурси. Част от средствата от глобите ще постъпват в общините, за да подобряват пешеходната безопасност“, смята експертът.
Сред важните нововъведения е и забраната да се мине технически преглед при неплатени глоби и задължения: „Тази мярка ще направи санкциите реални, защото досега глобите често остават неплатени и без последствие“, каза той.
Юристът е оптимист, че макар ефектът да не е мигновен, промените ще допринесат за намаляване на катастрофите и смъртността: „Може би резултатите няма да са видими още тази година, но от следващата година очаквам позитивни промени. Законът е добра основа, важно е да бъде приложен с реален контрол.“


Отчитат спад в броя на жертвите, но данните не са оптимистични 

Доклад на Агенцията по безопасност на движението по пътищата показва, че броят на жертвите на пътя е намалял с 9% през 2024 година спрямо 2023 година. Загиналите при катастрофи са с почти 24% по-малко спрямо 2019 година. Отчита се обаче ръст на тежките катастрофи с пострадали. По-големият брой сериозни инциденти вероятно е свързан с това, че пътуваме все повече. При автомобилното движение е отчетен ръст от близо 15% спрямо 2019 година, което увеличава натиска върху пътната система и риска от катастрофи. В доклада са изведени и основните препоръки към отговорните институции.
Според председателя на СБА Емил Панчев "силно е да се каже, че можем да гледаме оптимистично на изнесените данни".
"Това е някаква малка светлинка, тъй като има още много да се работи по безопасността на движението по пътищата в България", подчерта той в ефира на NOVA NEWS.
По думите му към днешна дата тежките пътнотранспортни произшествия у нас са с 240 по-малко,  а ранените са с 260 по-малко спрямо миналата година. Загиналите са с 10 по-малко на годишна база. "Всички се надяваме институциите по-бързо да си вършат работата, да я вършат по-качествено - не само по-бързо. И съответно се надяваме на новите промени, които са в НК и ЗДП да внесат повече ред на пътя. И тази война да има по-малко жертви и ранени. И тогава може да говорим за оптимизъм", обясни той.


Бащата на Сияна: 
Да се търси отговорност за некачествените пътища

Според Николай Попов, бащата на Сияна, която почина в катастрофа, изнесените данни за спада в броя на жертвите "силно го съмняват, защото статистиката може да бъде манипулирана". "Относно броя на убитите - това е добра тенденция. Ако до края на годината останем с 20 жертви по-малко на пътя, това ще бъде някакъв успех. Относно законодателните промени, мога да кажа, че отново нещата се случват на парче, без никаква мисъл", категоричен е той.
По думите му държавата отново се "вторачва само върху шофьорите". Трябва да бъде търсена отговорност и на тези, които строят некачествени пътища, смята той. "Истината е, че пътищата ни са в окаяно състояние. Няма член в НК, по който може да бъде търсена отговорност на лице, което е построило, приело и платило некачествен път".
Бащата на Сияна обаче подчерта, че има и "добри" промени - вниманието се е насочило към вещите лица по ПТП. "Това беше големият проблем - вещите лица си правят каквото искат и реално те решават делата за катастрофи. И тук важи принципът: "Който даде повече, той успява". Тоест, за да има една експертиза във ваша полза като пострадал, тогава трябва да си купите вещите лица, той да си я напише както ти е угодно, за да може да имате някакъв успех на делото", обясни той. 


Лъчезар Близнаков, "Пътна полиция":
Целта ни не е да събираме глоби

"Нашата цел не е да събираме глоби, бройки, пари и така нататък, а да постигаме резултати", заяви пред NOVA гл. инсп. Лъчезар Близнаков от "Пътна полиция".
Близнаков коментира, че целта на промените не е събираемостта, а превенцията и намаляването на жертвите по пътищата. Той подчерта, че вече се наблюдава положителен ефект от засиления контрол.
"Ние сме щастливи, когато отчитаме по-слаби резултати, каквито отчитаме при установяването на случаите на употреба на алкохол и наркотични вещества - когато работим повече, но нашата административно наказателна дейност е по-малка. Това за нас е успехът", твърди Близнаков. Той добави, че от началото на годината има спад в броя на пътнотранспортните произшествия, загиналите и ранените в сравнение със същия период на миналата година. 
Инспекторът се спря и на проблема с електрическите тротинетки, като напомни, че новите текстове въвеждат рестриктивни мерки. "Санкцията ще влезе в сила срещу родителите, които позволяват на деца под 16-годишна възраст да управляват такива превозни средства, и тя е от 500 лв.", уточни той. 
Завишават се и глобите за пешеходците, които също ще бъдат обект на по-строг контрол, за да се създаде "хомогенно движение" и всички участници да се съобразяват един с друг.