Няколко думи
Живите мъртви
/ брой: 43
Националното съвещание на ГЕРБ (медийно олигавено, предизвестено като звук от тръбите на Страшния съд, като пророчество за предсрочни избори) удивително приличаше на епизод от "Живите мъртви". Една орда от стреснати политически зомбита, които са се събрали на колективна психотерапия, за да могат да имитират загриженост на държавата, съчетана по изключително перверзен начин с блюдолизничество пред геополитическото статукво. Това е някаква модерна форма на шизофрения. От една страна дежурните по любов медии те разстрелват със заглавия от типа: "Страшни критики към кабинета на форума на ГЕРБ", а от друга страна Борисов жалостиво моли за официален брак с ПП/ДБ. Те (ГЕРБ) били честна булка и вече не можели да търпят това скверно политическо съжителство. Искат халка, документ, а защо не и фамилията на младоженеца.
Холивудска епика.
Партията, която ни представяха като могъща сила демонстрира страх, подлост и лицемерие накуп. Ако някой е очаквал промяна или е имал надеждата за такава, трябва спешно да се прегледа при психиатър. ГЕРБ са стар уличен пес с изпопадали зъби, който дори вече не знае да лае правилно. Архитектите на най-слабото, позорно, корумпирано и провалено управление, което България е имала по време на прехода, си свършиха работата. Треснаха евроатлантическата решетка и изхвърлиха ключа на боклука...
Всъщност, ако съвещанието беше полезно с нещо, то е, че ясно се видя страха на ГЕРБ от нови избори. Защото той е очевиден. Борисов не успя да го скрие, въпреки, че го замаскира в мрънкането, че на 3 март България е била жестоко разделена. Това разделение съществува единствено в евроатлантическите кратуни, защото нито един нормален човек не е усетил разделение. Хората си празнуваха, отбелязаха своя национален празник, а управляващите се потяха от ужас в своето собствено блато. Именно този страх ще накара всички участници в кабинета - ДПС, ГЕРБ и ПП/ДБ отново да сключат поредната сделка, която бавно разгражда държавата и унищожава всяка надежда за промяна.
Този страх е като електричество, което пържи всички държавни институции. Всичко останало е някакъв пошъл политически театър, игра на една изморена, изтощена и безпределно остаряла партия да имитира живец.
Има някаква садистична радост да се наблюдават гърчовете на Сглобката, която отчаяно се опитва да отдалечи острието на гилотината на изборите от себе си. И сега хората на 3 март се оказаха причината за поредните лъжи, компромиси и измами. Но това не може да продължава докрай, защото управлението ни е като разпадаща се космическа совалка, която ръси части мигове преди да се възпламени във въздуха.
Точно това усещане ще запомнят всички гербаджии, независимо от помпозния дух на събитието. Вероятно такива неясни опасения изпитват хората миг преди голяма катастрофа от която нищо не остава.
Живите мъртви, нали ви казвам.